Зелено, по-зелено, ВЕИ

Зелена енергия, зелена сделка, зелен преход, възобновяеми енергийни източници /ВЕИ/. Словосъчетания, които сме свикали да звучат по медиите, най-вече в информации от европейските институции, но какво чуваме? Четем ли с разбиране тези комбинации от думи в публикациите на новинарските сайтове? А какво означава Европа да се превърне в първия климатично неутрален континент?

Европейската зелена сделка е амбициозна политика на ЕС за климата, която има за цел точно постигането на климатична неутралност на Европа до 2050 година. Tази цел изисква действия от всички сектори на нашата икономика, включително инвестиране в екологично чисти технологии, декарбонизиране на енергийния сектор, гарантиране на по-добра енергийна ефективност на сградите или въвеждане на по-чисти форми на частен и обществен транспорт.

• Как Европа ще постига целите на "Зелената сделка"

Зелената сделка е съсредоточена върху 3 основни принципа за прехода към чиста енергия, което ще спомогне за намаляване на емисиите на парникови газове и за подобряване на качеството на живот на гражданите:

1.  Гарантиране на сигурно енергийно снабдяване на ЕС на достъпни цени.

2.  Изграждане на напълно интегриран, взаимносвързан и цифровизиран енергиен пазар на ЕС.

3.  Даване на приоритет на енергийната ефективност, подобряване на енергийните характеристики на нашите сгради и развитие на енергиен сектор, основан до голяма степен на енергия от възобновяеми източници /ВЕИ/.

Какво е опаковано в абревиатурата ВЕИ?

Възобновяемите енергийни източници (вятърната енергия, слънчевата енергия, водноелектрическата енергия, енергията от океаните, геотермалната енергия, биомасата и биогоривата) са алтернативи на изкопаемите горива, които допринасят за намаляването на емисиите на парникови газове, диверсифицирането на енергийните доставки и намаляването на зависимостта от ненадеждни и непостоянни пазари на изкопаеми горива, особено на нефт и газ. 

Законодателството на ЕС за насърчаването на ВЕИ се разви значително през последните 15 години. В съответствие с амбицията на ЕС да стане неутрален по отношение на климата до 2050 г., през март 2023 г. съзаконодателите се споразумяха да увеличат целта за дела на енергията от възобновяеми източници за 2030 г. до 42,5% с цел постигане на 45%. 

• WWF: Климатичните промени правят света все по-опасно място за хората

Енергийният сектор е отговорен за повече от 75% от емисиите на парникови газове в ЕС. Затова увеличаването на дела на възобновяемата енергия в различните сектори на икономиката е ключово за постигане на целта за намаляване на парниковите емисии с най-малко 55% до 2030 г. в сравнение с равнищата от 1990 г. 

За да се постигне това, всяка държава членка състави 10-годишен интегриран национален план в областта на енергетиката и климата (НПЕК) за периода 2021—2030 г. В националните планове се посочва какви мерки възнамеряват да предприемат държавите от ЕС в пет области: енергийна ефективност, ВЕИ, намаляване на емисиите на парникови газове, междусистемни връзки и научни изследвания и иновации.

• ЕК одобри териториалните планове за справедлив преход, България ще получи 1,2 млрд. евро

През 2022 г. Европейската комисия публикува плана REPowerEU , който определя поредица от мерки за бързо намаляване на зависимостта на ЕС от руските изкопаеми горива доста преди 2030 г. чрез ускоряване на прехода към чиста енергия. Планът REPowerEU се основава на три стълба: пестене на енергия, производство на чиста енергия и диверсификация на енергийните доставки на ЕС. Като част от увеличаването на възобновяемата енергия в производството на енергия, промишлеността, сградите и транспорта, Комисията предложи заложената целт в директивата да се увеличи до 45% до 2030 г.

• Цветелина Пенкова: Енергийната политика беше една от основните теми в този мандат на ЕК

Според проучване на Евробарометър, публикувано през юли 2023 г., огромно мнозинство (93%) от европейците смятат, че изменението на климата е сериозен проблем, пред който е изправен светът. 

Повече от половината (58%) смятат, че преходът към зелена икономика следва да бъде ускорен с оглед на скоковете в цените на енергията и опасенията във връзка с доставките на газ след руското нашествие в Украйна. 

За 70% от анкетираните намаляването на вноса на изкопаеми горива може да подобри енергийната сигурност и да бъде от полза за икономиката на ЕС.

73% от европейците са съгласни, че разходите за щетите, причинени от изменението на климата, са много по-високи от инвестициите, необходими за екологичен преход. А 3/4 от европейците са съгласни, че предприемането на действия в областта на климата ще доведе до иновации.

• За да ти излезе сметката, промени навиците си. Какво е кръгова икономика?

Проучването констатира подкрепа за намаляване на въглеродните емисии, за ВЕИ и за енергийна ефективност.

88 на сто от анкетираните са съгласни, че емисиите на парникови газове следва да бъдат сведени до минимум, като същевременно се компенсират оставащите емисии, за да стане ЕС неутрален по отношение на климата до 2050 г. Близо 9 от всеки 10 европейци мислят, че е важно ЕС да си постави амбициозни цели за увеличаване на използването на енергия от ВЕИ, а 85% смятат, че е важно ЕС да предприеме действия за подобряване на енергийната ефективност, примерно чрез насърчаване на хората да топлоизолират дома си, да инсталират слънчеви панели или да купуват електрически автомобили.

Голямо мнозинство от гражданите на ЕС (93 на сто) съзнателно правят устойчив избор в ежедневието си. На въпрос кой отговаря за борбата с изменението на климата, анкетираните обаче подчертават и отговорността на националните правителства (56%), ЕС (56%) и предприятията и промишлеността (53%).

• Кристиян Димитров: Енергийните общности са възможност хората да се включат активно в енергийния преход

Данните на "Евробарометър" сочат, че 84% от европейците са съгласни, че справянето с изменението на климата и екологичните въпроси трябва да бъде приоритет за подобряване на общественото здраве, докато 63% от анкетираните са съгласни, че подготовката за последиците от изменението на климата може да има положителни резултати за гражданите на ЕС.

Според "Грийнпийс"–България страната ни има потенциала да намали своята зависимост от изкопаемите горива като едновременно с това подобри качеството на въздуха и водата – системно замърсявани от въглищната индустрия и работата на въглищни топлоелектрически централи (ТЕЦ). Решението е достъпно тук и сега. Това са малките, децентрализирани енергийни инсталации, които използват възобновяема енергия от слънцето, вятъра, биомасата, недрата на Земята. 

От организацията смятат, че навлизането на малките, децентрализирани системи за производство на енергия от ВЕИ, ще създаде нови работни места, ще позволи на хората да станат по-независими енергийно и като цяло ще подобри енергийната система в страната.