Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Не мигрантите, а климатичните бежанци са големият риск

Преговорните процеси за климата  продължават вече две десетилетия и всички очакват правното юридическо обвързване между страните за намаляване на парниковите газове заяви в интервю за Радио Пловдив климатологът Георги Стефанов.Според него научните прогнози показват, че ако не се активизираме днес на всички нива – бизнес, граждани, политики, рисковете за света ще бъдат много големи. Говорим не за след 100 г, а за това, което очаква планетата след едно или две десетилетия. 

Стефанов  подчерта, че  климатичните аномалии, които наблюдаваме напоследък не са нещо извънредно, защото такива винаги е имало. Само за последните две десетилетия обаче имаме трикратно увеличение на броя на тези аномалии по данни на Червения кръст и Червения полумесец. Те стават все по-силни и все по-чести. Видяхме миналата година такива и в България, когато средствата за оценените щети назвърлиха 800 милиона лева. Сигналът е ясен и затова желаният  ангажиментът на различните държави е толкова видим.

Промените в климата са факт, които не се оспорва. Все още обаче има малка група учени, които твярдят, че не човекът и дейността му е в основа на климатичните промени, но всичко ни навежда на обратната мисъл. Наложително е да имаме предвид това и да бъдем по-подготвени, за да можем да минимизираме щетите от промените в климата, който отчита повишение с един градус през последния век.. Само при тези условия рисковете ще се превърнат във възможност за по-добро и но икономическо развитие – зелено, което не е базирано на изкопаеми фосилни горива. Всъщност от тях идват тези 32 милиарда гигатона годишно вредни емисии.

Второто важно нещо е опазването на природните еко системи. Природата е единственото безплатно средство, което може да се справи безплатно с проблема. 40% от фито планктона в световния океан е намалял през последните десетилетия, това е друг малко известен факт, подчерта Стефанов.  Ние живеем на място, където човекът е завлазял цялата територия на планетат и фектът от действията му е осезаем.

Какво очаква странат ни през предстоящите 50 г? За това няма еднозначен отговор, разработени са различни модели. Има обаче ясен риск-анализ, който бе анализиран детайлно през 2014 г. от учени от СУ“Климент Охридски“ - обширен документ от 600 стр. , който показва кои са основните сектори на икономиката, които ще бъдат най-засегнати от климатичните промени – земеделието, горите, биоразнообразието, градска среда. Документът трябва да залегне в основата на  стратегия за  противодействие на рисковете от измененията на климата, заяви Стефанов. 

По думите му климатичните мигранти  са много по-сериозен проблем от бежанците, които идват от Изтока и от Сирия. Това с хора, които не се на границата на Европа, но са жертви на вече променилия се климат. Това, което сега виждаме, е само една малка брънка от онова, което може да се случи през следващите десетилетия.  Според Стефанов „ябълката на раздора“ в преговорите в Париж за климата, са парите. Необходим е фонд от 100 млрд. долара, който трябва да бъде налице, за да има  възможност за реакция на климатичните изменения, все още обаче той не е попълнен. На годишна база ние трябва да събираме 0,3 и 0,4% от БВП. 

Интервюто може да чуете в звуковия файл.  




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

"Добро утро, ден!" с журналиста от БНТ Димитър Димитров

Тази седмица слушаме истории, разказани от журналиста от БНТ Пловдив Димитър Димитров. Репортер, който се чувства еднакво сигурен когато отразява инциденти, протести, избори, военни и исторически събития, но и когато говори с рибари и ловци, които го покоряват с колорит и автентичност. Идва от Велико Търново и остава в Пловдив, реализирал своето..

обновено на 08.02.25 в 07:15

В Гърция цените на основните храни са с поне 30% по-ниски

Балканите бойкотират големите вериги магазини. Протестът срещу високите цени и ниския стандарт на живот започна от Хърватия и премина в Босна и Херцеговина, Черна гора и Северна Македония. Бойкот се подготвя и в Гърция на 19 февруари, а у нас той е насрочен за идния четвъртък – 13 февруари. Какво се случва с цените в България? До какво ще..

публикувано на 07.02.25 в 16:06

В дърводобива ножът е опрял да кокала, нужни са спешни мерки

Затварянето на дървопреработвателни предприятия, сред които и най-големият в региона завод за целулозна хартия в Стамболийски, води до криза в горския сектор и пазара на дървесина. Защо по-голямата част от дървесината вече се внася от други държави в Европа? Какво се случва в горския сектор у нас?  Според проф. Васил Живков, председател на УС на..

публикувано на 07.02.25 в 15:12

Държавата може са спре грабежа на големите вериги, стига да иска

Според ВМРО, съществува организирана престъпна група между държавата и големите търговски вериги. От организацията подчертават, че правителството има интерес от много високите цени на хранителните стоки в България. В интервю за Радио Пловдив по темата Александър Сиди от ВМРО беше категоричен, че  "цените в големите търговски вериги у нас са..

публикувано на 07.02.25 в 15:04

Пловдивчани и "за", и "против" бойкота на 13 февруари

Скъпи ли са храните в магазините? Възможно ли е и е в условията на пазарна икономика да има контрол върху цените? Какво мислят пловдивчани за инициативата за бойкот на магазините в определен ден, която започна от Хърватия и се разпространи в редица страни на Балканите, а у нас организации призоваха гражданите да се въздържат от покупки на 13 февруари в..

публикувано на 07.02.25 в 12:28