Дипломатическият десант на Запада преди дни, който скова за часове делничния ход на мнозина столичани, бе дипломатически аргументиран с необходимостта от повече глобална сигурност.
Внезапната и кратковременна концентрация на внимание обаче отприщи редица въпроси, съпътствани от общественото усещане за неяснота и психологически дискомфорт. Може ли „необходимостта от нова динамика в двустранните отношения”, за която спомена американският държавен секретар при посещението си, да бъде разчетена като оценъчна по отношение на водената политика от страната ни и формулираща нови приоритети в регионален, глобален и национален контекст? По тази тема и още за параметрите на геополитическата ситуация, в която страната ни се оказва във фокуса на масиран дипломатически интерес, както и за сигналите, които получихме, след разговорите на най-високо ниво, ще разговаряме с геополитическия анализатор и ръководител катедра „Политическа георграфия” в СУ „Климент Охридски” доц. д-р Марин Русев
- Как да разчитаме посещенията на държавния секретар на Америка Джон Кери, британския външен министър Филип Хамънд, а след три дни – и на новия генерален секретар на НАТО Йенс Столтенберг в година на местни избори?
Няма случайни опознавателни срещи. При всички положения обаче във вашия анонс като че ли прозира идеята за скритото във визитите и бих искал тук ясно да разграничим доста голямата разлика между геополитика, геостратегия и политическа конюктура. Очевидно е, че скритото е по-скоро видно не чрез конюктурата на политиката, а скритото излизане наяве по-скоро чрез по-трайните реалности на геополитическия анализ. Тук ако искаме да започнем от голямото и да вървим към конкретното, явно е, България е във фланговата позиция, в буферната зона между евроатлантизма и азиатското в Европа. Разбира се, че всичко това върви в контекста на стратегически неща като Южен поток, ситуацията в Украйна, сирийската криза, Ислямската държава, може би в сянка остава напрежението, което се опитва да предизвиква Америка като вкарва Европа в идеята за трансатлантическо споразумение за свободна търговия. Но тук преди всичко този буферен статут на България, мисля, че има по-важен статут само по отношение на Турция, иначе България е в тежка геополитическа ситуация, защото непрекъснато й се налага нейните политици, които са доста раздвоени, да взимат отношение и то понякога крайно и то така, че единия от глобалните играчи да каже на другия „Виждате ли, България е с нас.” Това винаги създава напрежение вътрешно. Всяка една такава дипломатическа активност търси баланс, но създава и напрежение и то в страна, в която полиците очевидно не могат да се справят. Аз мисля, че общото за изминалите и предстоящите посещения в този момент е, че ние получаваме много важен сигнал, че собствените ни политици не могат да се справят.
Р. П.: Доц. Русев, така или иначе България се оказа на картата на световната политика макар и за кратко време, със стратегическо присъствие като граница на Европейския съюз несъмнено или наблюдавана с особено внимание територия от страна на Русия и на Запада същевременно за упражняване на икономически натиск.
М. Р.: Всичко това е точно така и аз си мисля, че все пак тази тема придобива наистина много силни вътрешни измерения, защото раздвоява обществото ни, което традиционно се дели на русофилско и русофобско и от тази гледна точка тази активност дали ще бъде на Русия, дали ще бъде на Запада винаги предизвиква едно чувства за несигурност и дори се стига до крайни изрази от рода на това, което казва Барозу, че руската агентура в България е на много високи политически позиции и икономически. Смятам обаче, че Запада се появява точно навреме. Сегашната власт получава много мощна подкрепа, най-вероятно за драстични реформи в правосъдието. И аз си мисля, че в тези послания по-скоро личи загрижеността на Запада дали ще може да разчита на върховенството на закона, защото мисля, че ключовата дума във всички посещения и предстоящото дори с първоначалните заявки на новия секретар на НАТО е, че върховенството на закона е нещото, което интересува най-вече Запада...
Компенсирането на бизнеса за цената на тока би помогнало, но за да бъдем конкурентни са необходими трайни решения и затова трябва да помислим за дългосрочни мерки. Това коментира изпълнителният директор на Тракия икономическа зона Пламен Панчев. Според него една от пречките са прекалено многото регулации, които има в Европа. По думите му..
С дефицити влезат в 2025 година голяма част от театрите в страната и това демотивира трупите, не позволява обогатяване на репертоара, притеснява публиката и злепоставя културните институти пред техните зрители и партньори - затова са единодушни директорът на Кукления театър Пловдив Петър Влайков и на Родопския драматичен театър "Николай Хайтов" Мариан..
Доказаните случаи на грип постепенно се увеличават, вече има хора, които се нуждаят от медицинско лечение. Това съобщи в програма "Точно днес" на Радио Пловдив епидемиологът от УМБАЛ "Св. Георги" д-р Христиана Бацелова. По думите ѝ пикът на грипната епидемия у нас е обикновено през януари, февруари, до средата на март. "На този етап нямаме..
Два нови кувьоза Dräger получи неонатологичното отделение на пазарджишката болница. Апаратурата е закупена със средства на лечебното заведение и ще бъде използвана за осигуряване на грижи за недоносени и новородени с нужда от специализирано лечение. Така закупените със собствени средства кувьози вече са 6, съобщиха от лечебното заведение...
„ Предвид екстремните условия в Лос Анджелис, където продължава да бушува пожар, засега е обявено, че до 13 януари Музеят „Гети“ е затворен “ – съобщи в интервю за Радио Пловдив доц. д-р Маргарит Дамянов от Националния археологически институт с музей при БАН . Той е куратор от българска страна на изложбата, в която са изложени и нашите..