Трябва да се криминализира принадлежността към ИДИЛ

За предизвикателствата на Ислямска държава пред демократичните процеси в България и Европа ще е дискусията на ИК Жанет 45 в столицата.  Тя е по книгата на Лорета Наполеони "Ислямска държава", повод за срещата. 

Разговор в програма "Точно днес" с политолога доц. Антоний Гълъбов за опасностите пред България, и готовността ни да реагираме на заплахи от ИДИЛ. 

Да започнем с едно обобщение – как реагира светът на заплахите, които отпраща всеки  ден и всеки ден Ислямска държава? Последните нападения бяха в столицата на Дания Копенхаген, има заплахи поредни за Брюксел и Париж. Как реагираме?

Антони Гълъбов: Нека да кажа първо, че първата и най-масова и лесна реакция е да престанем да наричаме този тип организиран тероризъм  Ислямска държава. Това не е нито ислям, нито държава. Това е международна престъпна група, срещу която трябва да се действа по начина, по който се действа срещу международния тероризъм. Тя няма нищо общо с исляма, тя няма нищо общо с някакви държавни образувания. Така, че първото и най-лесно нещо е да престанем да я наричаме Ислямска държава, тъй като това е част от провокацията й.

А следващият много важен детайл в цялата тази картина е как изглежда профила на атаките в Париж, неутрализираната атака в Брюксел, атаката в Копенхаген, атаката в Канада. Всъщност проблемът е в това, че става дума за индивидуални акции, става дума за индивидуални акции на хора, които искат да се отличат в очите на тази организирана престъпност. Те атакуват традиционни цели, хора или институции, които са били вече осъдени от ислямския фундаментализъм. Точно затова те нямат план за бягство. Това ги прави изключително опасни, защото всъщност реално погледнато става дума за неорганизирана атака, атака, която има за цел да свърши с героичната смърт на атакуващия и точно затова в Париж те бягаха из цял Северен Париж и нямаха никаква идея какво да направят.

Това е нов тип предизвикателство пред специалните служби, пред всички институции, имащи отношение към сигурността, тъй като тук става дума за индивидуални актове, срещу които е много трудно да се противодейства ефективно. Освен всичко останало мотивацията на атакуващите е да загинат, да загинат, но да нанесат колкото е възможно по-големи поражения и по възможност да успеят да ликвидират или тежко да увредят тези традиционни идентифицирани от ислямския фундаментализъм цели. Става дума за мотив за героична съдба, за самоизтъкване, за болни амбиции, за много тежка психична картина така, че за съжаление е много трудно да се противодейства организирано срещу подобен тип терористични действия.

Р. П.: Да, доц. Гълъбов, много ми се искаше да ви попитам, вие отчасти отговорихте, какво мотивира европейски гражданин, хора, които живеят на територията на европейска страна да правят подобно нещо, да се бият на страната на джихадистите, защото те го заявяват? Ето, и последния случай в Копенхаген бе 22-годишно момче – родено и израснало в Дания.

А. Г.: Така е, така е. Вие казахте много точно, че те живеят на територията на европейски страни – те не са част от тези страни, те не са се превърнали в интегрална част на европейските общества. Те не са възприели нито ценностите, нито нормите на европейската цивилизация и това е големият проблем.  ...

..............