Европейската комисия предложи държавите от Европейския съюз да приемат общо 160 000 бежанци на задължителна основа, като председателят й Жан-Клод Юнкер обясни, че това ще бъде част от "бързия, решителен и всестранен" отговор на Европа срещу мигрантската криза.
Геополитикът доц. Марин Русев с оценка за реакцията на страните от Стария континент и тази на България.
Сега и към горещата европейска тема, която е номер едно и за Европейската комисия, за Европейския съюз и парламент. ЕК предложи държавите от ЕС да приемат общо 160 000 на задължителна основа като председателят й Жан-Клод Юнкер обясни, че това ще бъде част от бързия и решителен всестранен отговор на Европа срещу емигрантската криза. Дали да има задължителни квоти и как ще се реши проблема сега ще говорим и за широтата на всичко, което става в геополитически план с доц. д-р Марин Русев, който ръководи катедра „Регионална и политическа география” в Геолого-географския факултет на Софийския университет. Сякаш за първи път Европа се изправя пред такава криза. Как реагира според вас?
Марин Русев: Според мен Европа се бори с последиците, а не с причините и ако дава вид, че се бори и с причините, то, очевидно е, е изключително неефективно. Според мен съвсем близък е моментът, в който това, което се случва по границите между Сърбия, Унгария и Австрия, може би вече ще важи за цяла Европа, тъй като процесът може да стане неконтролируем.
Причините да се стигне до тази ситуация са десетилетни – Европа остарява, създава демографски вакуум и може би от чисто демографска гледна точка полезен процес, тъй като доста млади хора влизат в Европа, но тук големият проблем е, че културната промяна, която е свързана с нахлуването на другите в Европа е изключително бърза. Европа се променя и в това няма нищо ново, но изглежда скоростта, скоростта е много голяма и това създава опасност от рязко възникване на трудно управляеми ситуации. Очевидно е, че от тази гледна точка процесът е неизбежен и ако Европа трябва да прави някаква стратегия, някаква политика тя не трябва да бъде само с туширане на конюктурната опасност, а да изработва дългосрочни програми за минимизиране на рисковете.
Рекорден е броят на сигналите за престъпления онлайн срещу деца в мрежата, подадени на Горещата линия на Центъра за безопасен интернет за 2024-а година. 1 750 000 са сигналите, обработени само за миналата година, съобщи Антоанета Василева, координатор на центъра. По думите й в предишни години броят на тези сигнали е стигал до 46 000...
Ученичките от Математическата гимназия в Пловдив - Димана Праматарова и Демира Недева ще представят проекти на международния научен инженерен панаир в Охайо, съобщиха от гимназията. Димана Праматарова от XI "а" клас и Демира Недева от XII "а" на Математическа гимназия „Акад. Кирил Попов“ са тазгодишните лауреати на Панаира на..
Как балканското недоволство срещу повишаването на цените и спекулата ще се проектира у нас? Според социалния психолог и университетски преподавател доц. Николай Димитров това недоволство вече е побългарено, при това доста аматьорски. "Защото, ако в Хърватия недоволството тръгна много мощно от един журналист, който обяви този протест за..
Очаквано протестите и бойкотите достигнаха и до България. Опасявам се обаче, че тези инициативи няма да доведат до такова намаляване на цените, както отчитаме намаляване на броя на касовите бележки. Теорията и практиката е доказала в годините, че намеса в пазарните отношения в условията на пазарна икономика трудно може да доведе до нещо,..
Улеснява се лечението на хора с Множествена склероза и п рез тази година 3200 души с увреждания ще получат високотехнологични помощни средства. Това съобщи в програма "Точно днес" Здравка Цветарска, председател на Фондация „МС – Заедно към върха“. Тя уточни, че добрите новини са от Първия национален форум за хората с МС, който се..