Споразумението с Турция, на което ЕС разчита да реши кризата с бежанския и миграционен поток, е в сила от 24 часа. Още преди да се подпише то получи ред критики за цената, която съюзът ще плати не само като финансови средства, но и като компромис с ценностите си.
За това как общността взе поредния изпит на кризата разговаряме с проф. Огнян Минчев - Директор на Института за регионални и международни изследвания.
Огнян Минчев: Рано е да се даде категоричен отговор на този въпрос. Това споразумение предизвиква противоречиви оценки. От една страна то представлява един етап в разрешаването на бежанската криза, тай като надявам се ще успее поне за известно време да привлече Турция като един отговорен партньор в регулирането на този поток от бежанци, който непрекъснато нараства през последните няколко години, особено през последната година. От друга страна не мисля, че е особено логично или разумно да считаме, че добрата воля на Турция е единственото основание или единствената предпоставка за постигане на дългосрочно и стабилно споразумение и предотвратяване на по-нататъшни бежански вълни не, защото считам, че Турция не би могла да прави това, но просто има една динамика на промени и в Турция, и в Европа, която трябва да бъде взимана пред вид. Турция в продължение на 50 г. играеше роля на една много сериозна, много ефективна граница на Европа, в частност и на западния свят като цяло към Близкия изток. През последните 15 г. обаче при управлението на Партията на г-н Ердоган Турция се отвори много динамично към Близкия изток – премахна визовия режим с голяма част от страните, с които граничи на юг и на изток и на практика създаде едно общо пространство, безгранично пространство между себе си и останалата част на ислямския свят. Това означав, че за Турция днес представлява и от политическа, и от чисто институционална техническа гледна точка по-голям проблем да спира всички тези вълни от хора, желаещи да емигрират в Европа не само по причини война, както е случаят с бежанците, но и по редица други причини, включително икономически причини.
Р. П.: В този смисъл вие сте от хората, които изразяват опасения около дебата за визите Турция – Европейски съюз, който би могъл да бъде част от компромиса в това споразумение, опасявайки се, че тази безвизова зона става твърде обширна и даже говорите в едно свое интервю за опасения от "Еврабия"... Защо?
О. М.: Мисля, че си спомняме по какъв начин България трябваше да заслужи премахването на визите за краткосрочни пътувания в ЕС, а това се случи, да припомня, през 2001 г. Имаше определени условия за пазене на българските граници, граничен контрол, както и условия, свързани с въвеждането на визов режим с поредица от страни, с които ние имахме безвизов режим, но които нямаха подобен достъп до пространството на Шенген, включително нашите съседки като Македония, като Сърбия, Русия и т. н. Т. е. това е първото подусловие да бъдеш част от шенгенската зона да участваш в нейното опазване като обща гранична зона на Европа, на ЕС. Ако допуснем, че Турция трябва да бъде приобщена към тази зона, макар и на едно първо ниво като възможност за безвизови краткосрочни пътувания, това ще означава, че ще трябва да прекрати своите процедури на безвизови пътувания с всички тези страни, с които в момента ги има. Като имам предвид политиката на президента Ердоган и неговата партия, това едва ли ще се случи. На второ място, имаме предвид определени развития в самата Турция. Там тече един нарастващ граждански конфликкт между турската държава и най-голямото малцинство в страната – кюрдкото малцинство, конфликт, който взе много драматични измерения през последните седмици и месеци. Имаме също така процес на определено въвличане на Турция в конфликтните зони около страната – в Сирия, Ирак и т. н. Всичко това създава едно съвкупност от предпоставки, която много се надявам да няма непосредствено влияние върху споразумението, което е постигнато между ЕС и Турция, но във всички случаи тези предпоставки би трябвало да се имат предвид, когато се оценява шанса и съответно риска това споразумение устойчиво и дългосрочно да разреши проблемите на Европа, свързани с нарастващата лавина от емиграция.
Не бих искал да съм, да бъда някакъв категоричен песимист. Аз се надявам това споразумение да изиграе определена роля за задържане на този поток от емиграция към Европа. Що се отнася в частност до замяната на един легален – един нелегален тази процедура ще бъде малко трудна за изпълнение поради редица причини, но същевременно ще бъде и доста скъпа, тъй като Европа този път при тази процедура ще трябва да плаща два пъти за един емигрант, който идва на нейна територия, а не просто един бежанец, който трябва да бъде устроен, а един бежанец, за който се плаща да бъде върнат обратно, тъй като не е признат за бежанец или има някакъв друг статут и един нов бежанец, който вече е признат за бежанец и е приет в Европа.
Р. П.: А не е ли сделката преди всичко за милиардите в евро, които Турция ще получи?
