„Троянците“ – опера от Ектор Берлиоз в пет действия (съдържание)
публикувано на 25.10.19 в 09:18
Музика: Ектор Берлиоз
Либрето: Ектор Берлиоз, по латинската епическа поема на Вергилий „Енеида“
Поставена за пръв път в чужбина – декември 1890 г. в Карлсруе, на немски език, под диригентството на Феликс Мотл.
Премиерата на оригиналния френски език e през 1906 г. в Брюксел.
Действащи лица:
• Еней, троянски герой, син на богинята Венера и принц Анхис – тенор
• Кореб, млад принц от Азия, сгоден за Касандра – баритон
• Пантос, троянски жрец, приятел на Еней – бас
• Нарбал, министър на Дидона – бас
• Иопас, тирийски поет от двора на Дидона – тенор
• Асканий, 15-годишен син на Еней – сопран
• Касандра, пророчица на Троя, дъщеря на Приам – мецосопран
• Дидона, царица на Картаген, вдовица на Сихей, принц на Тир – мецосопран
• Анна, сестра на Дидона – контраалт
• Хилас, млад фригийски моряк – тенор
• Приам, цар на Троя – бас
• Гръцки вожд – бас
• Призрак на Хектор, син на Приам – бас
• Хелен, троянски прорицател, син на Приам – тенор
• Двама троянски воини – баси
• Жрец на Плутон – бас
• Поликсена, сестра на Касандра – сопран
• Хекуба, царица на Троя – сопран
• Андромаха, вдовицата на Хектор – роля без пеене
• Астианакс, 8-годишен син на Хектор и Андромаха – роля без пеене
• Войник – бас
•Троянци, гърци, тирийци и картагенци; нимфи, сатири, фавни, силвани и невидими духове
Първо действие
В изоставения гръцки лагер извън стените на Троя троянците празнуват очевидния край на десетгодишната обсада на града. Те виждат голям дървен кон, оставен от гърците, и приемат, че това е жертвоприношение в чест на Атина Палада. Единствено пророчицата на Троя – Касандра, гледа с недоверие на ситуацията. Тя предсказва, че няма да е жива, за да се омъжи за годеника си Кореб. Той идва и я убеждава да забрави своите опасения. Но пророческото ѝ видение придобива нова яснота – Касандра вижда пълното унищожение на Троя! Влиза Андромаха и веселието замира.
Втурва се Еней и съобщава за поглъщането на троянския жрец Лаокоон от две морски змии, след като той е предложил на троянците да изгорят коня, защото не вярва на гръцки дарове и подозира, че конят е някаква военна хитрост. Еней тълкува това като проява на гняв на богинята Атина, която е сметнала, че Лаокоон не я почита. Въпреки протестите на Касандра, Приам и троянците вкарват дървеното съоръжение в града, в непосредствена близост до храма на Атина Палада. От коня се чува звън на оръжия, но троянците, потънали в своята заблуда, го възприемат за щастлива поличба. Касандра наблюдава шествието в пълно отчаяние и в края на действието се оттегля, решена да умре под стените на Троя.
Второ действие
Преди започване на действието скритите в дървения кон гръцки войници излизат, разрушават Троя и избиват нейните жители.
Първа сцена: В двореца на Еней
В далечината битката се разгаря. Появява се призракът на Хектор и предупреждава Еней да бягат от Троя към Италия, където да основат нова Троя. Образът на Хектор избледнява и Пантос съобщава за скритите гръцки воини в коня. Асканий, 15-годишният син на Еней, се появява с новината за още по-големи разрушения. Кореб, начело на група войници, убеждава Еней да влязат в битка. Всички решават да защитават Троя до смърт.
