Защо престъпници стават част от „поколението ИДИЛ“

Едно такова проучване са направили проф. Петер Нойман, водещ световен специалист по проблемите на радикализацията и тероризма, и Раджан Басра от Международен център за изследване на радикализацията и политическото насилие.

Уговорката и на Нойман и Басра е, че изводите от изследването не са окончателни.

Един от тях е, че част от „поколението ИДИЛ“ са престъпници с опит, казва Раджан Басра за предаването „Събота 150“ програма „Хоризонт“.

„Престъпниците, които участват в джихадизъм разполагат с набор от умения, които може да използват като терористи. Най-очевидното е достъпът до оръжия. Те използват съществуващите мрежи, за да се сдобият с оръжие. И ИДИЛ е наясно с това. Например, ако проследите как са си набавили оръжие атакувалите сатиричното списание „Шарли ебдо“ през януари 2015-а, ще видите, че са използвали връзките си с престъпниците. Месец преди атаките в Париж от ноември 2015-а полицията в Брюксел атакува апартамент. И в него намира фалшиви документи. След парижките атаки те решават да се върнат отново там. И намират снимките на хора, единият от които е извършил самоубийствения атентат на летището в Брюксел. И на другия участник в парижките атаки, чиято жилетка не се взриви".

Раджан Басра казва, че за да си джихадист не трябва да променяш дори и навиците си. Той дава пример с описана в медиите биография на джихадист, атакувал къща на наркодилър. Нападението било описано като форма на почитане и начин на приближаване към Бога.

„Това е силно послание към престъпниците. Защото им казва, че нямат нужда даже да променят своето престъпно поведение. Може да продължавате да търгувате с наркотици, да правите обири, измами, убийства. Трябва само да смените своята мотивация. Затова смятам, че идеята, че престъплението е форма на боготворене е доста силна. Тази идея вече сме я виждали по улиците на Западна Европа. Във Франция, в Белгия. Виждали сме го в поведението на белгийския проповедник Халид Заркани… Включително и на хората от парижката и брюкселската клетка, като Салах Абдеслам. Тук виждаме сливане. Същите мрежи, същите субкултури, местата, които са свързани с престъпниците, са и места за джихадистите“, посочва Басра.

Проф. Петер Нойман пък предупреждава, че затворите са най-подходящите места, където радикализацията намира благоприятна почва. Там престъпниците са в най-близък контакт, което дава основата за наречената от специалистите социална линия на радикализиране.

„Когато си в затвора, достъпът ти до традиционното влияние е отрязан….това са приятели, семейство. И ако си в лош затвор, с лоша атмосфера, трябва много бързо да си създадеш нови приятели и мрежа. В противен случай може да пострадаш. А и там започваш да се замисляш за живота си. Затова, например, религиозните групи, не само ислямските, но и християнските групи, често работят със затворници. Защото там намират хората, които са готови да прегърнат нови ценности, дори и тези на екстремистка радикализация. Един от скорошните примери е от Франция. Двама души прекарали в затвора 3 месеца. Освободили ги. А след три месеца били засечени да планират атентат срещу френския премиер“, казва Нойман.

Той допълва, че поколението ИДИЛ са хора с престъпно минало, от чиито умения се възползват джихадистите. Той прави сравнение с изследване от 2004 г. Тогава то показвало, че близо 60% от проучени 180 джихадистии са имали университетско образование. Повече от половината са били на път да упражняват престижна професия.

А Раджан Басра разяснява и как криминална същност на поколението ИДИЛ улеснява неговата радикализация. Направената от него и проф. Нойман извадка от 150 души показала интересни тенденции за оправдаване на насилието.

„В основата на изкуплението от криминалните деяния стои идеята, че се търси ново начало в живота. Това пречистване и изкупление може да се види в разказите на джихадистите“, обяснява Басра.

Пропагандата е другият силен метод, който оказва влияние върху поколението ИДИЛ, като в социалните медии това се съчетава с внушенията за оправданото насилие.

За финансирането на поколението ИДИЛ двамата изследователи дават примери с призива на проповедника Ануал Алаки, който казва, че джихадистите трябва да търсят не в своите джобове, а в тези на врага. Заради това проф. Петер Нойман твърди, че модерните методи на международните финансови организации по залавяне на финансовите потоци не са ефективни.