Индивидуалното потребление в България е едва 54% от средното за ЕС

През 2017 година българите са били с най-слаби възможности за потребление на стоки и услуги в рамките на целия ЕС, като т.нар. "Действително индивидуално потребление" (AIC) в нашата страна е било едва 54% от средното за Съюза, докато в Люксембург е било с 32% над средноевропейското ниво (или 132%), показват последни данни на Евростат, оповестени в четвъртък.

Трябва да се има предвид, че индикаторът AIC е измерител на материалното благосъстояние на домакинствата, като данните на Евростат се основават на преразгледания паритет на покупателната способност (PPS), както и на последните данни за БВП за глава от населението на всяка страна - члена на ЕС.

През миналата година 10 страни-членки са имали равнище на "Действителното индивидуално потребление", което е било над средното за Съюза, а в останалите 18 то е било под средноевропейското ниво.

Най-високи равнища на AIC на глава от населението са регистрирани в Люксембург (132% над средното за ЕС), следвана от Германия (122%) и Австрия (117%). Нива над средноевропейските са регистрирани и в Дания (114%), Великобритания (112%), Белгия (112%), Финландия (112%), Холандия (111%), Швеция (109%) и Франция (108%).

В останалите страни-членки действителното потребление на глава от населението е било по-ниско от среднооевропейското, като по този показател България продължава да заема последната позиция с възможности за потребление, които са били едва 54% от осредните. На предпоследната позиция са Унгария и Хърватия, но с индекс AIC от 62%, следвани от Румъния (с 68%).

България заема незавидната последна позиция и в класацията на Евростат на БВП на глава от населението, измерен чрез стандарта на покупателната способност (PPS). Трябва да се има предвид, че индикаторът PPS е де факто изкуствена парична единица, която елиминира разликите в ценовите равнища между отделните държави. По този начин с една единица PPS се купува еднакво количество стоки и услуги във всички страни-членки.

Този показател нашата страна е едва 49% от средния за ЕС, като далеч пред нас са държави като Хърватия (62,%) и Румъния (63% от средноевропейското ниво). И тук Люксембург оглавява класацията за 2017-а година с 253% над средното за ЕС ниво.

България заема през последните три години стабилно последната позиция по отношение и на двата показателя. Показателят AIG за 2015-а и 2016-а беше на ниво 53% от средния на ЕС, преди слабо да се повиши до 54% през 2017-а, а показателят БВП на глава от населението беше 47% през 2015-а, 48% за 2016-а и 49% за миналата година.

Важно е обаче да се отбележи, че за разлика от България, Румъния отбеляза през последните три години най-значителен прогрес сред всички 28 членки на Европейския съюз и по двата показателя (според AIC - от 58% през 2015-а до 68% през 2017-а година, а според БВП на човек - от 56% до 63% през миналата година).

Таблица с индикаторите AIG и БВП на глава от населението (като процент от осредните нива за ЕС)