Гръмнаха информационните агенции в края на миналата седмица, че е открита Земя- 2.
Какво означава за света на науката това откритие сега се разговаряме по темата с д-р Николай Петров – директор на обсерваторията на Рожен.
Р.П. Стана ясно да не се въодушевяваме толкова и превъзбуждаме – не е първата Земя-2 открита. Кажете ни каква е парадигмата на тези открития и какво означава пък този последен дан на науката, който ни се дава с телескопа „Кеплер”.
Николай Петров: Телескопът „Кеплер” с една от най-чувствителните камери, произвеждана до момента, основната му задача от няколко години насам беше свързана с това да открива наистина както нови светове, планети, обикалящи около други звезди, така и звезди с много специални периоди на изменение на своя блясък, когато те светят, може би да са двойни звезди, а може би са по-различни, но разбира се идеята, свързана с това сами ли сме в Космоса като цяло той не е от днес и наистина има една такава неписана, да я наречем, надпревара кой всъщност ще докаже има ли няма свят подобен на нашия, а защо не и цивилизации подобни на нашата. А това, че съвсем скоро, само от седмица насам, за поредната нова планета се спомена, която прилича на Земята – да, абсолютно вярно е, че това не е първата такава, но периодично в Съединените щати обичат да правят реклама сами на себе си, разбира се, това е важно, разбира се, това е интригуващо всички нас, но до момента има открити вече 8 – 9 планети, които смятаме, че много наподобяват нашата планета Земя, а тази е една от всички тях.
Р. П.: А какво е по-различното за това откритие успяхте ли да проучите, вие, който разполагате с повече информация от тази за широката публика?
Н. П.: Няма нещо по-различно от нещо, което досега сме направили. Просто е още една приближаваща ни към идеята установена планета, която все пак доказва, че най-вероятно не сме единствени в света. Аз лично съм от хората, които са от по-големите оптимисти и смятам, че живот извън Земята съществува. Много е вероятно това да бъде доказано в следващите максимум до една година и това се отнася за нашата Слънчева система, но тук говорим не за извънземни с летящи чинии, а за микроорганизми и вируси, а това ако го докажем със сигурност вече бихме могли да бъдем уверени в това, че съществуват и други светове, подобни на нашия. Проблемът засега на учените, пред нас е, че световете, които откриваме, новите планети, обикалящи около звезди, подобни на нашето Слънце, са на големи разстояния от нас и ние няма как на 100 % да бъде убедени в това, което сме открили, видели и изучили досега. Но откритите, потвърдените планетни системи досега хем са вече над 1700, а потвърждение за такива други чакат още над 4000 и в основния смисъл те са открити наистина от мисията „Кеплер”, но това се случва с други телескопи. В нашата обсерватория Рожен също имаме открити, екзопланети се наричат, нови, но на тях със сигурност не може да има друг живот. И все пак това е част от нашето близко бъдеще.
Р. П.: Разбира се, за да се докаже, за да се търси живот съм сигурна, че още много учени, много технологии, много усилия трябва да се вложат, но на територията на астрономията какво означава тази честота на откриване на планети – братовчеди на Земята?
Н. П.: Разбира се, разбира се. Това, което имаме като възможно най-добра техника и апаратура, мисията „Кеплер” в т. ч., най-доброто, което досега сме направили технологично ние всъщност сме откривали и откриваме на едва на една четвърт от всичко това, което наричаме наша галактика Млечен път и се оказва, че всяка една от 10 звезди има планетна система около себе си, а всяка една на около 100 звезди има планетна система подобна на нашата Слънчева система и може би планета Земя подобна на нашата, а само Млечният път наброява около 150 милиарда звезди. Това е едно колосално число, което ние тепърва изучаваме, а милиардите галактики във вселената ни карат наистина да мислим, че не сме единствените, които съществуваме засега в тази безкрайна вселена.
Социологическите данни от първата половина на октомври потвърждават доверието в правителственото мнозинство и стабилността на правителството. Едновременно с това се наблюдава мобилизация на твърдите опозиционни ядра. Двете формации, които отбелязват известен ръст спрямо предходното проучване през юли, са ГЕРБ–СДС и ПП–ДБ, сочат данните от последното..
В предаването „Ден след ден“ говорим за резултатите от изборите в Пазарджик и дали те могат да бъдат лакмус за национален вот. За разговор поканихме председателката на БСП в Пазарджик Лиляна Мърхова , която е и общински съветник. Коалицията БСП-Обединена левица ще има четирима съветници в новия местен парламент, с един повече от предишния ОбС...
Общинският съвет на Пловдив ще гласува утре предложение да даде разрешение на администрацията на кмета за нова обществена поръчка за градския транспорт на града през следващите десет години. Темата коментира в програма „Ден след ден“ на Радио Пловдив общинският съветник от ПП–ДБ Веселина Александрова . „На заседанието на правната комисия чухме..
Затягане на коланите вероятно ще има през следващата година – това може да стане като не се увеличават и индексират пенсиите, а заплатите бъдат временно замразени. Това обаче няма да се дължи на еврото, а на неща заложени от правителството още миналата година. Това коментира икономическият анализатор Светозар Гледачев. Добави още, че..
Народна библиотека “Иван Вазов” стартира радио “Книгоманче” с цел да върне децата обратно в читалните. В опит да бъде близо до съвременното поколение, но и до му покаже магията на книгите, каналът е в ютуб – платформа за споделяне на видео съдържание. Инициативата дава възможност на слушателите да се насладят на актьорски четения на любими..