О. М.: Аз всъщност смятам, че Европа, а не само Европа, а и другите заможни страни в света дължат както на Турция, така и на другите страни около зоната на конфликта, имам предвид Ливан, имам предвид Йордания, както финансова, така и организационна помощ за справяне с тази беженска вълна, която е провокирана от войната в Сирия, както и от окупираните теритоии и в Сирия, и в Ирак от радикалната групировка „Ислямска държава”, така че не мисля, че парите, които ЕС ще плати не са правомерни. Напротив, тя трябва да плати, една подобна помощ е напълно логична и напълно съответстваща на ценностите на хуманизма тези бежанци да бъдат подпомогнати като най-добре е да бъдат подпомогнати възможно най-близо до зоната на конфликта – т. е. да се избягват дългите пътувания, близо до зоната на конфликт, където те ще имат възможност да се върнат обратно в родните си места.
Р. П.: България може ли да си отдъхне след това споразумение, според вас имаше опасения, че ситуацията е твърде натегната и може да доведе до там, че ние да се окажем буферна, застрашена зона в по-голяма степен отколкото в момента?
О. М.: България трябва да поддържа максимално висока готовност за охраняване на своите граници, защото Турция като държава, турското правителство са един фактор от ключово значение за опазване на границите на Европа в рамките на това споразумение, но освен турското правителство имаме една изключително мощна вече развита в последните години мрежа от контрабандни канали, каналджии, които на практика се занимават с транспортиране на тези хора. И тази мрежа няма от само себе си да умре или да отмре, тъй като тези т. н. каналджии печелят много високи суми от работата, с която се занимават, така че опазването на българската граница и не само на българската граница, а и на всички граници на ЕС, които са обърнати към зоните на конфликт, трябва да бъде приоритетна задача и споразумението с Турция според мен не бива да означава, че страни като Гърция, като България биват освобождавани от тяхното задължение да пазят границите си. България пази доста добре между впрочем, което не може да се каже за Гърция.
Р. П.: Тъй или иначе Европа стана ли заложник на пропускливостта на Турция? "Горката Европа" или "Силната Европа" от тук нататък?
О. М.: Самата Европа трябва да избере прилагателното „горката” или „силната”. Европа по принцип се основава на доброволното присъединяване към определени ценности на сътрудничество между държавите, нещо, което играеше много важна и много положителна роля в създаването на европейското обединение и неговия успех през последните 60 г. Но ние живеем в един свят, който много бързо се променя и то не в положителна посока. Освен ценности, които трябва да притежаваш трябва да притежаваш и силата да ги отстояваш. А Европа по отношение на тази обща колективна сила да отстоява своята идентичност, своите граници и своя потенциал да бъде наистина влиятелен стратегически фактор изостава много. Тя се е отказала в продължение на десетилетие се е отказала да развива тези елементи на своето влияние в свето, които включват употребата на институционална и особено на военна сила. Тя разчита повече на положителния пример, както вече казах той е важен, но епохата, в която живеем употребата на твърда сила също е много важна, защото това е епоха на геополитическо съперничество - виждаме какво се случва между Русия и Турция, виждаме какво се случва в Близкия изток, виждаме нарастване на залозите и бруталността, с която определени фактори защитават и разширяват своите интереси, така че Европа трябва да промени самата себе си като поглед върху света. Светът не е някаква приятна градина, в която са изчезнали хищниците и в която можем да ходим да берем само цветя, светът е опасно място, където трябва да отстояваме себе си, интересите си и ценностите си.
Цялото интервю с проф. Огнян Минчев с коментар за към напрежението между ДСБ и ГЕРБ и развитието на дебата, предизивикан от "Манифеста за републиката"- можете да чуете в прикачения звуков файл."Българската държавност започва да прилича на тази медицинска диагноза, в която един по един започват да отказват различни органови системи". Такова сравнение направи социологът от "Алфа Рисърч" Боряна Димитрова след поредния неуспешен опит в парламента да бъде избран председател. Тя припомни, че в предишни разговори са дискутирани..
Взетите днес проби са само и единствено от засегнатите стопанства с констатирано заболяване чума по дребните преживни животни. Колегите от областната дирекция в Пазарджик са взели 315 проби от 105 животни във Велинград , съобщи в интервю за Радио Пловдив д-р Даниел Денев от отдел "Здравеопазване на животните" към Българската агенция по безопасност..
Организации на пациенти от България, Гърция, Испания,Франция, Италия, изпратиха становище до Европейската агенция за лекарствата (EMA) относно дискриминационния подход спрямо ограничения достъп на лечение на възрастните хора с географска атрофия и отказа на Агенцията одобрената терапия за това заболяване от американския лекарствен регулатор да се..
След като вчера ветеринари бяха възпрепятствани да вземат повторни проби от ферми във Велинград, където бе открита чума по овцете и се стигна до напрежение, днес те все пак успяха да вземат още 340 проби. Симеон Караколев, председател на Асоциацията на овцевъдите и козевъдите, коментира в предаването "Ден след ден", че през годините се е наложил..
Студент по теология от Карлово е тазгодишният носител на поименната стипендия „Братя Евлогий и Христо Георгиеви“, която ежегодно се присъжда от Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Четвъртокурсникът от Богословския факултет Младен Иванов получи наградата си навръх патронния празник на университета лично от ректора проф. Георги Вълчев...