Арх. Валентин Маринов: Проектите за стадион Пловдив са в архива на Общината

Въпросителните около стадион „Пловдив” нарастват с годините, откакто проблемът със съоръжението е на дневен ред.  

Към днешна дата стадиона се руши и не се ползва. Окончателният отговор на това кога той ще заработи като такъв като че ли все повече се отдалечава във времето. Казусът със съоръжението беше рефрешнат в последните седмици, а вчера екс кметът и настоящ пловдивски депутат Славчо Атанасов заяви в ефира на Радио Пловдив, че премиерът Бойко Борисов, след като се е запознал с проектите за съоръжението, категорично е отхвърлил възможността то да се строи изцяло наново и се е ангажирал правителството да преведе необходимата сума за доизграждането му на траншове през следващите няколко години. 

Темата продължаваме в "Точно днес" с архитект Валентин Маринов.

Според изказването на заместник - кмета Димитър Кацарски в интервю за Радио Пловдив проектите за стадиона не се намират в Община Пловдив, а авторството им е под въпрос. 

Валентин Маринов: Да започнем малко по-отдавна. Този стадион 50-те години на миналия век е направен първо с трибуни на земен насип. 70-те г. на западната трибуна е построена конструкция на два етажа – един от първите двуетажни стадиони, а пък 1988 г. на мен като главен проектант на спортния комплекс в т. ч. и на гребния канал, и стадиона и прилежащите територии по повод световното първенство по лека атлетика ми беше възложена реконструкция и модернизация на мен и на моя екип естествено на стадиона като тази реконструкция, която включване затваряне на т. н. чаша на стадиона, за да може да се получат някъде около 50 – 60 хиляди  места и подмяна на осветлението, което тогава беше на бетонни стълбове, които се наложи да бъдат отрязани, за да може да отговаря на новите изисквания.

Поради сложността на обекта той беше разделен на пет подобекта, а именно – ремонт на западната трибуна, източната трибуна беше разделена на две части, тъй като имаше двама различни изпълнителя, това беше втори и трети подобект, подстанцията, която трябваше да захрани алтернативно целия комплекс, четвърти обекти и осветлението пети обект. От тези пет обекта два бяха въведени в експлоатация – това е ремонтът на западната трибуна и електрическата подстанция, за които има съответните документи и при което ако нямаше такова въвеждане или популярното акт 16 там не биха могли и  в момента да функционират спортни зали, дълго време имаше заведения, барове и т. н., които през бурната епоха на прехода закипя дейност по този начин.

За нещастие 10 ноември се състоя през 1989 г. Ако се беше състояло през 1990 г.  – след световното първенство по лека атлетика, което беше авгус 1990 г. , стадионът щеше да бъде напълно завършен.  Мога да кажа, че по генерална сметка цялата стойност на реконструкцията беше около 30 милиона лева, от които остана да усвоят около 5 милиона лева като проектите, които бяха одобрени на тях им беше издадено строително разрешение, което и по сега действащите закони, когато се стигне до покрив строителното разрешение е изконсумирано и от там нататък не е необходимо да се подновява, оставаха само довършителни работи, пак казвам, в размер на около 5 милиона лева като голямата част от тези довършителни работи беше да се монтират осветителни тела на кулите за осветление, а другите бяха за довършителни работи на източните две крила на трибуните, където има зали и помещения с обща разгъната площ от 7000 кв  м  и заедно с помещенията в западната трибуна са над 10 000 кв м\ и от там нататък всъщност оставаше само да бъде  завършено изпълнението по този проект. Сега по отношение на това къде са проектите – те би трябвало да са в архива на общината. 

Мога да кажа, че макар, че се спори дали аз и колегите сме автори, то оригиналните проекти са при нас и при необходимост ние можем да ги размножим и да ги представим отново на общината ако това ни бъде поискано, разбира се.

.......

Цялото интервю с арх. Валентин Маринов можете да чуете в звуковия файл.