Втора сцена: В двореца на Приам
Пред олтара на Веста се молят група троянски жени и призовават помощта на боговете в подкрепа на воините и града. Касандра съобщава, че Еней с няколко троянски воини са спасили съкровищата от двореца на Приам и са помогнали на хората в крепостта. Тя пророкува, че Еней и оцелелите ще намерят нова Троя в Италия. Но казва и че Кореб е мъртъв, затова и тя е решила да умре. Другите жени признават истинността на пророчествата на Касандра и съжаляват, че не са я послушали преди. Тогава Касандра призовава троянските жени да се присъединят към нея в смъртта, за да предотвратят своето оскверняване от нахлуващите гърци. Някои твърде много се страхуват от смъртта, но другите жени се обединяват с Касандра в решимостта си да загинат. Един гръцки войник наблюдава тази сцена с възхищение към проявената смелост. Гърците излизат на сцената, настоявайки жените да им предадат съкровищата на Троя. Касандра им се присмива предизвикателно, а след това изведнъж се пробожда. Поликсена взима оръжие и прави същото. Останалите жени с презрение заявяват, че е твърде късно за съкровището и извършват масово самоубийство пред очите на ужасените войници. Преди да издъхне, Касандра се провиква „Италия!“
Трето действие
Картагенците и тяхната царица Дидона празнуват своя разцвет в последните седем години след бягството им от Тир и основаването на новия град. Но Дидона е притеснена от берберския цар, който ѝ е предложил политически брак. Картагенците се кълнат във вярност към Дидона и ѝ отправят почести. След церемонията двете сестри Дидона и Анна насаме обсъждат любовта. Анна настоява Дидона да се омъжи отново, но тя отказва и иска да остане вярна на паметта на своя съпруг Сихей. Влиза Иопас и съобщава за пристигнал в пристанището неизвестен флот. Припомняйки си собствените морски перипетии, Дидона обявява, че непознатите са добре дошли. Влиза Асканий, представя спасеното съкровище на Троя и разказва историята на троянците. Дидона вече знае за случилото се. След това Пантос разказва за заветната цел на троянците да основат нов град в Италия. По време на тази сцена Еней е преоблечен като обикновен моряк.
Пристига Нарбал с новината, че армията на нумидийците е нападнала околностите на Картаген и се насочва към града. Но Картаген не разполага с достатъчно оръжия, за да се защити. Тогава Еней разкрива истинската си самоличност и предлага услугите на своя народ в помощ на Дидона. Царицата приема предложението, а Еней ѝ поверява грижите за Асканий. Картагенците и троянците се подготвят за битка.
Четвърто действие
Първа сцена: Царски лов и буря
Действието се развива в гората, в далечината се вижда пещера. Поточе извира от скала и се влива в малко езеро с тръстики. Две наяди се появяват и изчезват, после отново се връщат. В далечината се чуват ловни рогове, преминават ловци с кучета, нимфите се крият в тръстиката. Асканий галопира по сцената, възседнал своя кон. Дидона и Еней се отдалечават от останалите ловци. Чува се гръм и двамата се приютяват в пещерата. В кулминацията на бурята нимфи с разрошени коси тичат нагоре – надолу по скалите с бурни жестове. Те крещят и се присъединяват към фавните и сатирите. Потокът се превръща в порой, водопади се изливат по камъните, хорът припява „Италия! Италия! Италия!“ Дърво е ударено от мълния, запалва се и пада на земята. Сатирите, фавните и силваните вдигат горящите клони и танцуват с тях, после изчезват с нимфите в дълбините на гората. Сцената се закрива бавно от гъсти облаци, но когато бурята утихва, облаците се вдигат и разсейват.
Втора сцена: Градините на Дидона край брега
Нумидийците са отблъснати, Анна и Нарбал са доволни и си отдъхват. Въпреки това Нарбал се притеснява, че Дидона пренебрегва държавните дела заради любовта си към Еней. Анна отхвърля подобни опасения и казва, че това само показва какъв прекрасен цар за Картаген би бил Еней. Нарбал обаче напомня на Анна, че по волята на боговете крайната цел на Еней е Италия. Анна отговаря, че няма по-силен бог от любовта. Влиза Дидона, около нея танцуват египетски танцьорки и нубийски слугини, а тя моли Иопас да изпее песента за полята. После моли Еней да разкаже още приказки от Троя.
Еней разкрива, че след дълги увещания вдовицата на Хектор – Андромаха, се е омъжила за Пир – сина на Ахил, който е убил Хектор. След чутото Дидона преразглежда чувствата си към покойния си съпруг. Тя сваля венчалния си пръстен и забравя за него. Останали насаме, Дидона и Еней се отдават на любовта си. В края на действието се появява бог Меркурий, удря щита на Еней и извиква три пъти „Италия!“.
