Носенето на бурки - в разрез с националните ни традиции

Главният прокурор Сотир Цацаров смята, че жените не трябва да носят бурки на обществени места и най-вече в училища и учебни заведения.

Р.П.: Какво е вашето мнение? Съгласен ли сте с главния прокурор Сотир Цацаров?

Владимир Дончев: В този дебат подкрепям позицията на Цацаров против бурките. По няколко конкретни причини.

Р. П.: Кои са те?

В. Д.: На първо място, носенето на бурки в нашата страна е в разрез с нашите национални традиции. Носенето на такова облекло няма нищо общо с религиите, които се изповядват в нашата страна, включително и с традиционния ислям. Защото традиционният ислям в България не предвижда носенето на бурки и прикриването лицата на жените. На второ място, носенето на бурки и покриването лицата на жените по този драстичен начин, е израз на тяхното подчинено положение, израз на неуважение към жената. Носенето на бурка означава, че жената е собственост на мъжа, който й е сложил тази бурка, те имат хареми както знаете, че никой не трябва да вижда нейното лице, защото тя е еднолична собственост на този, който е нейният собственик в момента - нейният съпруг. И това подчинено положение се изразява в тези страни, където се носят бурки по много драстични начини, които в България не съществуват. Примерно в един Иран жената няма право да излиза сама, без да бъде придружена от мъж, няма право да кара кола, няма право да ходи на кино и т. н. – без мъж. Всичкото това означава, че носенето на бурка е едно положение на жената, което въобще не е приемливо в страна член на Европейския съюз. Традиционно ние имаме уважение към жената, а това е неуважение към жената.

Р. П.: Ето, през вчерашния ден едно изказване на един от имамите в Пазарджик, който казва, че ако наистина се забрани носенето на бурки, то неговата жена няма да излиза от дома си, защото тя иска да носи бурка и такива са нейните разбирания.

Владимир Дончев: Ако аз искам да ходя чисто гол, аз няма да мога да излизам от дома си, защото обществото някак си не го приема това. Тъй че госпожата, която не излиза извън дома си да ходи в парк за бурки, както има такива паркове и за нудисти, а не да ни налагат тяхната култура, която на всичкото отгоре не е култура, а израз на едно неуважително отношение към жената.

Р. П.: Трябва ли да бъде променен Наказателният кодекс и изобщо как трябва да се регламентира този дебат в обществото, чисто законово?

Владимир Дончев: Определено трябва да бъде променен Наказателният кодекс с някаква част за санкции, която макар и да не бъде много тежка, но включваща евентуално някаква санкция, примерно глоба, да може превантивно да бъдат притиснати тези лица, които се опитват да разпространяват радикалния ислям чрез тези външни признаци, на тяхното агресивно и екстремистко учение. Знаем много добре за какво става дума – става дума за едно гето, за един развъдник на радикален ислям, който се намира в Пазарджик. Там се използва маргинализацията на определени ромски маси. Използва се това, че гетото е пълно с престъпност, това е много години така, използва се слабостта на местната власт, която е доминирана от хора, свързани с Делян Пеевски и други от ДПС. Явно там има високо ниво на корупция, за да може точно там именно да бъде посято семето на радикалния ислям. Държавата трябва да се намеси абсолютно решително и точно навреме. И в това отношение аз подкрепям главния прокурор, за да бъде пресечен този развъдник, защото ние не можем да допуснем в Пазарджик да случи следващия Моленбек. Просто това няма да стане в България. България е твърде застрашена страна и ние не сме толкова отдадени на каузата на мултикултурализма, за да си позволим в тези размирни времена хора, на които им се плащат заплати от други страни, да кажем от Саудитска Арабия, от разни фондации, да дойдат и да налагат своите виждания за начина, по който трябва да се държи, да се облича и да се отнасяме към жените.

Р. П.: Покрай дебата за бурките не се ли измества същността на проблема и истинските рискове пред страната ни?

