Мирът в Сирия - най-голямото изпитание за европейските лидери

Сексуалните посегателства над жени в Кьолн и други европейски градове, повечето от които със сериозни съмнения, че са извършени от чужденци, поставя в нова светлина дебатите за миграцията и сигурността не само В Германия, но и като цяло в Европейския съюз.

Р.П: Как ще коментирате ситуацията в Германия и другите европейски държави след информациите за стотици случаи на сексуално посегателство над жени?

Професор Анна Кръстева: 40 % от нарастващия брой – вече стотици, казват над 500 оплаквания са за сексуално насилие, останалите са за кражби, за обида, за посегателства на интегритета както се казва на личността, няма разлика за мен вида насилие – то е насилие върху човека. Няколко са насоките на анализ. Първата е най-трудна, защото е малко по-теоретична, съвсем лаконично ще се опитам да я скицирам –наблюдаваме нов тип политика, за който още няма противодействие. Това е политика, която преминава през тялото, говорим разбира се за агресивна и насилствена политика, нека просто да сравним с тези видове насилствена политика, които познаваме в Европа и в света след Втората световна война. И Първата, и Втората световни войни, като всяка война има фронт, има войници, има армии, има коалиции. Знаете кой от коя страна е, кой е включен във военните действия, кой е изключен по законите на международното право – деца, възрастни, неучастващи във военните действия трябва да бъдат съхранени и запазени. Студената война наложи нов вид политика, не се стреляше, слава Богу противодействието, противоборството минаваше през идеологията. Това, което наблюдаваме последните години е политика, която минава през тялото, на български дори е трудно да го назовем – боди политик, което включва както тялото като обект. И затова казвам няма значение дали ти грабват очилата, телефона, портмонето или грабвайки те опипват и т. н. Тялото е обект на агресия. Като е ясно, че дори самите грабежи, са просто елемент от този арсенал на агресия върху тялото, като това е тяло срещу тяло. Както в терористичните актове - убиват се не войници, а невинни граждани, които са отишли да пият кафе, на концерта или просто ходейки по улиците на голям град и това, което ги убива не са войници от самолети, а са живи тела, които се взривяват.

Р. П.: Проф. Кръстева, обаче посегателството върху тялото нарушава и честта. И в този ред на мисли всъщност това, което наблюдаваме, не е ли посегателство върху честта на Европа?

Професор Анна Кръстева:: Тук сте права, още повече става въпрос за честта на Европа, но става въпрос и за Германия – това е страна, в която редът, спазването на правилата е издигнато в чест. В Германия влаковете да пристигат навреме и хората да стоят на червено, без да пресичат, дори когато няма коли, е въпрос на публичен ред, който е издигнат на равнището на честта - както на отделния граждани, така и на институциите. Така че този акт, който се случва в сърцето на един и на множество големи градове е посегателство срещу публичния ред.

Това е, пак казвам, първата линия на анализ. Втората линия е политическата и тя е в няколко насоки. Едната е засилването не просто на антиемигранските настроения, засилването на антиемигрантското насилие, на насилието да се отговори с насилие – око за око, нарастват атаките срещу мигранти...

Р. П.: Да, вече стана ясно, че има и такива отряди – за защита на населението, за защита на жените.

Професор Анна Кръстева: Да, ето това е една толкова негативна последица, толкова неприятна и отрицателна последица колкото са събитията, които са я породили.

Нека да очертаем глобалната картина. Има един конфликт, за който Европа не е виновна – това е голямото, световно предизвикателство. И с това, което международната общност, големите играчи, големите геополитическите играчи  - САЩ на първо място, са длъжни да помогнат на Европа в тази ситуация. Не просто да поемат част от бежанския поток, което много по-лесно ще направят, както вече започна канадския премиер, но с една много по-активна политика за решаване на сирийската криза. Каквото и да правим като политика, ако не се спре този поток от Сирия, защото извън Сирия са вече 8 - 10 милиона бежанци – до Европа е достигнала малка част от този поток и ако не се спре кофликтът, който произвеждат тези потоци бежанци, каквито и политики да произвежда Европа тя ще бъде пред едно нарастващо предизвикателство. Голяма отговорност на геополитическите играчи в момента е да преустановят, да започнат да слагат началото на преустановяването, няма магическа пръчка, с която да бъде решен този конфликт. Но трябва да накарат своите играчи – една Саудитска Арабия, която съвършено неслучайно точно в началото на годината взривява отношенията си с Иран, които никога не са били добри, но декември са се съгласили да седнат на масата на преговорите и януари започват да клатят отново тази крехка конструкция на мира. Това трябва да се направи. Не е въпрос на политика какво точно, колко, дали ще приеме още 200 хиляди или не Германия или колко още има капацитет да приеме Европа, трябва да се положи началото на макар и крехък, макар и несъвършен мир в Сирия – това е огромният приоритет и голямото предизвикателство за 2016 г. пред световните лидери.