Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Изборният кодекс "ще танцува само едно лято"

| обновено на 28.04.16 в 15:43

Силни заявки, гъвкави отстъпки, среднощни заседания, гняв и ирония, страх и амбиции- това е само част от пленарния сблъсък, в който депутатите творят изборните правила. По- добър или не, работещ или конюнктурно изгоден - какъв ще е Кодекс- питаме за това социологът Боряна Димитрова.

Боряна Димитрова: На прага на светлите празници, които идват, е малко трудно да говорим за този доста объркан, доста тъжен и бих казала доста затрудняващ избирателите процес, който наричаме „промени – поправки” в Изборния кодекс. Питате ме какво показа? На мене ми се иска да се върнем малко съвсем малко назад и да си спомним причините, духа, заради който изобщо беше замислена идеята въобще за Изборен кодекс и това поне две много важни предпоставки – нека да си спомним вече в далечната 2011 г. -  дотогава действаха различни изборни закони – за местни избори, за президентски, за парламентарни, и тогава идеята беше – нека да направим една обща рамка, която да бъде неизменна, която да не се променя преди всеки избори, така че да бъдат затруднявани избирателите, която да бъде ясна, прозрачна, да гарантира честен изборен процес, да могат предварително и кандидати, и избиратели да са наясно как ще избират, какво ще избират и само в страните, в които има устойчиво законодателство, беше аргументацията тогава, само те могат да вървят напред, затова защото партиите ще се съсредоточават върху програмите, върху идеите, които имат, избирателите ще могат да избират и да сравняват качеството на личностите, а не да се объркват в изборните правила.

Пет години по-късно вече ние свидетели на два Изборни кодекса и доколкото аз преброих повече от осем поправки. Първият ми извод е, че това, което наблюдаваме по отношение на изборното законодателство е всичко друго, но не и един устойчив законодателен процес, който да е направен така, че да бъде прост, да бъде ясен и по възможност да предизвиква най-малко промени в близкото бъдеще. Нека да не забравяме, че колкото по-трудно се администрира един процес на едно законодателство толкова по-малък е шансът по да се спазва. Този тип поправки, които бяха направени, някои в една посока, някои в друга, преди всичко в своята съвкупност ни показват  едно много неустойчиво, едно много конюктурно направено законодателство и моята прогноза, най-сигурната от всички прогнози, които мога да направя, е, че това ще бъде законодателство от типа „То танцува само едно лято” съвсем скоро ще сме свидетели на промени в това законодателство, защото, когато е направено конюктурно – да обслужва конкретната политическа ситуация, то трудно може да бъде валидно за следващи политически ситуации, ката че все още сме далеко от духа на Изборния кодекс, от приемането на онзи Изборен кодекс, който приет ще може да действа години напред и да се правят само малки поправки, такива, които да са продиктувани от духа на времето – например електронно гласуване, тъй като преди години е нямало, някои закони, свързани с миграцията, с откриване на избирателни секции и т. н. В момента има промени в много кардинални, базисни неща на законодателството и не мисля, че те в своята съвкупност ще останат в този вид, но се промениха закони в рамките два – три дни – легнаха си депутатите с един акъл – събудиха се с друг акъл след вчерашните разговори в парламента.

Следващото важно и горчиво, аз казах в началото, тъжно заключение е, че голяма част от аргументите, които видяхме в изтеклата стенограма, са изключително себични, обслужващи единствено и само определен конюктурен партиен интерес и в никакъв случай не са аргументирани с това да имаме един по-честен, по-справедлив и по-свободен изборен процес. И последно, все пак искам да кажа, че колкото и ние да държим политиката далеко от нас, колкото и да се стремим да кажем „не, не ни интересуват политиците, аз съм далеко от тях” политиците се интересуват от нас и те не ни оставят да бъдем далеко. В този смисъл тази дистанция е измамна. Със законите, които те гласуват, с устройството, което правят на политическия ни живот ние всичките се подчиняваме на тези закони, всички ние живеем в тази правна и законодателна рамка, така че колкото по-активни сме в отношението си към политиците по-добре. Това че няма да гласуваме няма да промени нищо затова, защото ще продължат да бъдат законите на нашето общо съжителство, гласувани в парламента.

Р. П.: Какво мислите за задължителното гласуване?

