Няма опит за национализация на парите от втори пенсионен стълб

Какви пенсии ще получаваме, ако се реформира втория пенсионен стълб? Прави ли се опит с парите от втория стълб от пенсионното осигуряване да се покрие тежък дефицит в НОИ?

Р. П.: Факт е обаче, че няма да имаме избор. Не означава ли все пак национализация на тези средства, т. е. те няма да могат да се унаследяват, нали така?

Йордан Христосков: Отново повтарям, не е национализация, а по-скоро няма да могат да се унаследяват при ранна смърт. Нека да съм точен...При ранна смърт – т. е. ако вземем двама души и двамата имат по 50 хиляди лева, избират пожизнена пенсия или сега им се налага да бъде само такава пенсията с тези изключения, че хората, които имат много малко спестявания и които имат много големи спестявания, могат да заделят част от средствата за наследяване. Но масовият случай ще бъде да им се наложи пожизнена пенсия. Тези двама души, които вземаме за пример, ако единият умре - още първия ден парите му остават за другия, който би живял и до 100 г. с тези пари. Това нещо не се харесва и не е такава идеята на капиталовото пенсионно осигуряване. Идеята е да има свободен избор, говорим за  допълнителни пенсии, поради което смятам, че трябва да се предложат най-различни продукти. Има такива пенсионни продукти, които позволяват да си осигуриш пожизнена пенсия, хем да се застраховаш и срещу ранна смърт - като една част от средствата останат за твоите наследници, т. е. пенсията продължава да се изплаща на наследниците при един гарантиран период или гарантирана сума.

Р. П.: Проф. Христосков, как тогава си обяснявате тези промени от втория стълб на пенсионното осигуряване? Защо се предлага? Казвате, че тези средства няма да отидат за покриване на дефицит за изплащане на пенсиите от НОИ. Тогава каква е целта?

Йордан Христосков: Истината е, че в 2000 г., или по-скоро още преди това, когато работехме по Кодекса за социално осигуряване, специално за продуктите на универсалните пенсионни фондове -  беше предложено едно от възможните решения. С ясното съзнание бяхме, че с натрупването на средствата, в зависимост от това какви суми ще се натрупат, трябва да се търси решение за възможности за избор на най-различни продукти. Онова, което в момента е записано е, че се запазват индивидуалните партиди и едновременно с това хората ще получават пожизнени пенсии, което на практика означава, че трябва акционерите на хората, които изчисляват пенсиите, да работят с по-продължителен живот, т. е. да се застраховат, че няма да има хора, които ще останат без пари и ще свършат парите в партидата, но в дълбока старост. Сега трябва да се търси решение, но не в една посока. Но иначе в законопроекта има добри неща, например инвестиционните ограничения да не се инвестира в недвижимости, защото това са рискови инвестиции, трудно ликвидни, засилва се надзорът, което също е добро. Но има и чисто лобистки текстове...Например да се даде право на застрахователните дружества също да изплащат такива пенсии от събраните пари на хората в индивидуалната партида. Това е прехвърляне на пари в един бизнес, който е по-рисков отколкото пенсионното осигуряване. Там  регулаторната рамка е все още по-либерална. Странно е защо за пореден път се отлага въвеждането на мултифондовете, което пак е свързано с възможностите за избор на хората - та всеки един осигурен да прецени къде да бъдат инвестирани неговите пари – дали в рисков портфейл или в балансиран...Да има рискови и консервативни инвестиции или да бъдат само сигурни – примерно в държавни ценни книжа. Такъв законопроект е готов от преди 7 – 8 г. и непрекъснато се отлага. Тоест - има много неща за решаване и не се дава приоритет на тях, а се върви в една посока, затова беше тази обществена реакция. Хубавото е, че идва ред на професионалните дебати, които имат съответните аргументи.

Р. П.: Като дългогодишен експерт по пенсионната система и човек, който наблюдавате отблизо целия процес на този дълъг списък от промени по отношение на втори пенсионен стълб...Можете ли да прогнозирате в крайна сметка какви пенсии ще получат хората, родени след 1959 г.? И има ли възможност те да се окажат в ролята на излъганото овчарче, образно казано?

Й. Х.: Те вече са излъгани и ще обясня защо – защото има много сериозно отклоняване от първоначалния замисъл. Вместо да се започне с по-висока осигурителна вноска от 5 % още от 2000 г., ние започнахме само с 2 % осигурителна вноска. Вместо да отидем на 7 % през 2017 година - отлага се и остават 5 %. Съвсем естествено е, че при ниска осигурителна вноска и един кратък период на осигуряване – от 2002 до 2022 г.  първоначално пенсиите от втория стълб ще бъдат много ниски. Освен това...имаме проблеми и със събираемостта на тези средства. Така че наистина ще бъдат по-ниски пенсиите. Но всъщност замисълът е да се осигуряват хората 40 години. И тогава идват високите пенсии от допълнителното осигуряване. Но във всички страни допълнителното осигуряване е един много сериозен стимул на хората да спестяват в индивидуални сметки и да получават втора допълнителна пенсия, с която да се подпомогнат при дълбока старост.

Й. Х.: Това е правилният път – диалог, а не прибързани решения.

Цялото интервю с професор Йордан Христосков можете да чуете в звуковия файл.