Няма никаква художествена измислица и хипотеза в проекта за Небет тепе и той трябва да бъде реализиран, защото може да стане най-голямата атракция. Това заяви днес кметът Иван Тотев след среща с проф. Божидар Димитров.
Той е един от защитниците на идейния проект, който цели да бъде възстановена част от крепостната стена там и 14-метровата кула. Кметът каза, че се базират на стари гравюри и фотографии от 15-16 век, които категорично доказват наличие на тези съоръжения. Проф. Димитров разполагал и с по-стар документ, от уникална снимка на графика на град Пловдив от 1533 г.
Предстои да се издирят и нови доказателства от заместник-кмета на София Тодор Чобанов. Той има запазени снимки от края на 19 век, което ясно сочат, че там е имало стени с над 5 метра височина, обясни градоначалникът.
Тотев заяви, че точно Небет тепе е символ за достолепие и старост на града. Пловдив ще се превърне в един нормален европейски град с този проект и новата крепост със старинната част, които дават тежест и авторитет на града ни, отбеляза Тотев.
Той обясни, че има планувано обществено допитване, което още не е ясно кога във времето ще се проведе.
Местната власт първо ще изчака консултациите при президента Росен Плевнелиев, защото по думите на кмета, може да се окаже, че цитирам: «с хората, с които се планувал в Министерство на културата после ги няма».
До две седмици-три ще се проведе въпросното допитване до гражданите на Пловдив, но общината няма да бърза с крайното си решение.
Стойността за реконструкцията на Небет тепе е близо 4 млн. лева, които се искат от Норвежката програма.
Това обаче не е голяма сума за бюджета на Пловдив, и може да се поемат от Общината за няколко години, категоричен е Тотев.
Припомням, че повечето пловдивски архитекти са против изграждането на стени и кули на Небет тепе, защото така се руши
автентичния вид на тепето.
Председателят на Общинският съвет - Пловдив арх. Илко Николов каза по този повод, че когато критикуваш нещо, трябва да имаш идея как да промениш нещата или поне да дадеш друг вариант, който да се приложи. Той обаче смята, че след като има отрицателно становище на НИНКН трябва да се търсят варианти за доработване на идейния проект на арх. Юлий Фърков.
Само в две области на Небет тепе ще има дострояване, и то не на цялата стена и само на една кула. Точно тези реставрации следва да доказват периода на Средновековието, категоричен е доц. Костадин Кисьов, директор на Археологическия музей в Пловдив. Той смята, че паралелно е добре да се довършат и археологическите работи на обекта.
Трите големи пожара в Пловдивско вече са овладени. В Карлово са изгорели 100 декара с овес, 10 декара фураж сено, 6 декара розови насаждения и 9 декара овощна градина. Пожарникарите успяха да спасят 430 декара други насаждения. Вероятно искра при работа на селскостопанска машина е станала причина за пожара. Три пожара в Карловско вдигнаха на крак..
В неделния следобед няколко пожара с широк фронт се разразиха в Карлово, между селата Брезово, Дрангово и Розовец. Пожарът в Розовец обхвана бързо сухи треви и храсти на площ около 5-6 декара. Между Брезово и Дрангово огънят обхвана житен масив, сухи треви и храсти, както и горски масив.7 екипа огнеборци се опитват да овладеят пожара, обхванал..
Медицинският хеликоптер е транспортирал пациент до УМБАЛ „Св. Георги“ в Пловдив след инцидент в Стара планина. Сигналът е подаден от Планинската спасителна служба. Това е първа реална спасителна мисия в планински условия, посочват от Хели Мед Сървиз. От УМБАЛ "Св. Георги" съобщиха, че 39-годишният е турист от Русе. Той е транспортиран с..
За първи път от 10 години насам ще има теренни проучвания на Асенова крепост. За това съобщиха от Регионалния исторически музей - Асеновград. Ръководител на проучванията ще бъде археолог Запрянка Кръстева-Арабаджиева. Сумата, която Министерството на културата се очаква да отпусне е 61 808 лева. Проучванията ще започват през август...
Българската православна църква отбелязва деня на Света Неделя и Втората неделя след Петдесетница – на Всички български светии. Те били християни от различни народности: едни били от местните племена, обитавали сегашната българска земя още преди идването на славяните и прабългарите, други просто пребивали тук, като войници или пленници, но носели в..
Ясно