Стоян Николов-Торлака: Северозападният човек ще помогне на всеки, но пък няма да му спести мнението си

Написан на архаичен, образен и пиперлив език, “Северозападен романь” не просто пресъздава действителността в най-западналия български край – с мъртвите села, в които изтлява животът на шепа старци, и с все по-призрачните градове заради липсата на препитание, но всъщност рисува мащабната картина на съвременна България, извън няколкото острова на стабилност, както ги нарича авторът.

Стоян Николов-Торлака пише романа си на северозападен диалект, защото най-добре представя светогледа на хората от родния му край. И защото само нещото, което е записано, може да се съхрани. Книгата обаче не се плъзга по повърхността на битуващите клишета за някакви първични хора с цветист език, а залага на гледна точка, която в дълбочина разкрива душевност, много по-богата и различна, с каквато е надарен северозападният човек.

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

00:00 / 00:00

• Стоян Николов-Торлака за многоликия живот, който не може да се побере в един роман

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Снимка

Дали обаче колоритният език, на който си разговарят северозападните хора – в него присъстват думи като “пустиняк”, “буцуняк”, “куртулисам”, “съпикясам”, е оформил тяхната душевност и им е придал самобитност? Или обратното – езикът е функция от същността на самите хора?

Езикът до голяма степен е запазен, тъй като Северозападът, подобно на Централните Родопи, трънския и странджанския край, е изолиран по чисто географски причини – смята Торлака. – Затова и векове наред тези думи и са се формирали, и са изграждали манталитета. Наистина хората създават думите, но пък и изразните средства представят хората и отношението им към света. Така че в случая кокошката и яйцето са едно и също нещо.

Стоян Николов си “присвоява” псевдонима Торлака, защото баща му принадлежи към тази етнографска група, разположена край Белоградчик, Чипровци, Берковица, а и самият той, роден в Монтана, прекарва от дете летата в с. Говежда. И въпреки че продължава силно да обича своя край, писателят се е превърнал в един от многото икономически преселници от най-изостаналия и изоставен български район.

Основната причина е, че Северозападът беше използван за място, на което да се правят лабораторните експерименти на социализма и всички отровни производства бяха изхвърлени там – обяснява писателят. – Хората бяха изкарани от малките населени места, за да работят в заводите, а когато след промените същите тези фабрики се оказаха неефективни и бяха затворени, работниците останаха без прехрана. Земите в цялата страна пък бяха окрупнени и събрани буквално в ръцете на няколко фамилии. Така че днес, ако искаш да работиш нещо в Северозапада, трябва да станеш наемен работник – цената на труда обаче се държи изкуствено ниска. Затова и хората, откъснати от своите корени, започнаха да търсят щастието си в големите градове или в чужбина.

Ние сме из цяла България и по целия свят, добавя Торлака, който в момента пише трето продължение на книгата си за тези сурови и непреклонни хора, чийто многолик живот не може да се побере в един роман.

Снимки: личен архив