Един дребен скитник с големи чепици, торбести панталони, тясно сако, папийонка, бастунче, бомбе и мустачки се приближава с патешка походка. Той мълчаливо минава през сърцата на милионите зрители в тъмната зала, затаили дъх в очакване – дали ще се хлъзне върху банановата кора, дали ще извади цвете от бутониерата и ще го подари на сляпата девойка, която продава цветя? Или първо ще се хлъзне, а после ще подари цветето.
Всички го познават, никой не може да сбърка името на скитника – Чарлс Спенсър Чаплин, човекът, който завинаги ще остане в историята на киното като най-знаменития образ на самото кино. И досега, сто години по-късно, продължаваме да ходим упорито в пещерата на сенките, за да го гледаме и да получим от сянката му всеки път ново усещане за живота.
Чаплин, връчване на „Оскар”-а
Подозренията, че Чаплин е комунист или поне човек, твърде близък до комунистическата идея, започват още през 30-те, във времето на Голямата депресия. Тогава той, изградил вече в киното образа на „Скитника” или „Малкия човек”, се заглежда все повече към съдбата на този малък човек в реалния живот. По онова време Чаплин наистина има някои срещи, изявления и действия, които го свързват с американското работническо движение. Първият плод на това отношение е „Модерни времена”, полу-сатирична, полу-лирична лента, чието действие успява да свърже в едно критиката към капитализма, който изсмуква човека и способността на човека въпреки това да запази живи най-ценните си качества - любов и доброта.
През 1940, когато Чарли Чаплин прави „Великият диктатор”, филмът, чрез който лично се сблъсква с Хитлер и мракобесието по света изобщо, Пърл Харбър още е в далечното бъдеще на САЩ. Те са заети с поредния си опит за изолационизъм и Чаплин получава предупреждения, че ще има проблеми заради лентата. Макар че по отношение на Хитлер не критиците му, а той се оказва прав, лошото отношение на властите към него остава, дори се задълбочава. И тук тази първа линия на обвинения се преплита здраво с втората – проблемите в личния живот на великия актьор и режисьор.
Чаплин, Авантюристът
През 45-та година актрисата Джоан Бари, с която Чарли Чаплин наистина има връзка няколко години по-рано, когато тя е на 19, започва срещу него процес за бащинство на детето си. Нещо повече, той е заплашен да се приложи законът Ман, който забранява „транспортирането на жени в границите на Щатите за сексуални цели”. Въпреки кръвните проби, които доказват, че отрочето на Бари не е негово, съдът, повлиян и от медийната кампания, стимулирана от ФБР на Едгар Хувър, осъжда Чаплин да плаща издръжка до пълнолетие на детето. Тази крушка, разбира се, не е като да си няма опашка, напротив.
През живота си актьорът има връзки с много жени, в повечето случаи – със съвсем млади момичета, за него 20–годишните явно са презрели. Все пак доста късно, едва през 1918, когато е на 29, вече известен актьор и режисьор, той се жени за първи път. Прави го по спешност със 17-годишната актриса Милдред Харис, която твърди, че е бременна. Скандалът е избегнат, но после се оказва, че Милдред не е бременна. По-късно пък тя забременява наистина и ражда дете, но то умира на третия ден. За да не затъне в депресията си, Чаплин затъва в работа, снима прочутия филм „Хлапето”. Бракът обаче не върви, двамата първо се разделят тихо, но пресата раздухва случая. Милдред променя мнението си и наема адвокати, които посягат дори към новата му лента и Чаплин, с негативите на „Хлапето” в куфара, бяга в Солт Лейк Сити.
От цялата история акълът му не идва и през 1925-та той се жени за Лита Грей, която също се оказва бременна, само че наистина. Тя е на 16, връзката с толкова младо момиче подлежи на обвинение в изнасилване, затова двамата се венчават в Мексико. Чаплин среща Грей докато снима знаменития си филм „Треска за злато”, в който тя е актриса от миманса. Помните ли четирите момичета, пред които Чарли златотърсачът разиграва фантастичния си танц с хлебчетата? Е, едно от тях е Лита Грей.
Чаплин, Треска за злато, Танцът с хлебчетата
Въпреки че и този брак не върви, Чарли Чаплин има от Лита Грей две деца. Второто е само на броени месеци обаче, когато Лита напуска мъжа си, като публично го обвинява в „изневяра, насилие и проява на перверзни сексуални желания”. Пресата е във възторг от скандала, Чаплин е в нервен срив, из цяла Америка се формират групи, които искат забрана на неговите филми. За да прекрати ужаса с ескалиращите обвинения, той плаща на Лита Грей колосалната сума от 600 000 долара и нещата наистина скоро заглъхват. Не и за Чаплин обаче.
Докато тече скандалът, той снима „Циркът”. Филмът постига успех, за него на първата си церемония през 1929-та в Лос Анджелис Академията за филмово изкуство и науки връчва на Чаплин специалната награда „за многостранния му гений в актьорската игра, сценария, режисурата и продуцирането”. Самият Чаплин обаче пропуска да спомене „Циркът” в автобиографията си, защото не иска дори да си спомня времето на тази жесток развод. Дали защото е помъдрял или просто защото така се случва, но през 32-ра Чаплин се запознава с красавицата Полет Годар, започва връзка с нея, снима я в „Модерни времена”, двамата пътуват по света и за доста време са истински щастливи заедно. Може би защото тя все пак не е на 16, а на цели 20 години в началото. Бракът и разводът им остават в тайна.