Пето действие
Първа сцена: Пристанището на Картаген
Пантос и троянските предводители обсъждат гневните знаци на боговете по повод забавеното отплаване към Италия. Стражите отбелязват, че те си живеят добре в Картаген и не искат да го напуснат. Идва Еней и пее за своето отчаяние заради предупрежденията на боговете да отплава час по-скоро за Италия. Той се разкъсва от чувствата си към Дидона и усещането, че я предава. Призраците на Приам, Кореб, Хектор и Касандра се появяват и безмилостно настояват Еней да тръгне към Италия. Еней се предава. Той знае, че трябва да се подчини на заповедта на боговете, но осъзнава и своята жестокост и неблагодарност към Дидона. След това нарежда на троянците да се подготвят за отплаване преди изгрев слънце.
Появява се Дидона, която е ужасена, че Еней иска да тръгне тайно. Тя продължава да го обича. Еней я моли за разбиране – боговете непрекъснато му изпращат послания да изпълни волята им! Дидона не приема неговите думи, проклина го и си тръгва.
Втора сцена: В покоите на Дидона призори
Дидона моли Анна да се опита да убеди още един път Еней да остане. Анна признава вината си, че е насърчавала любовта между сестра си и Еней. Дидона ядосано отговаря, че ако Еней наистина я обичаше, нямаше да се поддаде на боговете. После обаче моли сестра си да убеди героя да остане още няколко дни. Тълпата наблюдава как троянците отплават. Иопас предава новината на Дидона. В яростта си тя заповядва картагенците да преследват и унищожат флота на троянците. След това решава да принесе жертва, като унищожи своите дарове от троянците и нейните за тях. Останала сама, Дидона решава да умре.
Трета сцена: Дворцовите градини
Построена е жертвена клада. Нарбал и Анна проклинат Еней да умре унизително в битка. Дидона се качва на кладата, сваля воала си и го хвърля върху тогата на Еней. Тя има видение за бъдещето – африкански воин на име Ханибал ще се издигне и ще атакува Рим, за да отмъсти за нея. След това картагенската царица се пронизва с ножа на Еней – за ужас на своя народ. Малко преди смъртта си Дидона е споходена от последно видение: Картаген ще бъде разрушен, а Рим ще стане „безсмъртен“. Тогава картагенците произнасят последно проклятие върху Еней и неговите хора, като обещават отмъщение за изоставената Дидона.
Либрето: Ектор Берлиоз, по латинската епическа поема на Вергилий „Енеида“
Поставена за пръв път в чужбина – декември 1890 г. в Карлсруе, на немски език, под диригентството на Феликс Мотл.
Премиерата на оригиналния френски език e през 1906 г. в Брюксел.
Действащи лица: • Еней, троянски герой, син на богинята Венера и принц Анхис – тенор
• Кореб, млад принц от Азия, сгоден за Касандра – баритон
• Пантос, троянски жрец, приятел на Еней – бас
• Нарбал, министър на Дидона – бас
• Иопас, тирийски поет от двора на Дидона – тенор
• Асканий, 15-годишен син на Еней – сопран
• Касандра, пророчица на Троя, дъщеря на Приам – мецосопран
• Дидона, царица на Картаген, вдовица на Сихей, принц на Тир – мецосопран
• Анна, сестра на Дидона – контраалт
• Хилас, млад фригийски моряк – тенор
• Приам, цар на Троя – бас
• Гръцки вожд – бас
• Призрак на Хектор, син на Приам – бас
• Хелен, троянски прорицател, син на Приам – тенор
• Двама троянски воини – баси
• Жрец на Плутон – бас
• Поликсена, сестра на Касандра – сопран
• Хекуба, царица на Троя – сопран
• Андромаха, вдовицата на Хектор – роля без пеене
• Астианакс, 8-годишен син на Хектор и Андромаха – роля без пеене
• Войник – бас
•Троянци, гърци, тирийци и картагенци; нимфи, сатири, фавни, силвани и невидими духове
Първо действие
В изоставения гръцки лагер извън стените на Троя троянците празнуват очевидния край на десетгодишната обсада на града. Те виждат голям дървен кон, оставен от гърците, и приемат, че това е жертвоприношение в чест на Атина Палада. Единствено пророчицата на Троя – Касандра, гледа с недоверие на ситуацията. Тя предсказва, че няма да е жива, за да се омъжи за годеника си Кореб. Той идва и я убеждава да забрави своите опасения. Но пророческото ѝ видение придобива нова яснота – Касандра вижда пълното унищожение на Троя! Влиза Андромаха и веселието замира.
