Третият Международен фотосалон „Пловдив 2016-та“ утре отваря врати с резултатите от тазгодишната селекция. За участниците, творбите им и това, което показва селекцията – разговаряме с Антон Савов – координатор на Международния фотосалон „Пловдив 2016“.
Събитието се случва вече трета година. А фФотографията е сред изкуствата, с които най-добре можем да представим и себе си, и света и да обменяме култура в различни посоки, подчерта Савов. .
Допусните до финалната селекция са 1593 фотографии от 333 участника от 54 страни в шест секции. А общо постъпилите, които се бореха за финалната селекция, бяха 4877 фотографии от 398 участника от 59 страни. По думите на Савов, това есвидетелството за много сериозен ръст спрямо миналогодишната селекция. Цифрите говорят още, че високият процент на останалите в селекцията фотографии говори за високото ниво на качеството, което е хубаво. Т.е. имаме една силна селекция, отбрана от компетентно жури от четири страни, което също е наша гордост, а това е важно, за да се разшири обективността на оценката. Ние държим на това, подчерта Савов.
Във финалната селекция отличените български участници са 17, от тях 7 имат от много големите награди - един сребърен и един бронзов медал, две почетни поощрения на Международната федерация за фотографско изкуство и три почетни поощрения – на фотографското общество на Америка. Тази година това е новото в салона. Без Община Пловдив събитието не би могло да се случи и сме благодарни и за луксозния каталог, който ще издадем с нейната подкрепа. Благодарим и на останалите партньори, които осигуриха над 133 награди и голяма част от тях отиват у българи, което е радостно, заяви Савов.
По думите на Савов темите нафорума са класическите за подобен тип международни фотосалони – отворена черно-бяла, отворена цветна, природа – също класическа категория, портрет, голо тяло и тема „Моят град“, като в нея добавихме и подтемата „Европейски столици на културата от 1985 до 2019“, в която приемахме фотографии от бивши и бъдещи европейски столици на културата до 2019 г. Салонът стана доста богат като тематика, жанрове, колорит и идеи, а мотивацията на авторите идва от самото им изкуство. Фотографите са особен род творци, които динамично търсят интересното, което трябва да уловят за секунди. Всеки творец търси форум, където да покаже изкуството си и да се състезава с останалите колеги, коментира още главният координатор на Международен фотосалон „Пловдив 2016“ Антон Савов.
Повече чуйте от звуковия файл.
Музейна галерия „Димитър Георгиев“ става на 4 години на 3 март 2025 година – за празника и за концерта на студенти от АМТИИ говорим с проф. Емилия Константинова. Тя припомни, че в галерията се съхранява богата колекция от творби на най-значимите наши художници след Освобождението. Колекцията е обгрижвана и събирана над 35 години от инж. Георгиев и..
В програма "Точно днес" на Радио Пловдив разговаряме с директора на Народна библиотека "Иван Вазов" в Пловдив Димитър Минев. От него научаваме за дигиталния архив и съхранената памет за Трети март и Руско-турската война, за безценните листове история, които могат да се видят онлайн днес от сайта на институцията. Димитър Минев каза: В онзи..
На 22-ри февруари големият български писател Христо Карастоянов щеше да навърши 75 години. В „Алтер его“ не успяхме да отбележим конкретната дата по обективни причини, но затова пък ще направим това тази събота и то по малко по-нетрадиционен начин. Ще разговаряме за Дядото с известния поет, журналист, фотограф и сатирик Владислав..
Десетки пловдивчани присъстваха на традиционното посрещане на Баба Марта. На пл. „Стефан Стамболов“ деца към народно читалище „Кирил Дженев“ представиха пъстра фолклорна програма, а Баба Марта закичи с мартеници деца и възрастни. В ролята на Баба Марта се превъплъти Лена Райкова, която подчерта, че този празник е много древен и ние трябва да..
Никого няма да изненадам с наблюдението, че България е една от страните със съжителство и до днес на предхристиянските митологични вярвания и християнската вяра. Но как ни легитимира това? С проф. Мария Шнитер в дена на Баба Марта питаме: "Езичници ли сме?" И какво значи това?