Владимир Дончев: Да, действително покрай този дебат за бурките ние не наблюдаваме други неща, които се случват в страната, това са само малко показните неща. Не можем да се борим само чрез бурките с радикалния ислям, но това е важно, тъй като е символ. Има и един друг аспект, той е аспект на сигурността. В крайна сметка прикриването на лицето, прикриването на тялото дава възможност за извършване на конкретни терористични актове. Примерно на различни летища, примерно в Истанбул съм виждал как жени от Иран и Саудитска Арабия минават на специални гишета, където митническите и гранични служители специално имат възможност в една стаичка да погледнат  техните лица. Това създава много, много затруднения на органите на сигурността. Но не бурките са всъщност важното. Важното е превенцията и работата на нашите органи на сигурността да работят не върху бурките и тези, които ги носят, а по-скоро върху тези, които се опитват да ги разпространяват и да ги налагат в страната. Аз смятам, че в страната продължават да действат ислямистки огнища, които не са подавени, не са разкрити и не са превентирани добре щом този проблем ние продължаваме да го обсъждаме. Имайте предвид, че съществуването на такива клетки ги имаше още преди 15 г. по Родопите. Искам да припомня, че все пак колкото и неприятно да е в атентата през 2003 или 2004 г. в Испания имаше българска връзка, която не успя да се докаже докрай от органите на реда, но такава съществуваше.

Р. П.: Докъде ще стигнат нещата и смятате ли, че институциите ще работят единно, за да попречат на такива рискове у нас?

Владимир Дончев: Смятам, че институциите трябва да бъдат притискани. Между другото Цацаров точно това се опитва да направи. Аз гледам, че напоследък той е доста активен и на други сфери на сигурността, опитва да притисне правораздавателните органи и службите да си вършат работата по-активно, защото там явно взимането на решения е много труден проблем. И това е така, защото те са рекрутирани кадрово чисто политически и партийни и техните шефове не могат да взимат самостоятелни решения и чакат да им се каже какво да стане от главните мъже на държавата. Главните мъже на държавата пък чакат да им се каже какво да стане от главните мъже на Европейския съюз, а в случая и жени, и така вървят нещата – никакво поемане на отговорност. Резултатът е това, което гледаме по телевизията – през нашата южна граница продължават да минават организирани групи бежанци и това е лесно, което може да бъде спряно, но не се спира. Явно има някаква причина това да се случва.

Р. П.: Каква може да бъде тя?

Владимир Дончев: Ще ви ги кажа. Първо е корупционната причина, определени лица на среди нива от гранична полиция, от органите на сигурността и всички там, които са забъркани имат някакъв интерес да продължават тези бежанци да влизат в страната. Вероятно причината е чисто корупционна. Това генерира изключително много приходи – само за нашата страна за изминалата година се говори, че става дума за десетки милиони евро. Второ, това е стройна система, която трябва да бъде захранвана, която вероятно има и някакъв партиен завършек. Трябва да ги говорим тези неща, защото трябва да им подпалим задниците на тези, които носят отговорност за това нещо. И на трето място, това продължава да бъде поддържано и може би и по някакви икономически причини, защото има Агенция за бежанците, има разни лагери, има разни инвестиции, има бюджети и т. н., в момента тези лагери им стоят празник. Обаче това е безобразие и аз като български гражданин и бивш депутат български просто са вълнувам и се възмущавам от това, което се случва. Не е възможно Гранична полиция, с няколко хиляди полицаи в смешни участъци от 20 – 30 км, да не може да организира такъв контрол и да ги връща директно в Турция. Значи това е система, която някъде отгоре им е казано да ги пускат и това трябва да се каже съвсем ясно. Управляващите не правят необходимото, за да спират бежанците, не го правят.

Р. П.: Благодаря ви за това участие. Чухте адвокат Владимир Дончев.