Б. Д.: Идеята на задължителното гласуване, всички си спомняме, беше да бъде един от механизмите, не единствен, но един от механизмите, които да разширят участието на хората в изборите, за да може да се потопи, да се намали гласът на купения вот. Това не е тайна. Всички партии, които са го предлагали са казвали, че основният им аргумент е този. След безкрайни, бих казала, опити да се намалява купеният вот с административни санкции – беше увеличен и броят на полицейските служители, които участват и допълнителни средства бяха вложени, за да се проследяват такива мрежи да се разкриват и т. н., ние виждаме, че на всеки следващ избор, това го признават и самите партии, имаме по-висок дял на купения и контролиран вот, а не по-нисък. Затова разширяването  на базата на гласувалите трябваше да доведе до този резултат. Аз лично мисля, че трябва да оценяваме задължителното гласуване на  толкова емоционално, а дали то ще доведе до това следствие, заради което беше замислено неговото въвеждане.  И трябва да кажа, че за съжаление, така както е предвидено въвеждането на задължителното гласуване имам много силни съмнения, че то ще доведе до увеличаване броя на хората, които ще отидат до урните. Две са основните ми основания за този скептицизъм – първо, в България не беше направен никакъв опит, никакъв, даже начинът, по който се въвежда задължителното гласуване го закрепостява липсата на такъв опит да бъдат изчистени избирателните списъци. Аз съм на 55 г., за да ме отрегистрират това са 8 г., за голямата част от нашето поколение и по-възрастното – 8 г. ние не знаем, дай Боже, да сме живи и здрави, къде ще бъдем. Какво е това прочистване, което трябва да трае 8 г.?! Извинявайте, но администрацията ако сега отидете да си направите една справка не са въведени още данни от предишни години, има такова объркване и такъв хаос в администрацията за момента, тя в момента не може да проследи кой го има и кой го няма, а ще изчисти избирателите след 8 г. Мисля, че това е един от най-ясните примери затова, че трудното администриране на едно законодателство въобще не води до никакъв ефект.

И второто нещо, което искам да кажа, че задължителното гласуване ако беше въведено като един социален ангажимент, един граждански дълг, да го наречем, по-скоро граждански дълг, а не социален, трябваше да означава и широко отваряне на вратата за гласуване в чужбина. В момента, в който се затваря 2 милиона по данни на националната статистика са българите в чужбина. Ако тези българи в чужбина внасят една не малка част от средства в българския бюджет под формата на помощи на техните  близки, те по един или друг начин активно участват, а всички ние мислим и се надяваме те да не бъдат загубени за България и един ден да се върнат и в България. Не е нормално с едната ръка да казваме, че ще увеличаваме базата за гласуване в България, а с другата да затваряме възможностите за гласуване в чужбина. Нека все пак да кажем, че едно от позитивните неща, които бяха направени в тези промени в Изборния кодекс то е все пак даване на пътна карта, да го наречем, за електронното гласуване. То няма да се случи толкова бързо колкото ни се иска, ще започне от 2018 г.  С оглед на всички технологични промени, които имаме огромни, технологичен пробив в 21 век, да се мисли, че ще бъдем без електронно гласуване е наистина наивно и абсурдно. Затова ми се струва, че отварянето на тази писта, отварянето на тази врата и пътна карта е нещо позитивно. За мен лош сигнал остава неизчистването на избирателните списъци, защото това позволява отново и отново  някои хора, нека да го нарека в кавички – задължително да отидат до урните, а те и дори да не знаят, че са отишли до урните да гласуват.

Р. П.: Що се отнася до референдумите и този, иницииран от Слави Трифонов, какво мислите? Там наистина спорът е голям и предстои даже да се вземе решение как точно топката е у президента да насрочи или не и кога.

Б. Д.: Две неща важат общо за референдумите. Едното е за вота, кога да става вота за референдум. Миналата година беше прието това изискване, този член в Избирателния кодекс референдумите да се провеждат заедно с националните избори, трябва да кажа, че аз го считах за разумен и продължавам да го считам за разумно това положение затова, защото първо в България не е евтино начинание организирането на избори  и наистина е излишно да имаме отново, и отново тази сложна организация, която освен директните  средства, които са вложени, крие и един друг риск, спомняме си всички кадрите от зала „Арена „Армеец”, от огромната организация, това са човешки средства, нерви, а и друго нещо има, когато прекалено често избирателят отива до урните тогава започва и едно изхабяване на изборния процес и смятам, че е поне крачка към здравия разум, че поне няма тази абсурдна аргументация, че да бъде винаги отделно от изборите.