Все пак се смята, че се женят в Кантон, а се развеждат в Мексико, след като през 38-ма започват да се отдалечават един от друг, всеки погълнат от работата си. А после идва и огромният скандал с Джоан Бари, за който вече споменах. В него обвиненията за неморално поведение се преплитат с политически подозрения, намесват се ФБР и съдебните власти. Още по-лошо става положението, когато, само две седмици, след като е осъден за бащинството на детето на Бари, Чаплин обявява женитбата си с Ууна О`Нийл, 18-годишната дъщеря на известния драматург Юджийн О`Нийл, от която после има 8 деца и с която, в края на краищата, той живее щастливо повече от 30 години.
Чаплин, Музика от „Мосю Верду”
За брака си с Ууна О`Нийл Чарли Чаплин пише: „Това беше най-щастливото събитие в моя живот”. Той твърди, че е намерил перфектната любов и ако беше я срещнал по-рано, нямаше да мине през ада на предишните си неуспешни връзки. Самата Ууна пък, която е актриса с добро бъдеще, наистина дълбоко обича мъжа си, въпреки че той е 36 години по-възрастен от нея. И явно твърде добре оценява неговия гений, защото сама избира да се откаже от кариерата си и да се отдаде на семейството. През 1952 тя заявява в едно интервю, че е „щастлива да стои отзад и да помага на Чаплин за всичко, което е необходимо”. Девет години те живеят в Бевърли Хилс и там се раждат първите четири деца, най-голямото от които е прочутата актриса и красавица Джерлалдин Чаплин.
Очевидно Чарли е истински щастлив и започва да намира себе си. Години по-късно, в едно писмо до Джералдин, той си спомня детските и години и пише – „аз не съм ангел, но постоянно се опитвам да бъда човек”. В същото време като творец обаче Чаплин претърпява и първи сериозен неуспех – филмът „Мосю Верду” е посрещнат хладно и от публиката, и от критиката, оценки, с които той не е съгласен и пише в автобиографията си: „Мосю Верду” е най-умният и брилянтен филм, който някога съм правил”. В него отново пряко се отразяват част от политическите виждания на твореца, свързани с критика на капитализма, противопоставяне на войните и производството на оръжия за масово унищожение.
Заедно с откритите му контакти с комунисти, с често изразяваната от него подкрепа за Съветския съюз и критиките му към дейността на Комитета за анти-американска дейност, в началото на Студената война филмовият гений се оказва не много желан в Щатите. ФБР започва срещу него официално разследване, влиятелни лица и организации излизат с призиви да се бойкотират филмите му, както и да бъде депортиран от страната, чиито гражданин Чаплин никога не става. В тази нажежена вече до червено атмосфера той снима „Светлините на рампата”, но решава премиерата да е в Европа, в родния му Лондон, където филмите му се посрещат без предубеждения и продължават да жънат успехи.
Така че на 18 септември 1952 се качва с Ууна и децата на кораба „Куин Елизабет”, а на следващия ден министърът на правосъдието на САЩ официално отнема разрешението му за пребиваване в страната и великият актьор и режисьор Чарлс Спенсър Чаплин не се връща в Щатите цели 20 години.
Чаплин, Кралят на Ню Йорк, Плачеща върба
Тази събота гост на "Срещите" е ловецът на истории Георги Тошев. С него говорим си за големите имена в изкуството - Стефан Данаилов - Ламбо, Невена Коканова, Цветана Манева, Моника Белучи, Кристо... Как се чувстват творците днес - във време, в което липсва конкуренция в духа. Бъдете с Радио Пловдив.
Кадри от ежедневието, опита, мечтите, приятелствата и предателствата по пътя на Антония Маринова- Крейзи разглеждаме като в албум тази седмица. Колажът й е любим. Като пъзел от емоции са спомените, за които разказва - от причината, поради която избира този псевдоним, през първата "Практика", която я връща в Пловдив с нова кола, която не може да кара,..
Тази седмица в рубриката „Добро утро, ден!“ ни гостува Живко Петров - пианист, композитор, музикален продуцент и аранжор, но не само по професия, но и по призвание. Изпипва всеки детайл на своето творчество със смирение, характерно само за истински осъзнатите и отдадените творци. Казва, че най-голямата му награда е признанието на публиката, а с..
За работещите в радио Пловдив името на инж. Минко Кръстев е съизмеримо с легенда – човека, без когото радиото не може. Професионалната му съдба го свързва с радиото в продължение на 45 години, през които целият технологичен процес на излъчването преминава през него с всички положителни и негативни „екстри“, с които се е налагало да се справя за..
Днес, 10 октомври е професионалния празник на архивистите. Държавен архив - Пловдив отбелязват професионалния си празник с представяне на хронология от създаването му, първите сгради, първите приети архивни документи. Като част от честването на 70-годишнина от създаването на пловдивския архив, спомените си ще представят и предишни ръководители директори..