Къде се намира страната ни по скалата на еврооптимизма и европесимизма и как резонират политическите катаклизми на нагласите ни в балкански контекст. По темата разговаряме с политолога Първан Симеонов след като „Галъп Интернешънъл“ изнесе данни, че най-проевропейски настроени след проведено проучване в 14 членки на ЕС остават Румъния и България със съответно 85% и 82%.
Симеонов подчерта, че високата доза еврооптимизъм не е само при българите, защото ако една трета от заявилите позицията си страни са за напускане на ЕС, все пак две трети от тях се обявяват за оставане в него. Но ако Великобритания е на кантар, това е доста тревожен сигнал в контекста на предстоящия референдум там.
Симеонов подчерта, че за еврооптимизма на румънците и българите може да се каже, че ЕС продължава да бъде за нас онова, към което сме се стремили, за което мечтаем и откъдето идват парите. В такива изследвания обикновено най-ентусиазирани са онези, които мечтаят, а най-притеснени - онези, които имат какво да губят. Обяснението е съвсем просто – ЕС е нужен за България и Румъния, докато в редица западни общества започват да се замислят дали пък ЕС е нужен за техните страни.
Според Симеонов политическата 2016-та е започнала още през декември 2015-та година с оставката на министър Христо Иванов, с опозиционната риторика на Радан Кънев, с драматизма на раздвояването на ДСБ и с раздвояването на ДПС, което може да се окаже наистина такова, но може да се окаже и маргинализация на Лютви Местан.
Това е най-интересният въпрос, който трябва да бъде проследен, защото досега е имало вече няколко неуспешни опита за създаване на алтернатива на ДПС по-близка до Анкара, отколкото е самото ДПС. Този път обаче случаят е различен, защото Местан е депутат, при това гласовит депутат, заедно с него има и други депутати, което означава, че този още неясен политически проект вече има свое парламентарно представителство. Перспективите за политическия живот в страната след процесите на противопоставяне в ДПС са доста неприятни. Неприятно е една формация да монополизира този вот и това е сигнална лампа за всички, които не успяват да намерят път към този електорат, заяви Симеонов.
Цялото интервю с Първан Симеонов може да чуете в звуковия файл.
Почти една от три жени в света е била жертва на психическо, физическо и/или сексуално насилие, а в България – една от пет. Това заяви в Международния ден срещу насилието над жени и момичета Теодора Муравеева, президент на Инър Уийл клуб в града. Организацията се включва в кампанията на ООН „Да оцветим света в оранжево!“ с акция в..
"Липсва диалогичността, с която сме свикнали, особено от партия ГЕРБ. Това, което което виждаме е, че те стоят твърдо на своята позиция, и каквото и да говорят синдикатите, не съм оптимист накъде вървят комуникациите. Ако публичният и частният сектор са скарани, то трусовете в държавата предстоят". Това заяви в интервю за предаването "Ден след..
Максималният размер на ваучерите за храна ще остане 200 лева месечно и през 2026 година, според проектобюджета за следващата година и това ще остане най-ниската стойност за страна-членка на ЕС. 835 000 са работещите в България, които получават ваучери. Таня Обущарова, главен секретар на Асоциацията на операторите на ваучери, коментира пред Радио..
Балансовите проблеми, свързани с проекта на бюджет 2026 и липсата на контрол, се дължат на олигархията, която е моделирала политическото и икономическото вземане на решения в своя полза. Тази теза изрази в предаването „Точно днес“ на Радио Пловдив финансистът Кольо Парамов. Той подчерта, че влизането в еврозоната трябва да доведе до..
В този епизод тръгваме от твърдението „65% са против еврото, нали сме демокрация?“ и разглеждаме как формулировката на социологическите въпроси променя отговорите и смисъла им. Вместо да приемаме едно число като „волята на народа“, питаме: какво всъщност е било зададено – „харесвате ли еврозоната“ или „искате ли да се отмени валутният борд и..
Облачно
Предимно облачно
Разкъсана облачност