Един от последните случаи на насилие и агресия - побоят над няколкогодишно момче, заради две-три сини сливи, предизвика разговор с Маргарита Петкова.
Какво се случва в обществото ни, в битието, семействата и държавата ? Въпрос на политика и стратегия, на морал, възпитание, моделите на подражание ? Защо се засилва агресията и безразличието ? Какви са ценностите ни ?
Държавата е агресивна към своите граждани, които тя счита за поданици, което е много страшно и това акумулира агресия. В едно гражданско общество в България, каквото все по-трудно вярвам, че може да се зароди до края на моите земни лета, ние все повече безкрайно безразлични и изразяваме своята гражданска позиция чрез документиране на насилие, на агресия, на престъпления и т. н.
Нека не търсим проблема в това, че ние ставаме агресивни дори към собствените си деца и така вътре в нас някъде изведнъж ставаме агресивни, защото гледаме американски филми, както по едно време се говореше. Не, проблемът е съвсем на друго място.
Държавата не трябва да кове закони против агресията в семейството, в училището, на улицата и т. н. Държавата трябва да се вземе в ръце и да стане държава т. е. хората да живеят спокойно – да имат работа, ние нямаме икономика, а когато нямаш работа, когато си броиш стотинките, когато се чудиш как да си платиш сметките ако изобщо можеш да си позволиш, в един момент агресията избива към най-слабия – към собственото ти дете, към чуждо дете, към възрастен човек.
Такава е истината. Тази агресия не се взима просто ей така, защото няма какво да правим. Ние седим и нямаме как да изкарваме хляба си, няма как да купим на детето си дрехи и обувки, да не говорим, че няма как да го заведем на почивка – това е коренът, икономически са проблемите и те нарастват все повече и повече и акумулират в тази агресия в цялото общество, тя е на всякакво ниво.
А другият проблем е, че има ненаказуемост в България. Ние нямаме ценности, една ценностна система беше разрушена и на нейно място не се постави нищо друго, не се изгради, остана празно място, аз не обсъждам системата чавдарчета, пионерчета, комсомолчета, но какво се предложи на нашите деца – те скитат по уличаците (по улиците).
Разговор с Маргарита Петкова поет, преводач и публицист, на която не и е все едно. И не се затваря в кулата от слонова кост, което е във възможностите и. Автор на 13 книги. И на над 200 популярни песни, между които „Иване, Иване” на Богдана Карадочева и „Болката отляво” наВасил Найденов. Между отличията и е и значката на Съвета на европейската научна и културна общност"Златна книга" за принос към развитието на българската култура. Превеждане е на почти всички европейски езици. Определят я като "неопитомяема".
Цялото интервю с Маргарита Петкова е в звуковия файл.
Мерки за подобряване на дисциплината в училище и за по-активното участие на родителите в тези усилия предлага Синдикат "Образование" към КТ "Подкрепа". Те включват по-активното участие на родителите в тези усилия. "През последните няколко години анализирахме, че ситуацията в българските училища е много трудна по отношение на мотивацията на..
Няма причина токът да се спонсорира от държавата, тъй като никои не е направил нещо, което следва да бъде компенсирано. Компенсационни действия се предприемат, когато определени субекти предприемат действия в полза на държавата или по задължение, което държавата им е вменила да изпълнят. Това коментира Никола Янков, съдружник във..
За протестите от близкото минало и протестите днес говорим в програма "Ден след ден " на 10 януари. На тази дата през 1997 година е кулминацията на протестите срещу правителството на БСП, а площадът пред парламента става арена на сблъсъци и напрежение. Разговаряме с участник в тогавашните протести, а и в днешните - настояващи за правосъдна реформа..
Компенсирането на бизнеса за цената на тока би помогнало, но за да бъдем конкурентни са необходими трайни решения и затова трябва да помислим за дългосрочни мерки. Това коментира изпълнителният директор на Тракия икономическа зона Пламен Панчев. Според него една от пречките са прекалено многото регулации, които има в Европа. По думите му..
С дефицити влезат в 2025 година голяма част от театрите в страната и това демотивира трупите, не позволява обогатяване на репертоара, притеснява публиката и злепоставя културните институти пред техните зрители и партньори - затова са единодушни директорът на Кукления театър Пловдив Петър Влайков и на Родопския драматичен театър "Николай Хайтов" Мариан..