Втурва се Еней и съобщава за поглъщането на троянския жрец Лаокоон от две морски змии, след като той е предложил на троянците да изгорят коня, защото не вярва на гръцки дарове и подозира, че конят е някаква военна хитрост. Еней тълкува това като проява на гняв на богинята Атина, която е сметнала, че Лаокоон не я почита. Въпреки протестите на Касандра, Приам и троянците вкарват дървеното съоръжение в града, в непосредствена близост до храма на Атина Палада. От коня се чува звън на оръжия, но троянците, потънали в своята заблуда, го възприемат за щастлива поличба. Касандра наблюдава шествието в пълно отчаяние и в края на действието се оттегля, решена да умре под стените на Троя.
Второ действие
Преди започване на действието скритите в дървения кон гръцки войници излизат, разрушават Троя и избиват нейните жители.
Първа сцена: В двореца на Еней
В далечината битката се разгаря. Появява се призракът на Хектор и предупреждава Еней да бягат от Троя към Италия, където да основат нова Троя. Образът на Хектор избледнява и Пантос съобщава за скритите гръцки воини в коня. Асканий, 15-годишният син на Еней, се появява с новината за още по-големи разрушения. Кореб, начело на група войници, убеждава Еней да влязат в битка. Всички решават да защитават Троя до смърт.
Втора сцена: В двореца на Приам
Пред олтара на Веста се молят група троянски жени и призовават помощта на боговете в подкрепа на воините и града. Касандра съобщава, че Еней с няколко троянски воини са спасили съкровищата от двореца на Приам и са помогнали на хората в крепостта. Тя пророкува, че Еней и оцелелите ще намерят нова Троя в Италия. Но казва и че Кореб е мъртъв, затова и тя е решила да умре. Другите жени признават истинността на пророчествата на Касандра и съжаляват, че не са я послушали преди. Тогава Касандра призовава троянските жени да се присъединят към нея в смъртта, за да предотвратят своето оскверняване от нахлуващите гърци. Някои твърде много се страхуват от смъртта, но другите жени се обединяват с Касандра в решимостта си да загинат. Един гръцки войник наблюдава тази сцена с възхищение към проявената смелост. Гърците излизат на сцената, настоявайки жените да им предадат съкровищата на Троя. Касандра им се присмива предизвикателно, а след това изведнъж се пробожда. Поликсена взима оръжие и прави същото. Останалите жени с презрение заявяват, че е твърде късно за съкровището и извършват масово самоубийство пред очите на ужасените войници. Преди да издъхне, Касандра се провиква „Италия!“
Трето действие
Картагенците и тяхната царица Дидона празнуват своя разцвет в последните седем години след бягството им от Тир и основаването на новия град. Но Дидона е притеснена от берберския цар, който ѝ е предложил политически брак. Картагенците се кълнат във вярност към Дидона и ѝ отправят почести. След церемонията двете сестри Дидона и Анна насаме обсъждат любовта. Анна настоява Дидона да се омъжи отново, но тя отказва и иска да остане вярна на паметта на своя съпруг Сихей. Влиза Иопас и съобщава за пристигнал в пристанището неизвестен флот. Припомняйки си собствените морски перипетии, Дидона обявява, че непознатите са добре дошли. Влиза Асканий, представя спасеното съкровище на Троя и разказва историята на троянците. Дидона вече знае за случилото се. След това Пантос разказва за заветната цел на троянците да основат нов град в Италия. По време на тази сцена Еней е преоблечен като обикновен моряк.
Пристига Нарбал с новината, че армията на нумидийците е нападнала околностите на Картаген и се насочва към града. Но Картаген не разполага с достатъчно оръжия, за да се защити. Тогава Еней разкрива истинската си самоличност и предлага услугите на своя народ в помощ на Дидона. Царицата приема предложението, а Еней ѝ поверява грижите за Асканий. Картагенците и троянците се подготвят за битка.
