За посоките, които зададе бежанската драма, за възможните геополитически решения на кризата и доколко застрашена е сигурността на Стария континент – разговор в програма "Точно днес" със Стояна Георгиева, главен редактор на електронното издание „Медияпул”.
Р.П. Рекорден брой бежанци заливат Европа. Този, да го нарека така, сблъсък на култури и цивилизации обаче не застрашава ли сигурността на Стария континент и в частност съществуването на самия Европейски съюз, множество подобни предположения и анализи се появиха в общественото пространство?
Стояна Георгиева: Да, появиха се такива анализи. Това е нормално в момента, когато ври и кипи и когато толкова са разгорещени страстите, и когато толкова са затруднени политиците и пристиснати до стената в търсене на решения, да се изговарят всякакви тези, но според мен все пак апокалиптичните и катастрофичните сценарии не са на дневен ред въпреки, че всяко едно нормално общество, в което се води дискусия и би следвало да бъдат изслушани всякакви гледни точки, такива гледни точки трябва да бъдат изслушани и трябва да бъдат взети под внимание различните прогнози като все пак в крайна сметка се претегли тежестта на всеки един аргумент. Мисълта ми е, че това, което се случва с Европа – да, действително, количеството в един момент би могло да промени качеството, но за момента, макар и тази огромна бройка емигранти, която залива Европа, да е като количество най-голяма в сравнение с предишни години, това количество не е такова, че да не може да бъде управлявано, менажирано, имам предвид процесът да бъде управляван по някакъв разумен начин стига, разбира се, да има адекватни мерки и воля за това.
Р. П.: Как трябва да бъде поделена отговорността за решаването на конфликта там? Ето, днес унгарският вътрешен министър Петер Сиярто казва, че за днешната среща за миграцията, организирана в ООН, той ще препоръча да се установят световни квоти за бежанците и подчертава още, че всички големи играчи в световната политика трябва да участват в решаването на този проблем и не е честно само Европа да носи това бреме.
С. Г.: Да, това е така. Този унгарски политик е прав. Това мнение се изказва от много други хора. За съжаление ЕС, така както се отбелязва, за съжаление през последните години липсва адекватното лидерство, липсва адекватният капацитет и възможности и тази, как да я кажа, мощ, тази роля, която той реално би трябвало да има на световната сцена...
Р. П.: Да се върнем тази геополитика, която всъщност движи нещата...
С. Г.: От това, което произнесоха президентите на Съединените щати и Русия в ООН и след това тази деветдесет минутна среща, която проведоха, стана ясно, че дълбоките различия за характера на конфликта в Сирия и за начина, по който трябва да бъде решен, тези дълбоки различия остават и задочните реплики, които бяха разменени се оценяват от някои коментатори като толкова остри колкото по времето на Студената война, а всъщност това, което Путин предлага е част от неговата стратегия, която се състои в това да бъде съхранен режима на Башар Асад, който е съюзник на Русия от времето на Студената война и да бъдат преследвани терористите от Ислямска държава, този подход е крайно неприемлив за Съединените щати и Франция и други техни съюзници, които смятат, че Башар Асад, който е използвал химическо оръжие срещу собствения си народ, който е хвърлял бомби безразборно спрямо това население, което пък само по себе си е доста разнородно, разделено на групи, племена и т. н., срещу Асад са толкова радикализирани различни групи в сирийското общество, че той не може да бъде част от решението на проблема и че трябва да се търси позицията на САЩ, трябва да има такъв управляем период в Сирия и да бъде намерен друг лидер, който да бъде по-консенсусен, защото освен Ислямска държава, има и други опозиционни групи в Сирия, за които се допуска, че са по-умерени, за някои се допуска, за други се знае, че са по-умерени, но така или иначе търсенето на някакво по-трайно решение, че да се тръгне натам, че да има ръководство на страната в Сирия, което би умиротворило, действително означава на власт да дойде човек или хора, които трябва по някакъв начин да бъдат възприети от по-голямата част от сирийците. По отношение на Башар Асад това е невъзможно. Разбирате ли? Този конфликт продължава да съществува между Русия и Америка, но така или иначе липсата на лидерство от страна на Запада и липсата на някаква стратегия и на това, че се допусна да се стигне до тук с тази криза, е вече много, много лош знак. От тук нататък всички решения ще бъдат все по-трудни и компромисите ще трябва да бъдат все по-тежки.
-------------------------------------------
Цялото интервю със Стояна Георгиева можете да чуете в прикачения звуков файл.
Военният сблъсък между Индия и Пакистан създава поводи за тревога в международен план и с факта, че става дума за две ядрени държави, коментира експертът по международни отношения и геополитика професор Румен Кънчев. Той се спира и на двустранната дипломация по убеждаването на всички страни от ЕС да подкрепят начало на преговори за членство на Украйна..
Най – активните доброволци и заслужили деятели на Българския червен кръст в Пловдив бяха наградени на церемония в Малката базилика по повод Световния ден на червения кръст и Червения полумесец. Той се отбелязва всяка година на 8 май в памет на основоположника на хуманитарното движение – швейцарския хуманист Анри Дюн а н. Той е роден на тази дата..
След поредната ваканция депутатите се връщат в пленарна зала. Какво свършиха до тук, какво се очаква от законотворството им, както и дали ще има нов вот на недоверие преди юни, говорим с политолога д-р Теодор Славев . Политологът отбеляза в началото на разговора, че законодателната програма на НС не е особено богата, като пленарните сесии са..
От Италия включваме монсеньор Йовко Пищийски , служител в Държавния секретариат на Ватикана, с него говорим за конклава (под ключ), който ще избере новия глава на Римокатолическата църква. Йовко Пищийски каза в началото, че процедурата започва с литургия, където всички 133 кардинали ще се помолят, за да може Светият Дух да ги озари и те да..
Полковникът от резерва и председател на Съюза на офицерите от разерва "Атлантик" не е привърженик на парадите, въпреки че на 6 май се вълнува от спомените и принадлежността си към армията. Според него обаче те са инерция и отживелица, характерна повече за тоталитарните държави. Те ангажират твърде сериозен и неоправдан ресурс, а отделно от това..