Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Не мигрантите, а климатичните бежанци са големият риск

Преговорните процеси за климата  продължават вече две десетилетия и всички очакват правното юридическо обвързване между страните за намаляване на парниковите газове заяви в интервю за Радио Пловдив климатологът Георги Стефанов.Според него научните прогнози показват, че ако не се активизираме днес на всички нива – бизнес, граждани, политики, рисковете за света ще бъдат много големи. Говорим не за след 100 г, а за това, което очаква планетата след едно или две десетилетия. 

Стефанов  подчерта, че  климатичните аномалии, които наблюдаваме напоследък не са нещо извънредно, защото такива винаги е имало. Само за последните две десетилетия обаче имаме трикратно увеличение на броя на тези аномалии по данни на Червения кръст и Червения полумесец. Те стават все по-силни и все по-чести. Видяхме миналата година такива и в България, когато средствата за оценените щети назвърлиха 800 милиона лева. Сигналът е ясен и затова желаният  ангажиментът на различните държави е толкова видим.

Промените в климата са факт, които не се оспорва. Все още обаче има малка група учени, които твярдят, че не човекът и дейността му е в основа на климатичните промени, но всичко ни навежда на обратната мисъл. Наложително е да имаме предвид това и да бъдем по-подготвени, за да можем да минимизираме щетите от промените в климата, който отчита повишение с един градус през последния век.. Само при тези условия рисковете ще се превърнат във възможност за по-добро и но икономическо развитие – зелено, което не е базирано на изкопаеми фосилни горива. Всъщност от тях идват тези 32 милиарда гигатона годишно вредни емисии.

Второто важно нещо е опазването на природните еко системи. Природата е единственото безплатно средство, което може да се справи безплатно с проблема. 40% от фито планктона в световния океан е намалял през последните десетилетия, това е друг малко известен факт, подчерта Стефанов.  Ние живеем на място, където човекът е завлазял цялата територия на планетат и фектът от действията му е осезаем.

Какво очаква странат ни през предстоящите 50 г? За това няма еднозначен отговор, разработени са различни модели. Има обаче ясен риск-анализ, който бе анализиран детайлно през 2014 г. от учени от СУ“Климент Охридски“ - обширен документ от 600 стр. , който показва кои са основните сектори на икономиката, които ще бъдат най-засегнати от климатичните промени – земеделието, горите, биоразнообразието, градска среда. Документът трябва да залегне в основата на  стратегия за  противодействие на рисковете от измененията на климата, заяви Стефанов. 

По думите му климатичните мигранти  са много по-сериозен проблем от бежанците, които идват от Изтока и от Сирия. Това с хора, които не се на границата на Европа, но са жертви на вече променилия се климат. Това, което сега виждаме, е само една малка брънка от онова, което може да се случи през следващите десетилетия.  Според Стефанов „ябълката на раздора“ в преговорите в Париж за климата, са парите. Необходим е фонд от 100 млрд. долара, който трябва да бъде налице, за да има  възможност за реакция на климатичните изменения, все още обаче той не е попълнен. На годишна база ние трябва да събираме 0,3 и 0,4% от БВП. 

Интервюто може да чуете в звуковия файл.  




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

КС да публикува данните от преброяването на бюлетините

Конституционният  съд трябва да разреши публикуването на обобщените данни от повторното преброяване на бюлетините в някои секции след последните парламентарни избори, защото това са данни за 17% от секциите в България. Само така ще можем да видим какъв процент е отклонението при броенето и да разберем дали изборите са честни с малки..

публикувано на 11.03.25 в 16:40
Богомил Николов

Нужен е баланс на правата на телекомите и клиентите им

"След днешното обсъждане явно стана ясно, че ще трябва отново да върнем инициативата към Народното събрание, защото Комисията за защита на потребителите направи опит за връщане на диалога, но за съжаление от другата страна нямаше представители". Така Богомил Николов от Асоциация "Активни потребители" описа днешната дискусия в Националния пресклуб..

публикувано на 11.03.25 в 15:58
Анна Митова, директор на Дирекция

Подаваме декларации за доходите си до 30 април

Предварително попълнените декларации за облагане на доходите на физически лица вече са достъпни в портала за електронни услуги на Националната агенция по приходите (НАП). Потребителите, които имат персонален идентификационен код (ПИК) или квалифициран електронен подпис (КЕП), могат да се възползват от автоматично въведената информация за получени..

публикувано на 11.03.25 в 15:15
Борис Попиванов

Партиите нямат интерес от повторно броене на бюлетините

Взаимно замеряне с обвинения от страна на политическия елит у нас след изявлението на председателя на Конституционния съд (КС) Павлина Панова прогнозира в програма "Точно днес" политологът доц. Борис Попиванов. Той смята, че би трябвало в рамките на закона и правото тази ситуация да има  лесен изход, да се изяснят какви правомощия имат четирите..

публикувано на 11.03.25 в 10:47

Реформата в образованието има за цел да преодолее неравенства

В програма "Точно днес" разговаряме с д-р Светла Петрова , експерт във Фондация за образователна трансформация. Темата е ранното профилиране в българското училище, новите учебни програми, и защо се налага отново да дискутираме дали религията ще влезе в задължителното обучение. Д-р Петрова каза, че концепцията, която разпространи МОН е всеобхватна и..

публикувано на 11.03.25 в 09:41