Говорим с председателя на пловдивската колегия на ветеринарите д-р Вяра Гришина. Нека, първо, да припомним какво е това заболяване, какви са рисковете то да съществува както в малки, в домашни стопанства, какъвто е варненският случай, така и в по-големи?
Вяра Гришина: Антраксът е древно заболяване, бактериално заболяване. То е много характерно за летния период, тъй като спорите на бактерията преживяват десетилетия в почвата и когато се изсуши почвата, животните започват да ядат растенията, тревата заедно с корените и така поглъщат и антраксните спори, които в организма им се събуждат и водят до много протичащо заболяване с висока температура, с подуване на корема, с тежка диария, може дори да се появи кръв от носа, дори от ушите. Смъртността е изключително висока и много бърза.
Затова всъщност е много характерна за животните, които пасат на открито. В големите ферми, които си изхранват животните на ясла антракс трудно се появява.
Рисковете са по-големи за тези, които извеждат животните на свободна паша в т. н. антраксни полета. В България от десетки години работи система, в която се описват тези полета, а това са местата, където са установени заболели от антракс и починали от антракс животни.
Тези места по принцип се ограждат с мрежа, изрично се написва, че животните не трябва да бъдат извеждани там на паша, не бива да бъдат водени на такива места на водопой. Проблемът е, че през последните 2 – 3 – 4 г. в България животните се ваксинират не по план както би трябвало да е според профилактичната програма, а се ваксинират, когато дойде ваксина или ако дойде ваксина.
За съжаление тази година ваксина все още няма, което, как да го нарека, малко грубо бих го казала, но бактериите и паразитите не познават нито министъра на земеделието, нито директора на Агенцията по безопасност на храните и не се съобразяват с политическата конюктура.
Поради тази причина се оказва, че здравеопазването на животните не е на задоволително ниво, тъй като не се спазват медицинска правила, а се спазват някакви бюрократични такива, които нямат нищо общо с епизоотологията, т. е. опазването на животните от заразни болести.
На достъпността и качеството на произвежданата в страната хранителна продукция бе посветена днес дискусия в столицата. Организаторът на дискусията Андрей Велчев от Сдружението за достъпна и качествена храна заяви в програма "Ден след ден" на Радио Пловдив, че резултатът от бойкота на големите търговски вериги е постигнат и гласът на българите е..
В навечерието на третата годишнина от руската инвазия в Украйна експертът по национална сигурност Йордан Божилов коментира възможния завършек на конфликта след обявената от САЩ позиция по него. Той коментира и евентуалното споразумение между САЩ и Русия. Според него това, на което залага администрацията на САЩ е постигането на някакви цели, които..
Владимир Иванов - председател на Държавната комисия по стокови борси и тържища, коментира в програма "Точно днес" бойкота срещу високите цени на хранителните стоки и доколко подобен ход може да повлияе на пазара както и предложените от правителството мерки за решаване на проблемите. Според него во момента се наблюдава устойчиво равновесие на цените..
Европа е в повратна точка, защото за пръви път от Втората световна война Европа и САЩ не са "непоклатими съюзници, неразривни и с една и съща позиция, за първи път Европа е предизвикана да търси решение не само за собствената си сигурност", коментира деректорът на Портал Европа Юлияна Николова. След срещата в Мюнхен и тази, организирана от Макрон в..
Бойкотът на цените на хранителните продукти в големите търговски вериги е крачка в посока уравновесяване на монопола, но това е закъснял процес. Това коментира производителят на зеленчуци Иван Кабуров от пазарджишкото село Мало Конаре, който зарежда и голяма хранителна верига с продукцията си. Добави, че понякога продукцията на родните..