Много бяха коментарите във връзка с очакваните промени в Конституцията, съдебната реформа – преломен момент за реформаторите. Парламентът или ще гласува, или ще бламира с решение – поле за компромиси няма, това се чу също вчера.
Все пак промените влизат за дебат в НС – очаква се това да стане утре, защо сега станахме свидетели на отказ от реформа в Прокуратурата, след като доста анализатори заявиха, че статутът на прокуратурата се нуждае от някаква форма на корекция. Това каза правосъдният министър, бе подадено като посока за размисъл и от главния прокурор с неговия коментар, че се прави опит тя да бъде овладяна. Защо?
Даниел Смилов – прграмен директор на Центъра за либерални стратегии коментира, че заслужават внимание две групи причини. По-важната от тях са политическите: липсата на консенсус сред управляващото мнозинство. РБ стои твърдо зад по-сериозни промени в Конституцията в посока на Прокуратурата, докато ГЕРБ няма готовност за това.
Политическите основания са голям дебат и лично за мене е лесно да се обясни защо ГЕРБ са настроени срещу подхода за промяна в Прокуратурата. В дискусията, която ще чуем, ГЕРБ ще изложи позицията си. Освен политическите обаче има и правни причини, които не трябва да се пренебрегват. Специално идеята за импийчмънт на главния прокурор от Парламента би се сблъскала с похода на КС и ГЕРБ имат основания от тази гледна точка да се противопоставят на идеята.
Позицията на КС обаче може да бъде заобиколена, Парламентът да се съобрази с нея, като инсценира импийчмънт, който да се осъществява от ВСС. Да речем, че с едно квалифицирано мнозинство от две трети Парламентът изпрати искане за импийчмънт до ВСС, той вече ще трябва да се съобрази с огромната политическа тежест на такова искане. Би го отхвърлим само тогава, когато има много добри аргументи за това. Така че може да се мисли за такъв хибриден вариант, който отчита и съображенията на Конституционния съд в тази посока., заяви Смилов.
Според него поредицата от решения на КС, от които най-важното от 2003 г, гласи, че всякакво разместване в баланса на властите между законодателната и съдебната изисква ВНС. Импийчмънтът би се тълкувал като такова разместване на баланса на властите и прехвърляне на правомощия от една власт на друга и би изискал според това тълкувание ВНС. За да се преодолее проблемът, Парламентът може само да инициира импийчмънт, а решението да бъде в крайна сметка на ВСС, който е орган на съдебната власт, коментира Смилов.
Той подчерта, че водеща идея в съдебната реформа трябва да бъде разделянето на ВСС на две и слава Богу, по въпроса се очертава консенсус. Също така много важно е и намаляването на мандата, макар и не радикално, от 5 – на 4 години. Оказа се, че управленският орган на съдебната власт – ВСС не се справя със задачите си и една негова реформа би дала възможност за нов тласък в тази област. Когато се смени и начинът обаче, по който се избират членовете на ВСС, ще се даде по-голям шанс и на групи магистрати, млади съдии в съдилищата и различни прокурори, гласът им да се чува повече и самата гилдия да участва по-активно в ръководене на собствените си дела.
На въпрос: какво трябва да се промени в избора на членовете на ВСС в двата панела, за да бъде отчетен както професионалният, така и публичният интерес, Смилов коментира, че процедурата трябва да се демократизира. Това означава самите те да излъчват кандидати, това да става публично след дискусии, на които се оценяват и възгледите им за посоката на промяна в съдебната система. По същия начин парламентарната квота трябва да бъде запазена, защото тя е единственият ефективен външен елемент на отговорност спрямо съдебната система. Най-важното е в тези органи да видим хора с ясна визия, за които няма съмнения, че съществуват обвързаности и публично могат да защитят възгледите си.
Цялото интервю с Даниел Смилов може да чуете в звуковия файл.
Общо 1007 умрели и 31 ранени достигна броят на птиците, открити край Копривщица. Това съобщиха от Спасителния център за диви животни на неправителствената организация „Зелени Балкани“. По-рано през седмицата оттам заявиха, че в първия ден на новата година са получили сигнал за загинали и ранени планински чинки, като аутопсията и анализът дават..
Има ли потенциал природният газ не само като индустриално, но и като битово гориво? Основен въпрос в предаването „Ден след ден“, а отговорите търсим от Мария Кръстева, ипълнителен директор на Българската асоциация „Природен газ“. „Борсовата цена на природния газ остава значително по-ниска от електроенергията, но заради субсидирането –..
Когато по Коледа доста населени места останаха без ток заради тежкия сняг, много хора работиха при много тежки условия, за да възстановят електроподаването. Това каза в предаването "Ден след ден" Петър Костадинов , говорител на ЕВН. Той обясни, че дружеството разполага с достатъчно аварийни екипи и техника, но заради прекалено обилния сняг е имало..
Приемането ни в Шенген на практика е приключване на процеса на пълноправното приемане на България в ЕС - общност на свободно движение на стоки, хора и капитали. Да припомним, че в Шенгенското пространство има и няколко страни, които не са членове на ЕС като Лихтенщайн и Швейцария, каза в предаването "Точно днес" Йордан Божилов , председател на..
България засяда, ако изостави Плана за възстановяване и устойчивост. Това коментира Павлин Стоянов, специалист в сферата на енергетиката и климата и автор на платформата Климатека във връзка с решението на Брюксел през декември да откаже второто плащане към България по ПВУ. По думите му има голяма опасност страната ни да загуби поне..