Имам чувството, че визитата на вселенския патриарх Вартоломей премина в поне три измерения: в контекста на отношенията с БПЦ и предстоящия събор в Истанбул /Константинопол/ през 2016 г, на БАН – основния повод за идването на Вартоломей, и на държавната реакция на това посещение с жестовете на приемане, неприемане и всичко останало. Това заяви богословът Мариян Стоядинов.
Темата е постоянна за вселенската патриаршия и взаимоотношенията й с нашите църковно отговорни личности, тема на постоянни претенции, но в същото време, дори от църковна гледна точка, мястото на тези паметници не е в музеите, а в църквите. Това всеки ще го каже, защото другото е временно решение., подчерта Стоядинов.
Вселенският патриарх каза, че те трябва да се върнат там, където им е мястото и народът очаква това. Обикновено обаче за такива изказвания важи правилото за реципрочност. Интересно е какво искат нашите държавници от него в замяна на връщането на светините. Тук сякаш ние се оказваме неподготвени.
Според Стоядинов цялото посещение на вселенския патриарх изглежда като импровизация, а не съгласувано между отделните институции. БАН, Светият синод са в голяма близост, на 1 минута пеша, а сякаш нямат връзка, реакциите им са несъгласувани и едните действат през главата на другите. Стоядинов нарече “гаф” поканата от председателя на БАН академик Стефан Воденичаров на един от най-видните представители на православието в съвременния свят, в чийто диоцез има поне 150 епископа /толкова са монасите в нашата църква. Вселенският патриарх бе поканен от председателя на БАН Стефан Воденичаров през главата на църквата, подчерта Стоядинов. Дори и да има политически мотиви в тази покана, това трябваше да направено умно, а не партизански. Ако човекът, който го е поканил, има намерение да поеме високи политически отговорности, той трябваше дори в организирането на тази визита да се представи на високо политическо ниво. Като аргумент за думите си Стоядинов посочи, че се е наложило и президентът да дава обяснения за случилото се.. Това е непрофесионализъм в дипломацията и акт на несъгласуваност.между институциите. Би трябвало да има предварителни разговори, а не постфактум да се дават обяснения, подчерта Стоядинов. Според него би следвало темата да бъде коментирана в Парламента много преди идването на вселенския патриарх у нас, а това не се е случило.
По думите на Стоядинов гърците и до днес имат претенции и към Британския музей и към Лувъра и това е нормално, но би следвало някой да заяви претенциите..и на реципрочен принцип и разговорът да бъде приключен веднъж завинаги. От чисто християнска гледна точка обаче мястото на иконите е в Църквата, подчерта Стоядинов. .Проблемът е в това, че между църква и държава няма обща политика, няма съгласуваност на нивата, които ни се иска и когато някой заяви претенции, всички започват да се оглеждат неловко, коментира Стоядинов. Много от темите, които днес се коментират у нас от представители на Църквата, изобщо не са в дневния ред на православието. Голямата тема на всички православни църкви от 100 години насам е да проявят съборно съзнание, но има много неотговорени въпроси по темите на Православието и на поместните църкви. Това е по-тревожният въпрос, че нашата църква не може да направи това, което други християнски общности ва в състояние да направят. Например Вторият Ватикански събор е анонсиран през февруари 1959 и е свикано заседание през 1962 г. Ние говорим за такъв събор от 1924 г. И досега – нищо. Такава е и темата за бежанците, които са обособени в своето етническо гето, за бежанците от Сирия, които имат нашето верско съзнание като мъченици и плащат за това. Всичко друго, е буря в чаша вода, заяви богословът Мариян Стоядинов.
В рубриката ни „Добро утро, ден!“ тази седмица ни гостува известният пловдивски журналист Руси Чернев, който започва кариерата си случайно, на 26 години, но бързо напредва в йерархията. Руси Чернев е бил дългогодишен главен редактор на вестник „Марица“, а сега управлява собствен сайт –Plovdiv dayli. Той има точна диагноза не само на..
Министерският съвет одобри Съвместна декларация между правителствата на България и Гърция за използването на водите на река Арда. Страната ни ще предоставя на Гърция вода за напояване от река Арда за още пет години, докато съседите ни изградят свой язовир. След този период двете страни ще преразгледат декларацията. Гърция се ангажира да..
След като по-рано тази година се разбра, че Пловдив ще е домакин на Деветата глобална конференция за винен туризъм , днес се състоя и формалното одобрение за проявата с подписите на министъра на туризма Мирослав Боршош и и генералният секретар на специализираната агенция към ООН Зураб Пололикашвили. За ползите от домакинство на такъв форум..
Амбулаториите по здравни грижи на медицинските сестри и акушерките да получават директно финансиране от Здравната каса поиска професионалната им огранизация. На това се противопоставиха от Българския лекарски съюз (БЛС) с основен аргумент, че така се нарушава субординацията, при която лекарят ръководи лечебния процес. Според Диана Георгиева -..
Призив за обществена подкрепа на журналистическия труд отправя Асоциацията на европейските журналисти в България по повод 3 май – Световния ден на свободата на печата. Междувременно излезе и годишният индекс на организацията „Репортери без граници“, в който България пада от 59-о на 70-о място по свобода на медиите. „ Когато..