Украинската криза, иранската сделка и гръцката драма имат връзка с балканската газова геометри, защото са свързани с газа. Мнение на проф. Нина Дюлгерова професор по международни отношения, доктор по история, доктор на икономическите науки.
Балканите са част от широкомащабна, но динамична и многовекторна панорама, в която геополитическият модел вече бързо се разчупва и по-видим е хаоса и динамиката, в които трудно се откриват акценти, но тези три акцента украинската криза, иранската сделка и гръцката драмау които имат връзка с балканската газова геометри, дават ориентир.
Проф. Дюлгерова включва в "балканската газова геометрия" още Турция, Македония, и Полша.
Конкретиката е свързана със следното – 1 декември 2014 г. руският президент направи политическото изявление – отказ от „Южен поток”, след което влезе в една позната схема подобна на 2012 г. – България отказа Бургас – Александруполис и там се тръгна пак в турския вариант, който остана само в сферата на политическите пожелания. В случая смятам, че ние половин година наблюдаваме политически рокади и изявления, декларации, подписване на някакви споразумения предварителни, които и според мен са част от политическия пъзел, но не са част от конкретиката за реализацията на подобен проект. От няколко месеца вече е коренно различно – категорично е свързано с Гърция и минава директно малко през турска територия и директно към гръцката граница. „Южен поток” никой не е спрял нито финансирането, нито е закрил проектните компании, което говори, че там също са на стендбай положение.
Според проф. Дюлгерова актуалният сега Турски поток е свързан с толкова много обстоятелства, които биха пречили повече , отколкото от Южен поток, който не е закрит, и е готов около 90-95 процента.
Аз лично съм твърд привърженик на това, че „Южен поток”, в не зная какво точно време – година, две, три, ще тръгне към реализация, защото той е на 95 % решен в политически, икономически план.
Р. П.: С участието на България ли?
Н. Д.: Да, да, да, разбира се.
Р. П.: Какво става с „Белене”, какво ще се случи?
Н. Д.: С „Белене” търси се някой, разбира се да е извън Русия, който да вкара пари, но същевременно да гарантира финансовата подкрепа на политическата власт, която ще даде възможност за реализацията на този проект. „Козлодуй” според мен е в историята и той беше част от политическата риторика и битката между бившите управляващи и настоящите управляващи, но тъй като енергийната, как да кажа, ще използвам думата „каста” вече, енергийната каста продължава да е актуална и за нея няма значение кой е на власт, тя ще се ориентира и ще направи всичко възможно да реализира един от двата проекта. Аз съм по-склонна да мисля за АЕЦ – Белене, защото там много повече пари могат да се акумулират, по-реално е АЕЦ – Белене да тръгне, докато АЕЦ – Козлодуй има прекалено много препятствия и технологични, освен политически и икономически.
Цялото интервю с проф. Дюлгерова е в звуковия файл.
Мерки за подобряване на дисциплината в училище и за по-активното участие на родителите в тези усилия предлага Синдикат "Образование" към КТ "Подкрепа". Те включват по-активното участие на родителите в тези усилия. "През последните няколко години анализирахме, че ситуацията в българските училища е много трудна по отношение на мотивацията на..
Няма причина токът да се спонсорира от държавата, тъй като никои не е направил нещо, което следва да бъде компенсирано. Компенсационни действия се предприемат, когато определени субекти предприемат действия в полза на държавата или по задължение, което държавата им е вменила да изпълнят. Това коментира Никола Янков, съдружник във..
За протестите от близкото минало и протестите днес говорим в програма "Ден след ден " на 10 януари. На тази дата през 1997 година е кулминацията на протестите срещу правителството на БСП, а площадът пред парламента става арена на сблъсъци и напрежение. Разговаряме с участник в тогавашните протести, а и в днешните - настояващи за правосъдна реформа..
Компенсирането на бизнеса за цената на тока би помогнало, но за да бъдем конкурентни са необходими трайни решения и затова трябва да помислим за дългосрочни мерки. Това коментира изпълнителният директор на Тракия икономическа зона Пламен Панчев. Според него една от пречките са прекалено многото регулации, които има в Европа. По думите му..
С дефицити влезат в 2025 година голяма част от театрите в страната и това демотивира трупите, не позволява обогатяване на репертоара, притеснява публиката и злепоставя културните институти пред техните зрители и партньори - затова са единодушни директорът на Кукления театър Пловдив Петър Влайков и на Родопския драматичен театър "Николай Хайтов" Мариан..