Съдържание на:

„Мария ди Роан“, опера в 3 действия от Гаетано Доницети

Либрето: Салваторе Камарано.
Първо изпълнение: 5 юни 1843 г. в Кертнертор театър, Виена.

Действащи лица:
• Рикардо, граф дьо Шале – тенор;
• Енрико, Херцог ди Шеврьоз – баритон;
• Мария, графиня ди Роан – сопрано;
• Армандо ди Гонди – тенор;
• Фиеско – бас.


За операта
„Мария ди Роан“ е 64-тата опера на Доницети и една от най-зрелите творби на композитора, чиято премиера се е състояла на 5 юни 1843 в Кертнертор театър във Виена. Първоначалният план на Доницети да напише подобна творба датира от преди това, когато възлага на известния либретист Салваторе Камарано да напише текст за опера по една театрална пиеса върху същия сюжет. В крайна сметка Камарано написва текст за опера, който бива използван за опера не от Доницети, който междувременно е загубил интерес към тази тема, а от Джузепе Лило, чиято опера със заглавие „Граф де Шале“ нямала никакъв успех.
След 1840 Доницети се заема отново със сюжета и композира „Мария ди Роан“, която е посрещната благосклонно от виенската критика. След това операта е представена във всички прочути театри в Европа, преди да бъде, както изобщо и самото белканто – изместена от „модерните” опери, като тези на Верди, Гуно и Вагнер. Едва в края на ХХ век е преоткрита и многократно поставяна на сцена.

История
Действието на операта следва фабулата за живота на Мария де Роан, която оставайки вдовица на 21 години, през 1622 се омъжва за Клод де Лорен, херцог де Шеврьоз, който пък изиграва важна, понякога решителна роля в заговорите около двора на Луи ХIII. Интригите най-вече са целели свалянето на могъщия кардинал Ришельо – не успели, макар че в заговора ангажирали и граф де Шале, довереник на краля. Въпреки това Мария продължавала да има свое влияние в двореца и да участва в други конспирации срещу Кардинала, чийто абсолютистки режим заплашвал придворните с разорение. Прочута красавица, тя е имала многобройни любовни афери.

Първо действие
Париж по времето на крал Луи ХIII. В предверието на двореца Мария ди Роан изпитва страх за съдбата на съпруга си херцог де Шеврьоз, който е осъден на смърт от кардинал Ришельо заради участие в дуел (дуелите по онова време са били най-строго забранени). Тя ангажира своя някогашен любовник граф Шале, който все още я ухажва, да измоли помилването на съпруга ѝ, и той успява. В същото време Армандо ди Гонди, млад кавалер, се подиграва с любовните афери на Мария – обида на която Шале отговаря, предизвиквайки го на дуел. Съпругът на Мария – Шеврьоз е помилван от краля и за да се реваншира, се поставя в услуга на Шале за предстоящия дуел. От своя страна Мария отново е обзета от силни чувства към някогашния си любовник Шале.

Второ действие
В своя замък, Шале очаква часа на дуела. Той пише прощално писмо на Мария в случай, че бъде убит, и го поверява на своя слуга. Влиза Мария и го предупреждава, че един дуел би бил идеален случай за Ришельо да смаже Шале. Влиза Шеврьоз и Мария се скрива, за да не узнае за връзката ѝ с Шале. След уточняване на последните подробности Шеврьоз тръгва към мястото на дуела, през което време Мария отчаяно моли Шале да не отива на този дуел. Макар че опитът ѝ да го разубеди е неуспешен, тя и Шале междувременно научават, че Шеврьоз се е предложил за противник на мястото на Шале, поради това че той закъснява за дуела.

Трето действие
Дуелът приключва и Шеврьоз се прибира с лека рана в ръката. Мария и Шале го пресрещат пред неговия дворец, докато в същото време войниците на Ришельо търсят вече графа, за да го предадат на трибунала. Шеврьоз ги кани да заповядат, все още не подозиращ нищо, и дори окуражава Шале да бяга, което той и прави. Бягайки, успява да прошепне на Мария, че ще дойде да я вземе след час, за да умрат заедно, ако тя не успее да се измъкне. Миг след това един от войниците на Кардинала влиза и показва на херцог де Шеврьоз прощалното писмо на Шале до Мария, което е намерил в двореца му, докато го е преследвал. Чак тогава Шеврьоз разкрива любовната афера на граф Шале с жена му. Обзет от ревност, той разпитва Мария, която без заобикалки признава всичко. След час Шале се появява, за да бъде предизвикан на дуел от Шеврьоз. Двубоят между двамата се разиграва извън сцената и завършва с 2 изстрела. Влиза Шеврьоз и обявява на войниците, че Шале се е самоубил. След което той отправя тежки упреци към Мария и я обвинява, че е провалила всички със своето разпуснато поведение. Мария коленичи и дава израз на цялото си отчаяние.