Четвърто действие
Първа сцена: Царски лов и буря
Действието се развива в гората, в далечината се вижда пещера. Поточе извира от скала и се влива в малко езеро с тръстики. Две наяди се появяват и изчезват, после отново се връщат. В далечината се чуват ловни рогове, преминават ловци с кучета, нимфите се крият в тръстиката. Асканий галопира по сцената, възседнал своя кон. Дидона и Еней се отдалечават от останалите ловци. Чува се гръм и двамата се приютяват в пещерата. В кулминацията на бурята нимфи с разрошени коси тичат нагоре – надолу по скалите с бурни жестове. Те крещят и се присъединяват към фавните и сатирите. Потокът се превръща в порой, водопади се изливат по камъните, хорът припява „Италия! Италия! Италия!“ Дърво е ударено от мълния, запалва се и пада на земята. Сатирите, фавните и силваните вдигат горящите клони и танцуват с тях, после изчезват с нимфите в дълбините на гората. Сцената се закрива бавно от гъсти облаци, но когато бурята утихва, облаците се вдигат и разсейват.
Втора сцена: Градините на Дидона край брега
Нумидийците са отблъснати, Анна и Нарбал са доволни и си отдъхват. Въпреки това Нарбал се притеснява, че Дидона пренебрегва държавните дела заради любовта си към Еней. Анна отхвърля подобни опасения и казва, че това само показва какъв прекрасен цар за Картаген би бил Еней. Нарбал обаче напомня на Анна, че по волята на боговете крайната цел на Еней е Италия. Анна отговаря, че няма по-силен бог от любовта. Влиза Дидона, около нея танцуват египетски танцьорки и нубийски слугини, а тя моли Иопас да изпее песента за полята. После моли Еней да разкаже още приказки от Троя.
Еней разкрива, че след дълги увещания вдовицата на Хектор – Андромаха, се е омъжила за Пир – сина на Ахил, който е убил Хектор. След чутото Дидона преразглежда чувствата си към покойния си съпруг. Тя сваля венчалния си пръстен и забравя за него. Останали насаме, Дидона и Еней се отдават на любовта си. В края на действието се появява бог Меркурий, удря щита на Еней и извиква три пъти „Италия!“.
Пето действие
Първа сцена: Пристанището на Картаген
Пантос и троянските предводители обсъждат гневните знаци на боговете по повод забавеното отплаване към Италия. Стражите отбелязват, че те си живеят добре в Картаген и не искат да го напуснат. Идва Еней и пее за своето отчаяние заради предупрежденията на боговете да отплава час по-скоро за Италия. Той се разкъсва от чувствата си към Дидона и усещането, че я предава. Призраците на Приам, Кореб, Хектор и Касандра се появяват и безмилостно настояват Еней да тръгне към Италия. Еней се предава. Той знае, че трябва да се подчини на заповедта на боговете, но осъзнава и своята жестокост и неблагодарност към Дидона. След това нарежда на троянците да се подготвят за отплаване преди изгрев слънце.
Появява се Дидона, която е ужасена, че Еней иска да тръгне тайно. Тя продължава да го обича. Еней я моли за разбиране – боговете непрекъснато му изпращат послания да изпълни волята им! Дидона не приема неговите думи, проклина го и си тръгва.
Втора сцена: В покоите на Дидона призори
Дидона моли Анна да се опита да убеди още един път Еней да остане. Анна признава вината си, че е насърчавала любовта между сестра си и Еней. Дидона ядосано отговаря, че ако Еней наистина я обичаше, нямаше да се поддаде на боговете. После обаче моли сестра си да убеди героя да остане още няколко дни. Тълпата наблюдава как троянците отплават. Иопас предава новината на Дидона. В яростта си тя заповядва картагенците да преследват и унищожат флота на троянците. След това решава да принесе жертва, като унищожи своите дарове от троянците и нейните за тях. Останала сама, Дидона решава да умре.
