Трябва ли Европа да заключи вратите си по- сигурно - не само за имигрантите, които я щурмуват, но и за свободите на собствените си граждани?
Докъде води лицемерието на институциите, които заради временните успехи на политически кампании и кухи постулати - допуснаха в сърцето на цивилизацията да покълне самоубийствена омраза.
По тези въпроси Паолина Комсалова разговаря с политолога Огнян Минчев. Интервюто може да чуете в звуковия файл.
Огнян Минчев: Проблемът не е толкова лесен за изговаряне. Той е свързан с определено ниво на развитие на цялостната европейска култура, в частност на политическа култура, свързан е с това, че Европейският съюз в продължение на десетилетия се развива в един контекст на относително гарантирана сигурност както по времето на Студената война, когато американският чадър беше достатъчна гаранция за баланс с Източния блок, така и след края на Студената война през 90-те години, през първото десетилетие на 21 век, когато назряващите в света нов тип конфликти или заобикаляха Европа, или имаха косвено отношение към нея. Самият факт, че в Европа на основата на определени исторически реалности се разви едно силно пацифистко съзнание – съзнание на хора, които не желаят да разглеждат конфликта като естествена част от човешкия живот, на практика доведе до една безпомощност на Европа в епоха, в която ние не желаем да воюваме с никого, но други очевидно имат желание да воюват с нас. Това е единият фактор. Друг много важен фактор, когато говорим за съотношението между свобода и сигурност, е следствието на тази европейска пацифистка култура в развитието на едно специфично отношение за съвместния живот на различни култури, на различни етноси. Извън всяко съмнение е, че в съвременния свят не можем да дискриминираме никого по произход, по вяра и т. н., но това, което се разви в Европа е един механизъм за привилегироване на неосновните култури, на неосновните малцинства, които идват от някъде или които се развиват в европейските общества и гарантирането на тяхното развитие понякога извън общите правила, задължителни за всички.
И така днес се изправяме пред феномена на експанзиращите мюсюлмански гета в Париж и във всички други големи европейски градове, в които тези хора нито са били интегрирани достатъчно активно и достатъчно успешно в господстващата култура и обществени отношения, нито са имали възможността да се развият в една или друга степен успешно на своя собствена културна основа, поради което днес се сблъскваме с няколко поколения от млади мюсюлмани, които са крайно неудовлетворени от една страна от своя социален статус в обществото, в което са родени и израснали, и от друга страна се намират под мощното влияние на тази радикализираща се религия на техните бащи, майки, на техните предци. Това създава една изключително опасна ситуация за мира и стабилността на европейските общества.
Р. П.: Трябва ли да се раздели Европа с мултикултурализма?
О. М.: Правете разлика между мултиетничност и мултикултурализъм. Всички общества са мулти етнични, т. е. ние трябва да живеем в мир и разбирателство с различните от нас, около на. Мултикултурализъм означава система от привилегии, които на практика дават възможност на определени общности, стана дума за ислямските общности в Европа, да живеят извън общите задължения на гражданското равенство като права и отговорности. Те стоят отделно, те имат право да поддържат своята култура, своя начин на живот в разрез с установените правила на обществено поведение, които Европа в продължение на столетия е успяла да изгради – гражданското равенство, равната отговорност пред закона, самият, че в момента в повечето европейски страни жените от мюсюлмански произход могат да се забулват, така че да няма никаква идентичност видима, затова само един пример мога да ви дам, радикализацията на техинте религиозни фигури, на имамите в джамиите и т. н. Всичко това е феномен на мултикултурализма като един пермисивизъм, като една съдозволеност, която няма общо с необходимостта хората от различен произход и различна идентичност да живеят в мир помежду си чрез равенство като граждани.
„Столипиново” е пример за мултикултурализъм по български. Купувахме им гласовете, нали всички партии купуваха гласовете с цената на това – няма да си плащате тока, ще си правите каквото си искате само и само като дойде време гласовете са за мене, гласовете са за него и т. н. По този начин се създаде една територията на бездържавност, в която се развиват всички тези проблеми, с които сега се сблъскваме и все повече ще се сблъскваме – радикализацията на ромския квартал в Пазарджик и всички тези феномени, които са продукт точно на този подход – да се създават изкуствени анклави, гена на вседозволеност само поради факта, че това са представители на различна религия или на различна култура.
Глобализацията в продължение на 30 години протича като един процес на икономическа универсилизация, от която печелят хората в един много малък световен елит преди всичко. Те по никакъв начин, тези хора не желаеха да допуснат някакви институционални механизми на процеса на глобализация, поради което продуктите на глобализацията са в голяма степен стихийни. Част от тези продукти са и процесите на навлизане, масово навлизане в публичния политически живот на десетки милиони, на милиарди хора, които в продължение на огромни исторически периоди от време са били подвластни на строги феодални и т. н. традиционалистки обществени отношения. В момента, когато говорим за радикалния ислям и неговата сила, тази сила е породена и от факта, че десетки, стотици милиони мюсюлмани в целия ислямски свят влизат активно в граждански политически живот, носейки в него своята тесногръда представа за света, която е формирана в резултат на неграмотност и в резултат на тесногръд радикализъм на тези духовни водачи местни, които в джамията ги насъскват и показват какво представлява света. Това е единият ефект. Другият ефект е разликата между бедността и богатството, само че тук има един специфичен психологически механизъм – докато Третия свят беше много беден – на границата на съществуването на хората, толкова беден, на тях не им идваше наум да бягат, да мигрират, да се движат. Сега, когато леко се повиши техния стандарт на живот това е достатъчно основание те да се радикализират по отношение на своя собствен статут, своите собствени възможности, своето собствено бъдеще и да хукнат да търсят по-добро бъдеще. Така целият свят е вече на крак и това не е никак добра новина за континенти като Европа...
Мемориална плоча в памет на репресираните от комунистическата власт тютюноработници при стачката през 1953 г. беше открита в Пловдив по инициатива на Съюза на офицерите от резерва „Атлантик“ и Клуб на жените ДСБ Пловдив, с подкрепата на Министерството на отбраната. Пловдивската стачка през 1953 г. е стачка на тютюноработничките срещу..
Делото в Административния съд в Пловдив за това дали кариерите за инертни материали над Белащица могат да възобновят работа бе отложено за декември. Това съобщи а двокат Снежана Стефанова в програма "Ден след ден". На днешното заседение бе изслушана тройна експертиза от специалисти по водите, която казва ,че по никакъв начин кариерната дейност..
БДЖ остава монополист в обществената услуга за превоз на пътници. Това е регламентирано от решение на служебното правителство от 30-ти октомври. В същото време Синдикатът на железничарите към КНСБ поиска среща с транспортния министър Красимира Стоянова, която в медиите обяви, че ще разделят жп маршрутите на три лота. " Дошло е време за..
Община Хисаря планира да повиши 3 местни данъка - такса смет, туристическия и патентния данък на територията на Хисаря и 11-те населени места в общината. Предложението е публикувано за обществено обсъждане на сайта на общината. Туристическият данък за категория „1 звезда“ се променя от 0,47 лв. на 1.00 лв; категория „2 звезди“ – от 0,58 лв...
Увеличената с 16 милиона лева план- сметка за поддържане на чистотата на Пловдив за 2025-та година ще гарантира по- добро изпълнение на дейностите по метене, миене и извозване на отпадъка, заяви в предаването „Точно днес“ заместник - кметът по екология и здравеопазване Иван Стоянов. Проектът на документа е в процес на обществено обсъждане и..