Лично аз мисля, че тук имаме така на страха очите са големи  е най-вярната поговорка в случая. В случая в този референдум има няколко въпроса, които вече са били обсъждани, подлагани са на гласуване, други въпроси доста далеч от това, което може да бъде взето като решение на референдум, някои са и откровено абсурдни, зад една по-благовидна формулировка се крият и някои опасни тенденции, така че при един дебат върху този референдум ще се откроят доста различните страни, по-скоро страхът, нека да го кажем, е чисто политически дали това няма да е заявка за формиране на една нова политическа партия, за една нова партия антисистемна, анти статуквото – това е. Страхът е не просто от отделните въпроси, тъй като не смятам, че отговорът на тези въпроси или промяната на изборната система чрез тези въпроси ще предизвика радикална промяна в българския политически живот, по-скоро тук се мисли по аналогия. Нека да си припомним за референдума, който инициира БСП „за” и „против” АЕЦ – Белене дали това няма да е прелюдия към атакуване на политическата власт. Мисля, че тук са основните притеснения.

Р. П.: Вашият поглед върху наместването на политическите пластове около дебата за Изборния кодекс стабилно ли изглежда управлението?

Б. Д.: Съвсем кратко три неща ще кажа вече на базата и на нашите проучвания като наблюдения. Да, на повърхността има една стабилност, най-вече дължаща се на факта, че партиите, които са в опозиция или които подкрепят управлението, но са с единия крак в опозиция, с другия крак са вътре в управлението са доста слаби. На този етап няма очертала се политическа алтернатива и точно на базата на липсата на алтернативен избор управлението стои към момента относително стабилно. Да, разбира се, благодарение на това както вие споменахте, че проявява гъвкавост по някои от предложенията, които бяха най-абсурдни управлението все пак бързо даде заден и даде да се разбере, че няма да поддържа докрай законоположения, които са откровено или дискриминационни, или могат да влязат в противоречие с Конституцията. Това едно. Второто обаче, което трябва да имаме предвид е, че винаги в такъв тип национални избори, когато имаме още повече и мажоритарен вот, е възможно да бъде катализирана една политическа алтернатива. Цяла Европа виждаме е под натиска на една значителна политическа динамика е напълно възможно да се катализират и в България процеси на по-бързо зараждане на процеси на зараждане на алтернативни политически играчи. Не мисля, че на този етап в България има основания за подкрепа на радикални антисистемни партии или радикални популистки или радикално десни, това което наблюдаваме в други страни, но заявка на други политически играчи разбира се е напълно възможна и от тази гледна точка за мене президентските избори ще са много важен тест, решаващ тест затова дали ще има предсрочни парламентарни избори.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

Кметът поздрави пловдивчани за Рождественските празници

Кметът на Пловдив Костадин Димитров поздрави пловдивчани с настъпването на светлия християнски празник Рождество Христово. В обръщението си той пожелава на всички здраве, благоденствие и мир. "Коледните празници са време на топлина, споделени мигове и добрина. Време, в което се обръщаме към семейството и приятелите си, споделяме надежда и търсим..

публикувано на 23.12.24 в 14:59

Планове с неизвестен край (част 1)

Училището насърчава децата да са винаги прави, на всяка цена. Но ще им се налага да взимат решения в несигурна среда. В този епизод опитваме да дадем някои насоки за запълване на тази празнота в образованието и възпитанието на децата. В два последователни епизода гостува Весислав Илиев, който споделя опит като ментор от образователната програма за..

публикувано на 23.12.24 в 12:50

И светът, и България се нуждаят от баланс и ценностно съгласие

Тази година е като продължение на предишната, а предишната на предходната и това е лошата тенденция на инерция от Ковид кризата насам, определи доцентът по социология Алексей Пампоров. В глобален план има тенденция на преподреждане, в която за съжаление и "добрите" също показват липса на морален интегритет. Видя се, че светът не е черено - бял. За..

публикувано на 23.12.24 в 10:44

Главен инспектор Димитър Бришимов в "Добро утро, ден!"

Димитър Бришимов  е главен инспектор в пловдивската пожарна и началник на сектор "Пожарогасителна и спасителна дейност". Професионалист, който вече 30 години е в професията, която го среща с бедстивята и с човешката трагедия, но и благодарност. В петте части на разговора ще чуем истории за огън и вода, за бедствия у нас и за мисиите на..

обновено на 21.12.24 в 14:07
Михаил Кръстев

Имаме проблеми с управлението на публичните финанси

Политическата ситуация и парите на държавата. В очакване на редовен кабинет ще сте стигне ли до приемане на бюджет?  Къде са основните проблеми в предложената рамка и кои са най-големите финансови рискове пред страната ни? Коментарът е на  Михаил Кръстев , изпълнителен директор на Съюз за стопанска инициатива – част от Националния съвет за тристранно..

публикувано на 20.12.24 в 09:50