Институтът за пазарна икономика представи изследване за връзката между образование и доходи. Резултатите анализираме в разговор с Петър Ганев.
Доходите у нас са ниски, а определящи фактор е нивото на образованост. Хора с висше и средно образование все пак имат гарантират намиране на някаква работа. Хората с по- ниско образование не могат да намерят дори работа.
В големите градове бедността е под 10 процента, докато в селата и по- малките градчета на практика всеки трети е беден.
Най-рисковата група са безработните, които (особено ако са с ниско образование) имат изключително ниски доходи и много високи нива на бедност - над 80% за безработните с начално или по-ниско образование и 60% за безработните с основно образование;
Най-значимият фактор за бедността е образованието - независимо от икономическата активност на лицата, по-ниското образование се отразява драматично на доходите и риска от бедност;
Заетите са групата с най-високи доходи и много ниски нива на бедност - рискът от бедност за заетия с поне средно образование е чувствително под 10%. Въпреки това, в сравнително по-малобройната група на заети с начално или по-ниско образование също се наблюдават високи нива на бедност - над половината от необразованите заети са бедни;
При по-ниските нива на образование доходите и бедността при неактивните са сравними с тези при заетите. Това е едно от обясненията за сравнително ниските нива на икономическа активност сред по-ниско квалифицираните.
На база на изследването Петър Ганев очерта и профила на средната класа - тя се формира от хора, завършили поне гимназия, с работа и живеещи в градовете.
Колкото до степента на удовлетвореност от живота - заможните са около два пъти по- щастливи, всички обаче имат драматично чувство за дефицит на справедливост.
Все по- очевидна е нетърпимостта и желанието за промяна в начина, по който работят институциите в страната, срещу корупцията.
Тази седмица слушаме истории, разказани от журналиста от БНТ Пловдив Димитър Димитров. Репортер, който се чувства еднакво сигурен когато отразява инциденти, протести, избори, военни и исторически събития, но и когато говори с рибари и ловци, които го покоряват с колорит и автентичност. Идва от Велико Търново и остава в Пловдив, реализирал своето..
Балканите бойкотират големите вериги магазини. Протестът срещу високите цени и ниския стандарт на живот започна от Хърватия и премина в Босна и Херцеговина, Черна гора и Северна Македония. Бойкот се подготвя и в Гърция на 19 февруари, а у нас той е насрочен за идния четвъртък – 13 февруари. Какво се случва с цените в България? До какво ще..
Затварянето на дървопреработвателни предприятия, сред които и най-големият в региона завод за целулозна хартия в Стамболийски, води до криза в горския сектор и пазара на дървесина. Защо по-голямата част от дървесината вече се внася от други държави в Европа? Какво се случва в горския сектор у нас? Според проф. Васил Живков, председател на УС на..
Според ВМРО, съществува организирана престъпна група между държавата и големите търговски вериги. От организацията подчертават, че правителството има интерес от много високите цени на хранителните стоки в България. В интервю за Радио Пловдив по темата Александър Сиди от ВМРО беше категоричен, че "цените в големите търговски вериги у нас са..
Скъпи ли са храните в магазините? Възможно ли е и е в условията на пазарна икономика да има контрол върху цените? Какво мислят пловдивчани за инициативата за бойкот на магазините в определен ден, която започна от Хърватия и се разпространи в редица страни на Балканите, а у нас организации призоваха гражданите да се въздържат от покупки на 13 февруари в..