Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

България не е най-ощетената страна от бежанската криза

Снимка: БГНЕС

Евродепутатът от Европейската народна партия Светослав Малинов включваме от Брюксел за бежанската криза, която отново беляза Европа. 

Последни данни от емигрантската криза и бежанската вълна към Стария континент – над 1750 емигранти са загинали в Средиземно море от началото на 2015 г., което е над 30 пъти повече в сравнение със същия период на 2014 – това сочат последните данни на Международната организация за миграциите. С последните данни организацията изчисли, че броя на загиналите от началото на годината е вече над 30 пъти по-голям от този период през миналата година, когато е имало 56 загинали емигранти – се казва в прессъобщение на организацията. В понеделник тази седмица във връзка с увеличения брой пристигащи от Африка емигранти и със зачестилите смъртоносни инциденти Европейският съюз свика среща на вътрешните и на външните министри. В рамките на срещата министрите подкрепиха и предложен от Европейската комисия план от 10 точки за преодоляване на бежанската криза. Както ви обещахме сега разговор по тази тема с евродепутата от Европейската народна партия Светослав Малинов.

Разкажете ни каква е стратегията на ЕС за емигрантите, за миграцията, за бежанската вълна.

Светослав Малинов: Ако трябва да бъдем съвсем точни стратегията все още не е ясна. Този план от 10 точки, може би е хубаво да кажем няколко думи за тях, е приет бързо и общо взето целта е да се направят няколко неща веднага. Нещата, които се правят веднага обикновено не са стратегия, а те са тактика, често пъти те са резултат, някакъв вид отчаяна тактика, защото когато станат тези неща с някаква последователност и с такава бързина се натрупат тези жертви в Средиземно море, очевидно трябва да се направи нещо веднага понеже нещо не е направено през последните години. Самите мерки, за които става дума, показват, че не става дума общо взето за не много дългосрочни неща. Може би най-дългосрочното в тези мерки е стремежът да се влезе в много усилени, специално активни отношения с трети страни, за да може да се действа както се казва около най-критичните места, откъдето се тръгва, откъдето тръгват тези зловещи, вече можем да кажем, лодки или кораби на смъртта, защото те са такива, че не е необходимо човек да е специалист, за да разбере, че риска, който поема всеки, качил се на този кораб е огромен, т. е. да се работи с държавата Нигер, да се работи с който може на терена на африканския континент, за да може да се намалят тези жертви. Всички тези мерки са директно адресирани към битката с тези трафиканти или каналджии, както ги наричат, защото се оказва, че хората, които пътуват в тези лодки са от цяла Африка. Те не са предимно либийци или сирийци, те са от Сомалия, Сиера Леоне, Сенегал, Гамбия. Даже едно от интервютата с оцелелите е с човек от Бангладеш. Т. е. трябва да се направи нещо, което да спре всичко това, опитвайки се хората да се свържат с тези власти, които общо взето липсват. Целият проблем е, че ние нямаме онези институции, органи на властта, които смятаме за дадени, които смятаме за сигурни...

Р. П.: Точно това, г-н Малинов, кой ще конфискува и кой ще унищожава тези плавателни съдове?

С. М.: Това не е проблем – ще се създадат тези специални сили. Общо взето първото, до което всички стигат до извода, че трябва да се направи е да има много по-сериозно засилване на всички операции по наблюдаване и спасяване – т. е. повече кораби, повече средства за това, това е засилване на граничния контрол. Ще бъдат насочени веднага финансови и материални ресурси и човешки ресурси към това. Това за конфискуването и унищожаването на плавателните съдове разбира се, че трябва да се прави, но това както  се казва е вече краят на пътя. Това означава, че цялото умение е изобщо да не се стига до съществуване на такива плавателни съдове, натоварени с хора, които при най-малкия проблем фактически се преобръщат и се получават всичките тези трагедии, които наистина от началото на годината са изключително много.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

КС да публикува данните от преброяването на бюлетините

Конституционният  съд трябва да разреши публикуването на обобщените данни от повторното преброяване на бюлетините в някои секции след последните парламентарни избори, защото това са данни за 17% от секциите в България. Само така ще можем да видим какъв процент е отклонението при броенето и да разберем дали изборите са честни с малки..

публикувано на 11.03.25 в 16:40
Богомил Николов

Нужен е баланс на правата на телекомите и клиентите им

"След днешното обсъждане явно стана ясно, че ще трябва отново да върнем инициативата към Народното събрание, защото Комисията за защита на потребителите направи опит за връщане на диалога, но за съжаление от другата страна нямаше представители". Така Богомил Николов от Асоциация "Активни потребители" описа днешната дискусия в Националния пресклуб..

публикувано на 11.03.25 в 15:58
Анна Митова, директор на Дирекция

Подаваме декларации за доходите си до 30 април

Предварително попълнените декларации за облагане на доходите на физически лица вече са достъпни в портала за електронни услуги на Националната агенция по приходите (НАП). Потребителите, които имат персонален идентификационен код (ПИК) или квалифициран електронен подпис (КЕП), могат да се възползват от автоматично въведената информация за получени..

публикувано на 11.03.25 в 15:15
Борис Попиванов

Партиите нямат интерес от повторно броене на бюлетините

Взаимно замеряне с обвинения от страна на политическия елит у нас след изявлението на председателя на Конституционния съд (КС) Павлина Панова прогнозира в програма "Точно днес" политологът доц. Борис Попиванов. Той смята, че би трябвало в рамките на закона и правото тази ситуация да има  лесен изход, да се изяснят какви правомощия имат четирите..

публикувано на 11.03.25 в 10:47

Реформата в образованието има за цел да преодолее неравенства

В програма "Точно днес" разговаряме с д-р Светла Петрова , експерт във Фондация за образователна трансформация. Темата е ранното профилиране в българското училище, новите учебни програми, и защо се налага отново да дискутираме дали религията ще влезе в задължителното обучение. Д-р Петрова каза, че концепцията, която разпространи МОН е всеобхватна и..

публикувано на 11.03.25 в 09:41