Етномузиколог и етнолог, доц. д-р Веселка Тончева е част от научния екип на Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей към БАН. Интересът й към старинните форми на българската традиция често я отвежда на необичайни и труднодостъпни места...
Духовен, революционен и културен център през Възраждането, днес Банско е известен планински курорт. Разположен в Югозападна България, в полите на Пирин, градът е обграден с десетки топли минерални извори. Склоновете на планината предлагат безброй..
Женски народен хор „Седянка” и духов оркестър „Тоника” – общото между двата състава е техният ръководител – нашият сънародник Михаил Делчев. Повече от 20 години той живее в гр. Орхус – вторият по големина в Дания. Дирижира различни формации, организатор е..
Народната вяра приписва на водата магически сили – тя пречиства и предпазва, помни и може да сбъдва желания, носи здраве и плодородие. Водата участва в множество обредни и лечителски практики, а имената, с които я нарича народът ни, говорят за различните й..
В българската митология нощта се схваща като магическо време. Тя е покровителка на гадатели и лечители. В нейната власт са зачатието и раждането на новия живот. Обитават я свръхестествените създания, които излизат само след залез слънце. В нашия фолклор има..
Его исключительный голос по традиции звучит в первую минуту каждого Нового года. Песнопение „Многая лета” – это благословение болгарского народа. Оперный певец Борис Христов никогда не пел на болгарской сцене, но оставил болгарам великолепные исполнения..
Култовите места, разположени в близост до българските села, се наричат църква, оброк, параклис, манастир. Някои от тях и до днес събират жителите на общността за определени църковни и общоселски празници. Наред с изброените наименования, мястото за..
Зуна, зунка, дъмга, виножито, тканица, божурлак…. С тези колоритни имена народът ни е нарекъл онази пъстроцветна ивица на небето, която се появява след дъжд и в която искрят цветовете на светлинния спектър. В традиционните вярвания на българина дъгата е..
Пъстро, многолюдно и весело, хорото от векове е част от българските празници. Интересът към най-популярния народен танц не угасва дори и в днешното ни компютърно битие. Клубовете за народни танци у нас стремително се увеличават. Особено през последните..
Най-големият и почитан празник на годината в българския народен календар е Великден. На него са посветени много фолклорни обреди. Най-рано започват своите приготовления за Великден момите. Народните песни разказват как рано напролет те садят в своите..