Родната къща на Васил Левски – идеолог и организатор на българската национална революция през ХIX век, е сред най-посещаваните в миналото и днес мемориални музеи в България. Домът на Апостола на българската свобода в гр. Карлово представлява скромна сграда в стил, характерен за ранното Възраждане от края на ХVІІІ век. Състои се от спалня, гостна, зимник, работилница и бояджийница. Останала необитаема, къщата се саморазрушава в годините около Освобождението на България от османска власт. Възстановена е през 1933 г. и е отворена за посещение като музей 4 години по-късно. Дълги години тук са събирани и се съхраняват вещи, документи, снимки, свързани със семейството, с живота и делото на Васил Левски, на негови сподвижници, както от Карлово, така и от други краища на страната. Пазят се почти всички научни биографични изследвания и литературни творби, посветени на Апостола, произведения на изобразителното изкуство, документи и снимки. Значителна част от материалите са дарени за музея от карловци. В автентичния си вид е възстановен калдъръменият двор около къщата, външната чешма с бистра старопланинска вода, китната градина и високите каменни дувари.
Музеят „Васил Левски” в Карлово е включен в списъка на 100-те национални туристически обекта и през последните години се посещава от около 35 хиляди души годишно.
Разказът на екскурзоводите тук най-често започва със самата история на къщата, нейното „вдигане от пепелта” и превръщането й в свято място за всеки българин. „От доста години се злоупотребява с тази тема, за миналото на къщата, като тя се интерпретира по неправдоподобен начини”, казва Дора Чаушева, главен уредник в музея „Васил Левски” в Карлово.
„Една от разпространените версии е, че къщата е била съзнателно унищожена, след като е била опожарена. Такова нещо никога не се е случвало. Къщата е била изоставена от цялото семейство на Апостола по естествени причини. Левски рано завършва житейския си път. Двамата му братя Христо и Петър напускат родния си град и споделят неволята на българските емигранти. Останала сама, майката на Апостола Гина Кунчева в дълбоката си старост отива да живее при семейството на дъщеря си. Напълно понятно е, че къща, оставена без грижа, рухва само за няколко години. Това се случва в годините около Освобождението на България. Когато най-малкият брат Петър се завръща в Карлово, намира своя роден дом негоден за обитаване. Той остава в руини дълго време. Чак през 1933 г. карловци успяват да възстановят къщата на Левски в оригиналния й вид. С дарения участват българи от различни краища на страната. Карловци канят като консултант за новото строителство историка Димитър Страшимиров и той подпомага възстановителните работи. В града се създава специален комитет, който се ангажира с възстановяването на сградата. Помага също местният гарнизон, както и много родственици на Левски и родолюбиви българи. Пред жилището е поставен чудесен паметник на майката Гина Кунчева, която сякаш посреща на входа всички гости в този дом. Скулптурата е дело на проф. Иван Мандов и е от 1973 г. Изключително интересни за мен, а и според посетителите, са многото художествени произведения, изложени в музея. Те показват най-важните моменти от революционната дейност на националния ни герой. Много български художници от различни поколения са интерпретирали по свой начин образа на Апостола.“
Къщата, просъществувала като музей вече близо 80 години, днес е център на цял музеен комплекс, съхранил паметта за Левски, неговото семейство и близки, революционната дейност, както в Карлово, така и върху българските земи по онова време.
Знамето на Карловския революционен комитет е сред интересните експонати в мемориалната експозиция. Тази година се навършват 140 години от избухването на Априлското въстание и това е повод да припомним любопитната съдба на тази ценна реликва. Разказва я Дора Чаушева:
„Веднъж изработено от няколко карловски девойки по поръка на Левски, впоследствие това знаме става първообраз на знамето на Райна Княгиня. Минавайки през Карлово, апостолите на 4-ти Революционен окръг са видели знамето, останало още от дейността на Левски и запазено, след неговата смърт. Те поръчват да бъде ушито още едно подобно копие. В деня, в който четат „Кървавото писмо” на Тодор Каблешков, революционерите набързо го привързват на дръжка и го развяват с възгласи „Бунт, на въстание!”. Така Карловското знаме слага началото на Априлското въстание в гр. Панагюрище. Нещо изключително ценно, което може да се види в нашия музей са косите на Апостола. Това е единствената частица, останала съхранена от самия него. Косата е запазена от неговата майка, след това от неговата сестра Яна, на които всички българи трябва да бъдат изключително благодарни. Така, когато не знаем къде е гробът на Апостола, косите са тези, пред които малки и големи застават и чувстват присъствието на самия Левски до себе си.
Снимки: БГНЕС