Тютюневият склад няма да е последен случай на унищожаване

Какво е бъдещето на Тютюневите складове в Пловдив? И поставят ли различните институции под въпрос културното наследство?

Р. П.: От Община Пловдив обаче изкарват друг документи от 2010 г., в който се казва, че този склад не попада в категорията групов паметник.

В. Е.: Аз това ви казвам, че не зная дали това е фалшифициран документ или е грешка на някой експерт. Това прокуратурата ще установи. Но ви казвам, че общината много добре знае какъв е пътя, ако примерно някой паметник на културата бъде свален от списъка. И това ми дава повод да обърна внимание на една тенденция, която се готви от Народното събрание. Предстои второ четене и приемане на Закона за културното наследство, където се дават правомощия на няколко големи общини, в т. ч. и на Пловдив, с едни тричленки да се решава съдбата на паметниците - и по съгласувания, и по събаряне и по други въпроси. Този случай е един нагледен пример какво ще се случи. Значи, въпреки че Общината знае, че това е територия на групова културна ценност, тя не е направила необходимите стъпки да изясни все пак на какво се дължи това недоразумение, а директно е дала картбланш да се събаря една сграда, която така да се каже носи паметта на този град – това е индустриално наследство.

Р. П.: Искам тук да уточним, архитект Едрева. От изявленията на пловдивския кмет Иван Тотев стана ясно, че грешката е установена през 2014 г. , след което е било направено запитване до Националния институт за недвижимо културно наследство, но до момента от тази институция няма отговор. Вие как си обяснявате? Тук може би е редно да кажем за нашите слушатели, че вие също сте работили в Националния институт.

В. Е.: 38 години. Как да си обясня? В последните години, 2 – 3 – 4 станаха вече може би, ролята на института системно се намаляваше. Смаляваше се неговият числен състав. Да не говоря, че и на професионализма не се гледаше много сериозно, вече двама директори на института са назначавани без конкурс какъвто се изисква по Закона за закрила и развитие на културата, без концепция от тяхна страна, без да имат един ден в областта на опазването преди да станат директори... Естествено е, че това ще доведе до някакви такива недоразумения.

Р. П.: Иска ми се тук да цитирам и професор Божидар Димитров, директор на Националния исторически музей, който твърди, че показания от Община Пловдив документ, с който въпросния склад се изключва от групов паметник на културата е издаден от Националния институт по недвижимо културно наследство, е фиктивен. И практиката в тази институция, е да се вземат рушвети като те варират между 5 и 20 хиляди евро.

В. И.: Аз не знам откъде черпи тези сведения г-н Божидар Димитров, аз нямам такива сведения. Пък и извинявайте, но всичко се доказва. Не може така да се хвърля в пространството, че някой вземал някакви рушвети. Не знам г-н Божидар Димитров да е бил член на Националния институт за недвижимо културно наследство. Той по едно време оглавяваше експертния съвет. Може би там е била такава тарифата, не знам.

Р. П.: Вносителите на промените в Закона за културното наследство също загатват в мотивите си, че с промените всъщност ще се отпуши системата, в която инвеститори и обикновени граждани чакат с месеци за разрешение. И с поправките ще се елиминира корупцията в Националния институт за недвижимо културно наследство.

В. Е.: Виждате, че това явно е един лобистки закон, защото точно това ще се случва. Ето, тези хора, които разрушиха тютюневия склад още преди 4 г. са имали разрешение за строителство. Защо Общината след като знае, че това е зона на групова недвижима културна ценност не е изпратила за съгласуване проекта, с който тези бизнесмени са решили да строят на мястото си? Защо директно са разрешили да се разрушава сградата след като в закона е ясно, че първо трябва да има съгласуване и чак тогава разрушаване? И точно това се цели с този закон – да се прескочи все пак тази процедура, където може да се видят, да се огледат нещата от всички страни, защото, извинявайте, но този документ, който те размахват, това е едно удостоверение – то нищо не значи. Процедурата е друга. Когато си в групов паметник ,ти също си задължен да съгласуваш най-малкото на устройствено ниво, ако ще се правят изменения в тази зона. Защо не са изпратени за съгласуване?

Р. П.: Г-жо Едрева, вие смятате, че с промените, които сега депутатите гледат в Закона за културното наследство, този случай с тютюневия склад в Пловдив няма да остане единичен?

В. Е.: Разбира се. Те сега ще узаконят тази практика, защото ще се свикват едни тричленки, които ще бъдат назначавани от кмета. Значи те ще бъдат в явен конфликт на интереси и естествено ще правят това, което им нареди кмета. Да не говорим, че другото предложение на Красимир Велчев, е за мълчаливото съгласие. Искам да напомня, че 2009 г. , когато се прие Закона за културното наследство, имаше такъв текст за мълчаливото съгласие, който беше отменен няколко месеца след това, защото се видя, че това е текст, който работи в ущърб на паметниците на културата. Тогава се събориха много къщи. Ако искат да загубим наследството си - да, нека да приемат измененията. Бизнесът явно не търпи ограничения. Но ако искаме това наследство да се пази, има други начини. Ние вече три години организираме конкурс на дипломни проекти - точно за такива обекти, които стоят от дълги години неизползвани, а това е национален ресурс. И един такъв проект, който преди три години спечели първото място в този конкурс беше на една моя дипломантка – Ирина Щерева. Тя се дипломира с този проект - за фабрика за културни и научни открития. И той визираше цялата застройка от тютюневи складове в Пловдив като по много елегантен начин вписваше в старото и ново. И така наистина получи признание този проект. Това са добрите практики в света. Това не е нещо, което ние сега откриваме. Навсякъде по света гледат да запазят своето културно наследство, защото това е нашата идентичност. Това е нашето общо наследство, това не е само на този, който притежава сградата или земята, то е на всички нас, на цялото общество. И се сещам за още нещо. В Пловдив имате едни прекрасни професионалисти – експерти. Защо Община Пловдив не се обръща към тях, когато има някакви такива недоразумения? И да ги пита? За да се изяснят тези неща. Арх. Пройкова, Вили Раева – те са дългогодишни специалисти, които са творили на територията на Пловдив и то едни от най-хубавите обекти. Те много добре са запознати с всички паметници в Пловдив и когато има такива недоразумения много лесно и много бързо могат те да се изгладят, и да се разбере къде всъщност е проблемът.