Радиоенциклопедия „Цветно, по-цветно... великолепно!”: Вдъхновени от цветовете

БНР Новини
Празникът на цветовете „Холи“, който се празнува в Индия.
Снимка: ЕПА/БГНЕС

Хората, за които цветът е вдъхновение, професия, страст, са много. Почти няма човешка дейност, в която цветовете да не са от съществено значение. Необходимостта от задълбочаване на познанията, измерване, уеднаквяване на стандартите, разширяване на приложенията и все по-пълноценно използване на цветовете за подобряване на комфорта, здравето и душевната хармония на хората обединява хиляди професионалисти в Световната асоциация по цвета. По нейно предложение от 2009 г. в календара на ООН е включен Международен ден на цвета. Без да знаят това в Индия от векове се радват на празника на цветовете „Холи“, традиция, която намира привърженици по цял свят. В предаването обръщаме внимание на някои от областите, в които цветовете са на особена почит – гемологията, багрилата, градските зелени пространства. Сред вдъхновените от цветовете са членовете на група „Цвят“ България, разказва Ралица Гелева, председателка на сдружението. Романтичната представа за багрите в природата и човешкия свят и многобройните им образни и поетични наименования в различните езици за професионалистите се свежда до поредици от цифри. Това не пречи и те да са подвластни на магията на цветовете, потвърждава д-р Петко Петров, н-к отдел „Фондове и експозиции“ в Националния музей „Земята и хората“. В желанието си да пренесат красотата на природата в дома, облеклото, предметите и произведенията на изкуството, хората усвояват умението да използват минералите за багрене, добивайки пигменти с изключителна трайност. Багрите от природата присъстват в градовете ни и по друг начин – в парковете, градините и всички зелени пространства, отвоювани от асфалта и бетона. Тази опитомена от човека природа внася свежест и цвят в града и служи на различни потребности на жителите му, разказва доц. Веляна Найденова, ландшафтен архитект.





Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

Морският жаргон

Особен „народ“ са моряците. „Първо, те обитават една уникална територия – морето, и второ, говорят на свой език, който е напълно неразбираем за човека от сушата.“ – пише в книгата си „Sociologia del mare или фрагменти от морския живот“ доц. Иван Евтимов – социолог, но и бивш помощник-капитан далечно плаване. За съжаление, пак според него, антрополозите и..

публикувано на 21.08.20 в 14:16
Ритуални танци от преди последното заледяване на Централна Европа – праисторически запис в пещерата „Марура“

Премълчаната история на магичните знаци от българската непреходност

Кои са реликвите и артефактите, оставени от първите европейци, които ни водят към дълбините на безпаметното време, властвало по нашите земи? За някои от тях е писано, но в този разговор се спираме на най-важните от тях, колкото и загадъчни и смущаващи да са техните послания. Защото тези послания разкриват последователно непреходното и надграденото в..

обновено на 30.07.20 в 09:57
Картина от Стоян Венев

За тънкио намек и дебелио край

Става дума за не дотам свенливия и не дотам деликатния еротичен фолклор на предците ни. Впрочем, както и с всяка друга тема, от значение е кога и с кого говориш за „онези” неща. Мъжката подпийнала компания в селската кръчма или женската, също почерпена, на Бабинден са благодатната среда за размяна на доста пиперливи думи и жестове. За непосредствено..

публикувано на 07.07.20 в 18:03

По-добре късно, отколкото… рано

Макар че времето е едно и също за всички, за някои то излита като миг, за други се точи бавно, за някои е пари, за други – тиранин, враг, съдник и т.н. Колкото и да са различни вижданията и отношението ни към времето, има и основни схващания, които са общи за представителите на една или друга култура.  Според учени разпределянето на времето,..

публикувано на 01.07.20 в 09:42
Гроба на Змей Горянин в двора на манастир „Седемте престола“ в Стара планина, близо до Своге.

Змей Горянин – забравеният и забранен писател и публицист

Змей Горянин, псевдоним на писателя Светозар Акендиев Димитров, е име в българската културна история, дълго време премълчавано и дори забранявано. Причината е ясна – осъден на една година затвор от Народния съд, произведенията му са включени в списъка на забранените книги, дейността му е порицавана и наблюдавана. А всъщност провинението му е..

публикувано на 28.05.20 в 09:15

Волжка България – средновековната врата между Изтока и Запада

След разпада на Стара Велика България на Кубрат неговият втори син Котраг поема на север начело на прабългарското племе котраги. Установява се по поречието на Средна Волга и към 660 г. основава Волжка България. Следи от нейната история днес грижливо се пазят и изучават в Българския историко-архитектурен музей-резерват в Татарстан...

обновено на 21.05.20 в 13:50

„Кошерът“ – документално есе от Огнян Логофетов

Животът се състои от прости неща – малко пари, едно куче, боб за обяд, чаша вино, няколко кокошки, къщата на село.  През 1997 година Огнян Логофетов отива в село Осиково, Смолянска област. Там в мир живеят християни и мюсюлмани. Заедно вдигат сватби, заедно се раждат и заедно си отиват от света. Заедно гледат и пчели. Трябва да си много внимателен с..

публикувано на 01.05.20 в 17:39