Още от категорията

"Сицилианска вечерня", опера в пет действия от Джузепе Верди

Либрето: Йожен Скриб и Шарл Дюверие. Световна премиера: 13 юни 1855, Париж, Театър Grand opera Действащи лица: • Херцог Ги дьо Монфор, губернатор на Сицилия – баритон • Дьо Бетюн, френски офицер – бас • Граф Водемон, френски офицер – тенор • Ариго (Анри), млад сицилианец – тенор • Джовани да Прочида, сицилиански лекар – бас •..

публикувано на 05.07.24 в 10:20
Антон Раф в ролята на Идоменей

"Идоменей", опера в три действия от Волфганг Амадеус Моцарт

Либретото е от придворния залцбургски капелан Джанбатиста Вареско. Той преработва либрето на Антоан Данчет, създадено за едноименна музикална драма на Андре Кампра и представена през 1712 г. Световната премиера на операта на Моцарт е на 29 януари 1781 г. в Мюнхен в новия дворцов театър. Творбата е написана за дворцовия карнавал. В България операта е..

публикувано на 28.06.24 в 07:50

"Кавалерът на розата", комична опера в три действия от Рихард Щраус

Либрето: Хуго фон Хофманстал. Световна премиера: 26 януари 1911, Дрезден - Königliches Opernhaus. Първо изпълнение в България: 2 юни 1969, София, режисьор – Димитър Узунов, диригент – Асен Найденов. Действащи лица: • Маршалката, принцеса Мария Тереза фон Верденберг – сопран • Октавиан, граф Рофрано, неин млад любовник – мецосопран • Барон Окс..

публикувано на 14.06.24 в 09:22
Декори от Първо действие на операта „Хованщина”, Москва, 1897 г.

"Хованщина", народна музикална драма в пет действия от Модест Мусоргски

Първо изпълнение: Санкт Петербург, 9 (21) февруари 1886 година. Време и място на действието: Москва и нейните околности, 1682 година. Действащи лица: • Княз Иван Ховански, началник на стрелците – бас • Княз Андрей Ховански, негов син – тенор • Княз Василий Голицин – тенор • Шакловити, болярин – баритон • Досифей, водач на разколниците – бас •..

публикувано на 24.05.24 в 17:39

"Княз Игор", опера в 4 действия и пролог от Александър Бородин

Либрето: Александър Бородин (по мотиви от руската епическа поема от ХІІ век "Слово за похода на Игор" и материали от исторически летописи) Първо изпълнение: 23 октомври 1890 година, Мариински театър, Санкт-Петербург Първо изпълнение в България: 29 септември 1922 година, София Действащи лица: • Игор Святославич - Северски княз – баритон •..

публикувано на 17.05.24 в 08:50
Сцена от четвърто действие на операта „Вилхелм Тел“

"Вилхелм Тел" от Джоакино Росини, опера в четири действия

Либрето: Виктор Жозеф Етиен и Иполит Луи Би (по едноименната драма на Фридрих Шилер) Първо изпълнение: 3 август 1829 г. в Париж. Действащи лица: • Вилхелм Тел – баритон • Мелхтал – бас • Арнолд, негов син – тенор • Валтер Фюрст – бас • Лайтхолд – бас • Геслер, австрийски императорски наместник в Швейцария – бас • Рудолф, негов адютант – тенор..

публикувано на 26.04.24 в 12:15

"Милосърдието на Тит", опера сериа в две действия от Волфганг Амадеус Моцарт

Музика: Волфганг Амадеус Моцарт. Либретото: Катерино Мадзола по Пиетро Метастазио. Премиера: 6 септември 1791 година в Държавния театър в Прага под диригентството на самия Моцарт. Действащи лица: • Тит – тенор • Вителия – сопран • Секст – мецосопран • Аний – мецосопран • Сервилия – сопран • Публий – бас Първо действие В покоите на..

публикувано на 28.03.24 в 10:25