България е в тежка геополитическа ситуация, политиците не се справят

Дипломатическият десант на Запада преди дни, който скова за часове делничния ход на мнозина  столичани, бе дипломатически аргументиран с необходимостта от повече глобална сигурност. 

 Внезапната и кратковременна  концентрация на  внимание обаче  отприщи  редица въпроси, съпътствани от общественото усещане за неяснота и психологически дискомфорт.  Може ли  „необходимостта от нова динамика в двустранните отношения”,  за която спомена американският държавен секретар при посещението си,  да бъде разчетена  като оценъчна по отношение на водената политика от страната ни и формулираща нови приоритети в регионален, глобален и национален  контекст? По тази тема и още за параметрите на геополитическата ситуация, в която страната ни се оказва във фокуса на масиран  дипломатически интерес, както и за сигналите, които  получихме, след разговорите на най-високо ниво, ще разговаряме с геополитическия анализатор и ръководител катедра „Политическа георграфия” в СУ „Климент Охридски”  доц. д-р  Марин Русев

- Как  да разчитаме  посещенията  на държавния секретар на Америка Джон Кери, британския външен министър Филип Хамънд, а след три дни – и на новия генерален секретар на НАТО Йенс Столтенберг  в година на местни избори?

Няма случайни опознавателни срещи. При всички положения обаче във вашия анонс  като че ли прозира идеята за скритото във визитите и бих искал тук ясно да разграничим доста голямата разлика между геополитика, геостратегия и политическа конюктура.  Очевидно е, че скритото е по-скоро видно не чрез конюктурата на политиката, а скритото излизане наяве по-скоро чрез по-трайните реалности на геополитическия анализ. Тук  ако искаме да започнем от голямото и да вървим към конкретното, явно е, България е във фланговата позиция, в буферната зона между евроатлантизма и азиатското в Европа. Разбира се, че всичко това върви в контекста на стратегически неща като Южен поток, ситуацията в Украйна, сирийската криза, Ислямската държава, може би в сянка остава напрежението, което се опитва да предизвиква Америка като вкарва Европа в идеята за трансатлантическо споразумение за свободна търговия. Но тук преди всичко този буферен статут на България, мисля, че има по-важен статут само по отношение на Турция, иначе България е в тежка геополитическа ситуация, защото непрекъснато й се налага нейните политици, които са доста раздвоени, да взимат отношение и то понякога крайно и то така, че единия от глобалните играчи да каже на другия „Виждате ли, България е с нас.” Това винаги създава напрежение вътрешно. Всяка една такава дипломатическа активност търси баланс, но създава и напрежение и то в страна, в която полиците очевидно не могат да се справят. Аз мисля, че общото за изминалите и предстоящите посещения в този момент е, че ние получаваме много важен сигнал, че собствените ни политици не могат да се справят.

Р. П.: Доц. Русев, така или иначе България се оказа на картата на световната политика макар и за кратко време, със стратегическо присъствие като граница на Европейския съюз несъмнено или наблюдавана с особено внимание територия от страна на Русия и на Запада същевременно за упражняване на икономически натиск.

М. Р.: Всичко това е точно така и аз си мисля, че все пак тази тема придобива наистина много силни вътрешни измерения, защото раздвоява обществото ни, което традиционно се дели на русофилско и русофобско и от тази гледна точка тази активност дали ще бъде на Русия, дали ще бъде на Запада винаги предизвиква едно чувства за несигурност и дори се стига до крайни изрази от рода на това, което казва Барозу, че руската агентура в България е на много високи политически позиции и икономически. Смятам обаче, че Запада се появява точно навреме. Сегашната власт получава много мощна подкрепа, най-вероятно за драстични реформи в правосъдието. И аз си мисля, че в тези послания по-скоро личи загрижеността на Запада дали ще може да разчита на върховенството на закона, защото мисля, че ключовата дума във всички посещения и предстоящото дори с първоначалните заявки на новия секретар на НАТО е, че върховенството на закона е нещото, което  интересува най-вече Запада...