Европа трябва да покаже сила, а не - слабост

Не съм привърженик на тезата, че след този референдум във Великобритания ще започне вълна от  референдуми в цяла Европа, заяви социологът Димитър Ганев. Великобритания обаче ще изгуби част от териториалната си цялост, по начина по който я познаваме – в Шотландия ще бъде  повдигнат въпросът за независимостта й ,проблемът със Северна Ирландия със сигурност ще се усложни и Великобритания ще трябва да решава вътрешни проблеми, заяви Ганев. 

По думите му за Великобритания ще има силен икономически трус – загуба на милиони работни места. Лондонското сити ще изгуби мястото си на международен финансов център и няма начин как това да не се отрази на европейската икономика още тази година. Не вярвам страната да има икономически ръст през следващите две-три години, заяви Ганев.

Процесът ще бъде наблюдаван много внимателно от всички европейски държави и вероятно нито една от тях – членка на ЕС в близко бъдеще няма да си позволи да направи референдум за излизане от Съюза. Дори и това да се случи, резултатите няма да бъдат такива, каквито обаче показа референдумът във Великобритания. В крайна сметка тя винаги е била най-крайно евроскептичната държава и то в продължение на десетилетия.

  Ганев заяви още, че резултатите няма да бъдат катастрофични за ЕС след този акт.  Великобритания дори не е в челната десетка на държавите, с които ние сме търговски партньори. Тя не е основен търговски партньор на България. Излизането на Великобритания от ЕС ще продължи поне две години и вероятно българският износ ще реагира така, че да няма сериозен срив. .

Процесът на брексит ще се отрази обаче негативно на хората, които отиват да работят във Великобритания. Режимът за работа ще бъде  с много повече бариери, подчерта Ганев. Привилегиите, които имаха българските студенти като европейски граждани  с таксите, няма да са вече такива и вероятно това ще се отрази и на студентите, които няма да избират да отиват да учат там. .

Не вярвам обаче ЕС да стигне до разпад, заяви Ганев. Той уточни, че досега сме чули мнението само на антисистемните и на популистко настроените лидери. Гласовете на Оланд, Меркел и на други европейски лидери все още не са прозвучали. Утре предстои среща на европейските лидери. Оттук нататък дори могат да започнат и интеграционни процеси, защото Великобритания играеше ролята на спирачка за такива процеси в ЕС. Сега Франция Германия, които са мотор в ЕС,  могат да заемат тази водеща роля в процеса за интеграция на държавите от Евросъюза – обща армия, консолидиране на еврото чрез обща финансова политика на Европа, редица други.

Става дума за тежки имперски комплекси – Великобритания в продължение на векове е владяла една четвърт от света, което не може да се каже за други държави, подчерта Ганев. Затова за британците и част от британския политически елит  е много по-трудно да приемат, че ще дадат част от своя суверинитет на Брюксел да решава за тяхната съдба, вместо това да прови Лондон.  Става въпрос за политическо мислене, което е формирано години наред и то не трябва да се подценява. Очаквам на следващото заседание на Европейския съвет – на 26 или 27-ми юни да се даде отговор на това предизвикателство - брексит – като мощен интеграционен тласък, за да покаже Европа сила, а не слабост. Защото ако покаже слабост, може действително да започне процес, който трудно може да бъде спрян, като ефект на доминото, който да предизвика референдуми и в други държави, подчерта още социологът Димитър Ганев.