Дипломатическият десант на Запада преди дни, който скова за часове делничния ход на мнозина столичани, бе дипломатически аргументиран с необходимостта от повече глобална сигурност.
Внезапната и кратковременна концентрация на внимание обаче отприщи редица въпроси, съпътствани от общественото усещане за неяснота и психологически дискомфорт. Може ли „необходимостта от нова динамика в двустранните отношения”, за която спомена американският държавен секретар при посещението си, да бъде разчетена като оценъчна по отношение на водената политика от страната ни и формулираща нови приоритети в регионален, глобален и национален контекст? По тази тема и още за параметрите на геополитическата ситуация, в която страната ни се оказва във фокуса на масиран дипломатически интерес, както и за сигналите, които получихме, след разговорите на най-високо ниво, ще разговаряме с геополитическия анализатор и ръководител катедра „Политическа георграфия” в СУ „Климент Охридски” доц. д-р Марин Русев
- Как да разчитаме посещенията на държавния секретар на Америка Джон Кери, британския външен министър Филип Хамънд, а след три дни – и на новия генерален секретар на НАТО Йенс Столтенберг в година на местни избори?
Няма случайни опознавателни срещи. При всички положения обаче във вашия анонс като че ли прозира идеята за скритото във визитите и бих искал тук ясно да разграничим доста голямата разлика между геополитика, геостратегия и политическа конюктура. Очевидно е, че скритото е по-скоро видно не чрез конюктурата на политиката, а скритото излизане наяве по-скоро чрез по-трайните реалности на геополитическия анализ. Тук ако искаме да започнем от голямото и да вървим към конкретното, явно е, България е във фланговата позиция, в буферната зона между евроатлантизма и азиатското в Европа. Разбира се, че всичко това върви в контекста на стратегически неща като Южен поток, ситуацията в Украйна, сирийската криза, Ислямската държава, може би в сянка остава напрежението, което се опитва да предизвиква Америка като вкарва Европа в идеята за трансатлантическо споразумение за свободна търговия. Но тук преди всичко този буферен статут на България, мисля, че има по-важен статут само по отношение на Турция, иначе България е в тежка геополитическа ситуация, защото непрекъснато й се налага нейните политици, които са доста раздвоени, да взимат отношение и то понякога крайно и то така, че единия от глобалните играчи да каже на другия „Виждате ли, България е с нас.” Това винаги създава напрежение вътрешно. Всяка една такава дипломатическа активност търси баланс, но създава и напрежение и то в страна, в която полиците очевидно не могат да се справят. Аз мисля, че общото за изминалите и предстоящите посещения в този момент е, че ние получаваме много важен сигнал, че собствените ни политици не могат да се справят.
Р. П.: Доц. Русев, така или иначе България се оказа на картата на световната политика макар и за кратко време, със стратегическо присъствие като граница на Европейския съюз несъмнено или наблюдавана с особено внимание територия от страна на Русия и на Запада същевременно за упражняване на икономически натиск.
М. Р.: Всичко това е точно така и аз си мисля, че все пак тази тема придобива наистина много силни вътрешни измерения, защото раздвоява обществото ни, което традиционно се дели на русофилско и русофобско и от тази гледна точка тази активност дали ще бъде на Русия, дали ще бъде на Запада винаги предизвиква едно чувства за несигурност и дори се стига до крайни изрази от рода на това, което казва Барозу, че руската агентура в България е на много високи политически позиции и икономически. Смятам обаче, че Запада се появява точно навреме. Сегашната власт получава много мощна подкрепа, най-вероятно за драстични реформи в правосъдието. И аз си мисля, че в тези послания по-скоро личи загрижеността на Запада дали ще може да разчита на върховенството на закона, защото мисля, че ключовата дума във всички посещения и предстоящото дори с първоначалните заявки на новия секретар на НАТО е, че върховенството на закона е нещото, което интересува най-вече Запада...
Тази седмица в рубриката „Добро утро, ден!“ ни гостува един от водещите кардиохирурзи д-р Андрей Неутов, завеждащ на новото отделение по кардиохирургия в УМБАЛ "Пълмед". В Пловдив го води професионалния път, а в България за първи път пристига през далечната 2001 година по лична покана на проф. Александър Чирков. Идва за да специализира - първо..
Кметът на Пазарджик Петър Куленски алармира за системен тормоз над служители на общината, общински съветници и техните семейства. Повод стана проваленото вчера засдание на Общинския съвет заради липсата на кворум. Впоследствие бе съобщено за задържането на съветника Искро Бейков, обявен за издирване като свидетел по наказателно дело срещу Сашо..
„Цялостната картина е отвратителна и естествено, че отблъсква хората. Но аз съм на по-друго мнение по отношение на развитието на събитията. Мисля, че това, което се случи днес, ни приближава до избор на председател на 51-вото Народно събрание. Виждаме, че има разместване на пластовете от твърдите позиции на някои политически формации и това..
"При заболяване като чумата по дребните преживни животни, което е сред най-опасните в международен план, реакцията трябва да бъде бърза и безкомпромисна. Всичко това е ясно регламентирано от правилата на Световната организация по здравеопазване на животните," заяви д-р Мирослав Първанов, председател на Българската асоциация на ветеринарните лекари за..
И ноември си отива, а усещането, че се въртим в омагьосан кръг все по осезаемо ни напомня на колко въпроси се чакат отговорите. Кога и дали въобще това НС ще заработи след като за пореден път не се стигна до избор на председател? Колко още може да задълбочи политическата криза, повличайки цялата държава? Говорим по темата с Евелина Славкова..