Наполовина свършена работа и с новия застрахователен кодекс

Какво трябва да знаем ние като потребители?

Румен Гълъбинов: Новият застрахователен кодекс въвежда някои много важни практики, които са в Европейския съюз. На първо място се съгласуват в България като законодателство и като изисквания много неща с евро директивите в областта на застраховането, а именно що се отнася до капитала на застрахователните компании, техните резерви, границата им на платежоспособност, а също така доста неща, свързани със защита на потребителите. Така както в банките има стрес тестове, така ще има и в застрахователните компании. Много е вероятно тези стрес тестове да започнат още тази година и или ще приключат в рамките на календарната 2016-та или ще продължат не по-малко от 2017 г., така че след като свършат стрес тестовете Комисията по финансов надзор ще знае дали на всички застрахователни компании са достатъчни капиталите и техните резерви, а това със сигурност ще повлияе и на целия застрахователен пазар.

Р. П.: На т. н. гаранционен фонд?

Р. Г.: Да, гаранционен фонд имаше и досега. Този гаранционен фонд беше по гражданска отговорност с определени функции. Сега гаранционен фонд се въвежда също и с покритие за предпазване от фалити, а също и гаранционен фонд, който да бъде като при банките в ролята на синдик при положение, че се стигне до състояние на несъстоятелност.

Р. П.: Г-н Гълъбинов, защо ваши колеги, ексепрти по застраховане, примерно цитирам Борислав Богоев каза, че в момента при всички застрахователни брокери цари пълен хаос заради новите разпоредби? Какво е най-притеснителното в кодекса?

Р. Г.: Това за застрахователните брокери не мога да го коментирам, тъй като кодекса основно касае застрахователните компании и в по-малка степен посредниците. Изискванията за капиталовата адекватност са по т. н. директива Солвенси-II( Платежоспособност-2)  на ЕС и тя основно се занимава със застрахователните компании – тези, които подписват риска, тези, които носят риска.

За посредниците също има изисквания и вероятно те също ще трябва да се приведат в ред според новия кодекс, но това не виждам да е оказало някакво влияние относно тяхната работа, така че не мога да коментирам дали им е по-подредена или по-неподредена работата в момента.

Р. П.: С други думи да питам за застраховката „Гражданска отговорност”, която вече се сключва по интернет дори без електронен подпис. Наистина позитивна новина ли е за шофьорите?

Р. Г.: Да, но както се казва, наполовина. В България много често правим нещата не изцяло, а ги правим на части. Сега сме направили едната част от промените т. е. да се разреши да се сключва онлайн застраховката през интернет, без да се изисква електронен подпис на нейното сключване. След това обаче остава всичко останало, което беше и досега като документи и реквизити, т. е. там имаме непроменена среда, т. е. остават пак физически документите, свързана със застрахователната полица на хартиен носител, остават стикерите – лепенките, които се лепят на стъклата, т. е. това си остава както беше и преди. Сега се изпраща по куриер или по някакъв друг начин или се получава в офиса на застрахователната компания или в офиса на брокера, т. е. ние сме направили наполовина нещата. Хубаво ще бъде да се продължи по-нататък и при следващи промени да стане изцяло електронна тази застраховка, така че да отпаднат всички други физически хартиени и други реквизити, което би могло вече тогава да се предполага, че може да поевтини самата застраховка, защото така както е към момента тя едва ли може да стане по-евтина. От друга страна се въведоха и изисквания за по-високи лимити на отговорност – вече ще има лимити до 10 милиона лева съответно на събитие застрахователно, свързано с „Гражданска отгворност”, т. е. тези лимити се изравняват с лимитите, които са в ЕС в западноевропейските държави, в развитите държави, където, да кажем, 5 млн евро, дори там се достига и до 10 млн евро общ лимит, агрегиран лимит – това са вече сериозни лимити. Като има такива по-високи лимити на отговорност вероятно с времето центата ще трябва да се покачва.