Евродепутатът от Европейската народна партия Светослав Малинов включваме от Брюксел за бежанската криза, която отново беляза Европа.
Последни данни от емигрантската криза и бежанската вълна към Стария континент – над 1750 емигранти са загинали в Средиземно море от началото на 2015 г., което е над 30 пъти повече в сравнение със същия период на 2014 – това сочат последните данни на Международната организация за миграциите. С последните данни организацията изчисли, че броя на загиналите от началото на годината е вече над 30 пъти по-голям от този период през миналата година, когато е имало 56 загинали емигранти – се казва в прессъобщение на организацията. В понеделник тази седмица във връзка с увеличения брой пристигащи от Африка емигранти и със зачестилите смъртоносни инциденти Европейският съюз свика среща на вътрешните и на външните министри. В рамките на срещата министрите подкрепиха и предложен от Европейската комисия план от 10 точки за преодоляване на бежанската криза. Както ви обещахме сега разговор по тази тема с евродепутата от Европейската народна партия Светослав Малинов.
Разкажете ни каква е стратегията на ЕС за емигрантите, за миграцията, за бежанската вълна.
Светослав Малинов: Ако трябва да бъдем съвсем точни стратегията все още не е ясна. Този план от 10 точки, може би е хубаво да кажем няколко думи за тях, е приет бързо и общо взето целта е да се направят няколко неща веднага. Нещата, които се правят веднага обикновено не са стратегия, а те са тактика, често пъти те са резултат, някакъв вид отчаяна тактика, защото когато станат тези неща с някаква последователност и с такава бързина се натрупат тези жертви в Средиземно море, очевидно трябва да се направи нещо веднага понеже нещо не е направено през последните години. Самите мерки, за които става дума, показват, че не става дума общо взето за не много дългосрочни неща. Може би най-дългосрочното в тези мерки е стремежът да се влезе в много усилени, специално активни отношения с трети страни, за да може да се действа както се казва около най-критичните места, откъдето се тръгва, откъдето тръгват тези зловещи, вече можем да кажем, лодки или кораби на смъртта, защото те са такива, че не е необходимо човек да е специалист, за да разбере, че риска, който поема всеки, качил се на този кораб е огромен, т. е. да се работи с държавата Нигер, да се работи с който може на терена на африканския континент, за да може да се намалят тези жертви. Всички тези мерки са директно адресирани към битката с тези трафиканти или каналджии, както ги наричат, защото се оказва, че хората, които пътуват в тези лодки са от цяла Африка. Те не са предимно либийци или сирийци, те са от Сомалия, Сиера Леоне, Сенегал, Гамбия. Даже едно от интервютата с оцелелите е с човек от Бангладеш. Т. е. трябва да се направи нещо, което да спре всичко това, опитвайки се хората да се свържат с тези власти, които общо взето липсват. Целият проблем е, че ние нямаме онези институции, органи на властта, които смятаме за дадени, които смятаме за сигурни...
Р. П.: Точно това, г-н Малинов, кой ще конфискува и кой ще унищожава тези плавателни съдове?
С. М.: Това не е проблем – ще се създадат тези специални сили. Общо взето първото, до което всички стигат до извода, че трябва да се направи е да има много по-сериозно засилване на всички операции по наблюдаване и спасяване – т. е. повече кораби, повече средства за това, това е засилване на граничния контрол. Ще бъдат насочени веднага финансови и материални ресурси и човешки ресурси към това. Това за конфискуването и унищожаването на плавателните съдове разбира се, че трябва да се прави, но това както се казва е вече краят на пътя. Това означава, че цялото умение е изобщо да не се стига до съществуване на такива плавателни съдове, натоварени с хора, които при най-малкия проблем фактически се преобръщат и се получават всичките тези трагедии, които наистина от началото на годината са изключително много.
Тази седмица слушаме истории, разказани от журналиста от БНТ Пловдив Димитър Димитров. Репортер, който се чувства еднакво сигурен когато отразява инциденти, протести, избори, военни и исторически събития, но и когато говори с рибари и ловци, които го покоряват с колорит и автентичност. Идва от Велико Търново и остава в Пловдив, реализирал своето..
Балканите бойкотират големите вериги магазини. Протестът срещу високите цени и ниския стандарт на живот започна от Хърватия и премина в Босна и Херцеговина, Черна гора и Северна Македония. Бойкот се подготвя и в Гърция на 19 февруари, а у нас той е насрочен за идния четвъртък – 13 февруари. Какво се случва с цените в България? До какво ще..
Затварянето на дървопреработвателни предприятия, сред които и най-големият в региона завод за целулозна хартия в Стамболийски, води до криза в горския сектор и пазара на дървесина. Защо по-голямата част от дървесината вече се внася от други държави в Европа? Какво се случва в горския сектор у нас? Според проф. Васил Живков, председател на УС на..
Според ВМРО, съществува организирана престъпна група между държавата и големите търговски вериги. От организацията подчертават, че правителството има интерес от много високите цени на хранителните стоки в България. В интервю за Радио Пловдив по темата Александър Сиди от ВМРО беше категоричен, че "цените в големите търговски вериги у нас са..
Скъпи ли са храните в магазините? Възможно ли е и е в условията на пазарна икономика да има контрол върху цените? Какво мислят пловдивчани за инициативата за бойкот на магазините в определен ден, която започна от Хърватия и се разпространи в редица страни на Балканите, а у нас организации призоваха гражданите да се въздържат от покупки на 13 февруари в..