Трета сцена: Дворцовите градини
Построена е жертвена клада. Нарбал и Анна проклинат Еней да умре унизително в битка. Дидона се качва на кладата, сваля воала си и го хвърля върху тогата на Еней. Тя има видение за бъдещето – африкански воин на име Ханибал ще се издигне и ще атакува Рим, за да отмъсти за нея. След това картагенската царица се пронизва с ножа на Еней – за ужас на своя народ. Малко преди смъртта си Дидона е споходена от последно видение: Картаген ще бъде разрушен, а Рим ще стане „безсмъртен“. Тогава картагенците произнасят последно проклятие върху Еней и неговите хора, като обещават отмъщение за изоставената Дидона.
Още от категорията
"Сицилианска вечерня", опера в пет действия от Джузепе Верди
Либрето: Йожен Скриб и Шарл Дюверие. Световна премиера: 13 юни 1855, Париж, Театър Grand opera Действащи лица: • Херцог Ги дьо Монфор, губернатор на Сицилия – баритон • Дьо Бетюн, френски офицер – бас • Граф Водемон, френски офицер – тенор • Ариго (Анри), млад сицилианец – тенор • Джовани да Прочида, сицилиански лекар – бас •..
публикувано на 05.07.24 в 10:20
"Идоменей", опера в три действия от Волфганг Амадеус Моцарт
Либретото е от придворния залцбургски капелан Джанбатиста Вареско. Той преработва либрето на Антоан Данчет, създадено за едноименна музикална драма на Андре Кампра и представена през 1712 г. Световната премиера на операта на Моцарт е на 29 януари 1781 г. в Мюнхен в новия дворцов театър. Творбата е написана за дворцовия карнавал. В България операта е..
публикувано на 28.06.24 в 07:50
"Кавалерът на розата", комична опера в три действия от Рихард Щраус
Либрето: Хуго фон Хофманстал. Световна премиера: 26 януари 1911, Дрезден - Königliches Opernhaus. Първо изпълнение в България: 2 юни 1969, София, режисьор – Димитър Узунов, диригент – Асен Найденов. Действащи лица: • Маршалката, принцеса Мария Тереза фон Верденберг – сопран • Октавиан, граф Рофрано, неин млад любовник – мецосопран • Барон Окс..
публикувано на 14.06.24 в 09:22
"Хованщина", народна музикална драма в пет действия от Модест Мусоргски
Първо изпълнение: Санкт Петербург, 9 (21) февруари 1886 година. Време и място на действието: Москва и нейните околности, 1682 година. Действащи лица: • Княз Иван Ховански, началник на стрелците – бас • Княз Андрей Ховански, негов син – тенор • Княз Василий Голицин – тенор • Шакловити, болярин – баритон • Досифей, водач на разколниците – бас •..
публикувано на 24.05.24 в 17:39
"Княз Игор", опера в 4 действия и пролог от Александър Бородин
Либрето: Александър Бородин (по мотиви от руската епическа поема от ХІІ век "Слово за похода на Игор" и материали от исторически летописи) Първо изпълнение: 23 октомври 1890 година, Мариински театър, Санкт-Петербург Първо изпълнение в България: 29 септември 1922 година, София Действащи лица: • Игор Святославич - Северски княз – баритон •..
публикувано на 17.05.24 в 08:50
"Вилхелм Тел" от Джоакино Росини, опера в четири действия
Либрето: Виктор Жозеф Етиен и Иполит Луи Би (по едноименната драма на Фридрих Шилер) Първо изпълнение: 3 август 1829 г. в Париж. Действащи лица: • Вилхелм Тел – баритон • Мелхтал – бас • Арнолд, негов син – тенор • Валтер Фюрст – бас • Лайтхолд – бас • Геслер, австрийски императорски наместник в Швейцария – бас • Рудолф, негов адютант – тенор..
публикувано на 26.04.24 в 12:15
"Милосърдието на Тит", опера сериа в две действия от Волфганг Амадеус Моцарт
Музика: Волфганг Амадеус Моцарт. Либретото: Катерино Мадзола по Пиетро Метастазио. Премиера: 6 септември 1791 година в Държавния театър в Прага под диригентството на самия Моцарт. Действащи лица: • Тит – тенор • Вителия – сопран • Секст – мецосопран • Аний – мецосопран • Сервилия – сопран • Публий – бас Първо действие В покоите на..
публикувано на 28.03.24 в 10:25
Разкъсана облачност
Предимно облачно
Облачно
