Искаме да забравим тайните или механизма, по който те ни манипулират особено в прехода.
Но, не познавайки тайните и механизмите им - манипулацията продължава.
Казваме си го след честването на годишнината от 10 ноември 1989 г., когато промяната в България настъпи. Разговорът, който водим е с Христо Христов – журналист, който посвети последните, сигурно повече от 10 г., да чете досиета, да разсъждава върху досиетата и да приеме за своя мисия включително представянето на човешки истории, запомнящи се достатъчно красноречиви, за да ни кажат в какво време сме живели и какво от него не бива да се връща.
Вчера започна и телевизионна поредица на Христо Христов „Отворени досиета”, в която ще научаваме наистина детайли от разбити човешки съдби от времето на комунистическия режим.
Как гледате на мисията, която имаме като общество, да си кажем къде сме?
Христо Христов: Доста самокритично и мисля, че това е правилният начин, тъй като младите хора по никакъв начин не са виновни, че не знаят достатъчно за периода 1944 – 1989 г. А за мен истината за този период е от съществено значение затова ние да бъдем едно общество, което да създава граждани, а не една държава, която да произвежда консуматори. Без знанието и информацията за него хората са много манипулируеми.
Р. П.: Кампанията „25 г. свободна България” не доведе ли тя до основно противоречие да разсъждаваме и да хулим прехода, като че възраждайки носталгия, което противоречи на идеята ? Парадокс, но разсъждавайки тези 25 г. пропуснахме да научим, да оценим като институции и като граждани онези 45 г., които явно не стигат?
Х. Х.: Не може да обясним и ние да разберем и да оценим прехода, без да знаем как е започнал, какво е завещано преди той да започне.
Р. П.: Именно, именно това някъде се изпусна и сега изглеждаме невежи и неуки, безотговорни.
Х. Х.: Това е така, защото в България по принцип липсва култура на паметта в сравнение с други страни. Аз изследвам и наблюдавам тези процеси. Ние свидетели на редица управления, които, идвайки на власт управляват така все едно, че историята на България е започнала от тях. Всичко това се сменя и махалото на времето се движи с много голяма скорост, за разлика от времето преди 1989 г. Ние живеем в един глобален свят и за мен е крайно време всичко, което излезе като документи в резултат на тази огромна документална революция през последните 25 г. всичко, което знаем и бихме могли да направим паралел с това, което направиха другите страни от бившия Източен блок трябва просто да влезе в образователната система. Сега ние чуваме гласове, че това трябва да се направи, аз съм един от хората, който поддържа тази идея от доста дълго време, самият факт, че аз от близо 5 г. съм създал един алтернативен източник за информация за дейността на репресивния апарат на комунистическата партия и за този режим, имам предвид моя сайт Държавна сигурност.соm, има нужда от подобни алтернативни източници на информация, защото и това изследване, което вие цитирахте, забележете – едва 10 % от информацията и знанията на младите хора за комунизма се базира на средното образование и университетите. Това е просто срамно да се коментира. Докато процентите за интернет, за филмите са вече 16 т. е. образованието в момента, защото това е държавна политика, участва в едно престъпление към младите хора и това е един, как да го кажа, за мен това е един пасивен цензур затова да се създават граждани в тази страна, които да могат на базата на фактите, на обективния прочит на историята да могат да си съставят мнение, а не мнението им да е базирано на разкази на близки, както става ясно в това социологическо проучване, което е представително за цялата страна, и да се говори, че социализма е бил страшно хубав, когато комунистическата партия е фалирала три пъти България за периода 1960 – 1989 г., когато тя е завещала най-лошия икономически старт от всички страни в Източния блок, когато липсват данните за репресиите от 1944 г. до 1989 г.
Цялото интервю с Христо Христов е в прикачения файл.
В събота и неделя в Пазарджик предстоят 2 големи кампании на сдружението "Добро сърце". В центъра на града, на „Тортата“, ще бъдат раздадени над 2000 хляба, разказа Георги Янакиев от сдружение „Добро сърце“. "Кампанията "Никой не е по-голям от хляба" цели да покажем на хората, че не е лошо да се дарява. Кампания от хората за хората – да..
Какво губи националната икономика, пренебрегвайки постиженията на българските учени? Защо бизнесът у нас не е иновативен и купува нови технологии от Запад, вместо български разработки? Според проф. Калоян Петров, директор на Института по инженерна химия към БАН, това невинаги е така, но в общия случай предприемачите предпочитат да купуват..
Средства за инвитро процедури са насочени към земеделците – това е манипулация, която измества фокуса от важни теми в държавата, категорични са от Национална асоциация на зърнопроизводителите. Те са и в стачна готовност, заради липсващи средства в проектобюджета за догодина, които са ключови за стабилността на сектора. Става дума за два..
С близо две трети се очаква да е по-малък бюджетът на програмата „Грижа в дома“ за следващата година, съобщи Веселина Ботева, която ръководи дирекция „Социална политика“ в община Пловдив. Тя припомни, че по проекта вече 5 години се осигурява патронажна грижа на самотно живеещи възрастни хора. Проектът, който е финансиран по Оперативна програма..
Има опасност Кукленият театър в Пловдив да влезе в следващата година с 200 000 лева неразплатени средства към доставчици на услуги, каза в предаването „Точно днес“ директорът му Петър Влайков. Причината е, че те не се отпускат от министерството на културата, въпреки че са част от тазгодишния бюджет. Проблемът се повтаря от миналата..