Написан на архаичен, образен и пиперлив език, “Северозападен романь” не просто пресъздава действителността в най-западналия български край – с мъртвите села, в които изтлява животът на шепа старци, и с все по-призрачните градове заради липсата на препитание, но всъщност рисува мащабната картина на съвременна България, извън няколкото острова на стабилност, както ги нарича авторът.
Стоян Николов-Торлака пише романа си на северозападен диалект, защото най-добре представя светогледа на хората от родния му край. И защото само нещото, което е записано, може да се съхрани. Книгата обаче не се плъзга по повърхността на битуващите клишета за някакви първични хора с цветист език, а залага на гледна точка, която в дълбочина разкрива душевност, много по-богата и различна, с каквато е надарен северозападният човек.
Дали обаче колоритният език, на който си разговарят северозападните хора – в него присъстват думи като “пустиняк”, “буцуняк”, “куртулисам”, “съпикясам”, е оформил тяхната душевност и им е придал самобитност? Или обратното – езикът е функция от същността на самите хора?
Езикът до голяма степен е запазен, тъй като Северозападът, подобно на Централните Родопи, трънския и странджанския край, е изолиран по чисто географски причини – смята Торлака. – Затова и векове наред тези думи и са се формирали, и са изграждали манталитета. Наистина хората създават думите, но пък и изразните средства представят хората и отношението им към света. Така че в случая кокошката и яйцето са едно и също нещо.
Стоян Николов си “присвоява” псевдонима Торлака, защото баща му принадлежи към тази етнографска група, разположена край Белоградчик, Чипровци, Берковица, а и самият той, роден в Монтана, прекарва от дете летата в с. Говежда. И въпреки че продължава силно да обича своя край, писателят се е превърнал в един от многото икономически преселници от най-изостаналия и изоставен български район.
Основната причина е, че Северозападът беше използван за място, на което да се правят лабораторните експерименти на социализма и всички отровни производства бяха изхвърлени там – обяснява писателят. – Хората бяха изкарани от малките населени места, за да работят в заводите, а когато след промените същите тези фабрики се оказаха неефективни и бяха затворени, работниците останаха без прехрана. Земите в цялата страна пък бяха окрупнени и събрани буквално в ръцете на няколко фамилии. Така че днес, ако искаш да работиш нещо в Северозапада, трябва да станеш наемен работник – цената на труда обаче се държи изкуствено ниска. Затова и хората, откъснати от своите корени, започнаха да търсят щастието си в големите градове или в чужбина.
Ние сме из цяла България и по целия свят, добавя Торлака, който в момента пише трето продължение на книгата си за тези сурови и непреклонни хора, чийто многолик живот не може да се побере в един роман.
Снимки: личен архив
Ако се вгледаме в картините на Валери Ценов, ще открием една имагинерна вселена, изпъстрена със символиката на мистични образи. Чрез “Тайните градини” той ни въвежда в сакралното пространство на собствената си душа, която бленува за един по-възвишен свят. В “Античните морета” ни разказва приказки от древността, а с женските си образи –..
Преди десетина години Искрица Огнянова отива в Ню Йорк, за да учи в Musical and Dramatic Academy (AMDA). Води я голямата ѝ любов към мюзикъла и мечтата да усвои тайните на това изкуство от най-добрите. След двегодишна специализация в AMDA завършва още една магистратура в Columbia University, Ivy League в специалността финансиране на проекти в..
В най-скоро време зрителите ще могат да видят документалния филм „Родопски отражения“, който ще ни поведе на едно вълнуващо пътешествие из загадките и неопитомената красота на Източните Родопи, сред останки от древни цивилизации. Ще ни срещне и с наши съвременници, чиито съдби са здраво преплетени с тази на планината. С великолепните пейзажи,..
За Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ 2018 година премина под знака на различни мероприятия по случай 140 години от своето основаване. Кулминацията на празника е днес, а през изминалата седмица две събития привлякоха вниманието на обществеността. На 5 декември беше валидирана пощенската марка „140 години Национална библиотека..
През 60-те години на миналия век утвърдени личности в изобразителното изкуство пристигат в старопрестолната ни столица, за да се посветят на обучението на първия випуск студенти по артистични специалности в педагогическия институт в града. През 1963 г. на историческия хълм “Света гора”, където в един от тамошните манастири патриарх Евтимий..
Хлябът е изключително важен елемент от българската традиционна култура и всеки един от предметите, който по някакъв начин е свързан с направата на хляб и неговото оформление, за да може той да придобие статут на празничен, обреден хляб, също се радва на голяма почит. Един от тези предмети е просфорният печат, който освещава хляба и му дава..
Децата обичат да четат. Обичат и да играят. А има ли нещо по-интересно от това да изиграеш любимата си книга? Преди няколко години на българския пазар се появява първата по рода си приказка-игра „Голямото приключение на малкото таласъмче”, а днес е факт и настолната игра за цялото семейство „Таласъмски истории” на основата на тази книга. Те са..