Историята сочи, че България винаги е била толерантна към останалите народи. Никой не е бил под българско робство или в българска колония някъде.
Толерантността е вътре в нас, носим я генетично. Българите ценят човешките свободи и очакват същото и от другите. Хпед годините обаче, особено последните, политиците показаха, че от нетолерантността могат да се извлекат дивиденти. Изпуснат ли е духът от бутилката и защо въпросът става толкова актуален в епохата на глобализация и провокации на всекидневни скандали на етническа основа. Темата ще бъде обсъдена на кръгла маса под надслов „Река на толерантността” в седмицата на толерантността, обявена от ООН. В дискусията за възможността да се научим да живеем с различните от нас хора по религия, начин на живот и ценности. Участници в тази дискусия са политици, представители на граждански сдружения, университети, писатели, сред които - и главният редактор на електронния ПОРТАЛ КУЛТУРА Тони Николов:
Тони Николов: Мненията на хората показват колко остър е проблемът за толерантността. И ние водим разговори, каквито чухме в анкетата с горчив или патетичен или съмняващ се тон. Докато този разговор обаче тече, толерантност има по някакъв начин Вероятно и днес на дискусията ще прозвучат различни мнения, но това, което аз ще се опитам да кажа, е че трябва да се върнем към корените. Зададохте въпроси за етническата, религиозната толерантност, откъде тръгва това и как се съвместява с различните идентичности на Европа. Има нещо, което никога не трябва да забравяме – всеки термин си има история, а пък историята на термина „толерантност” по някакъв начин е свързана с нашите земи. Пред храма на „Св. София” има един римски едикт на толерантността на император Галерий от 311 г., с който тогавашната Римска империя по повод на християните, които са били изключение от правилито /били са преследвани, заради убежденията си/, стига до следния извод: цитирам – „В името на това, държавата да отстоява своите принципи, трябва да се върнем към благоразумието, така че държавата да остане здрава, а другите необезпокоявани, да бъдат в домашното си огнище”. В 311 г. е началото на този термин, думата „толерантност” означава „търпимост” – всякаква към другите – болните, недъгавите, различните от нас. Повече чуйте тук:
Участието на български културни организации в европейския културен живот се нуждае от подкрепа. За необходимостта от целенасочена политика за изграждане на публики и компетентности от най-ранна възраст, устойчивостта на културните продукти и ангажиментите от страна на държавата, за да участват българските организации равнопоставено в разпределението..
"Имайки предвид, че това беше област в ресора и на последните двама български комисари, това беше най-естественият избор. Обикновено винаги титулярът наследява своя ресор, макар и да има и изключения, а ако се сменя, се търси да се запази същият ресор. Сега се вижда приемственост и не трябва да се търсят знаци в ресора". Това заяви политологът и бивш..
Приближаваме към есента на 2024 година, която ще настъпи на 22 септември. Трупаме новини за изборите, на които едни от партиите ще се явят разделени, а други с опит за коалиции. Дали след разрива в ДПС има знаци за успешно представяне на вота, защо БСП и партиите към нея предприемат хода "лидерите крачка назад", коментар за ресора на новия ни..
24 партии и 9 коалиции ще се явят на поредните изборите през октомври. За кампанията в Пловдив на коалиция "БСП-Обединена левица" разговаряме с народния представител Иван Петков . Петков съобщи, че той ще бъде водач на пловдивската листа, ако Националният съвет утвърди решението на местната организация. Очаква се това да стане на 20 септември, след..
Църквата „Свети мъченици София, Вяра, Надежда и Любов“ в село Стряма отбеляза храмовия си празник с литургия и курбан за здраве. В проповедта си отец Красимир разказа преданието за София и трите й дъщери Вяра, Надежда и Любов, загубили живота си по времето на император Адриан (117-138 г.). "Нека следваме примера на тези мъченици, които в трудни..