Трима депутати - Мартин Димитров и Петър Славов от РБ и Методи Андреев от ГЕРБ поискаха повече информация преди да бъде изпълнено решението на Арбитражния съд в Женева, което определи България да плати повече от 620 милиона евро като компенсация за оборудването, доставено от "Атомстройекспорт" на непостроената АЕЦ "Белене".
С Методи Андреев разговаряме какво не е ясно и колко ще ни струва питането и новото четене:
Методи Андреев: Ние всички ще плащаме тази присъда. Не става дума, че някакво понятие „държавата ще плати” – държавата това сме ние, данъкоплатците. И след като ние ще плащаме имаме абсолютно всичките права да поискаме да прочетем точно как е формулирано решението на Арбитражния съд. Ние това искаме – преди да се плати една сметка ние трябва да видим какво е самото решение е много важно нещо. Да видим дали това, за което ще плащаме съществува в този завод и то е направено или тепърва се доправя. Няма как да платим такава огромна сума, без да знаем за какво, без някой да го е видял това, за което ще го плащаме.
Радио Пловдив: Това не е ли съмнение в легитимността на едно съдебно решение в Женева, взето от Арбитражния съд?
Методи Андреев: Ние не поставяме под въпрос съдебното решение. Ние просто искаме да бъдем запознати като народни представители, пък и българските граждани да научат какво точно е постановил Арбитражния съд, защото съгласно правилата на демокрацията и особено т. н. йоханесбургски принципи, когато нещо представлява голям обществен интерес няма никаква причина то да не бъде обявено, още повече, че става дума за някаква абстрактна търговска тайна. Така поне на няколко пъти ни беше отговорено. Така че ние докато не прочетем всички, като казвам „ние” това означава вие, аз, всички граждани, които ще плащаме това дело, ние няма как да се съгласим да се съгласим да платим тази сума. Просто искаме да знаем какво е решението на Арбитражния съд. Точно и ясно. И друго нещо, да се види през годините, когато е текъл този процес, правителствата, визира най-вече това на Орешарски, дали действително е защитило българския интерес, дали действително е дало онова, което е необходимо на държавата ни, за да бъде тя най-добре защитена, защото това също е много важен въпрос. Първият въпрос е защо няма все още посочен виновен или поне разследвани хора за тази безумна сделка, както се изрази един мой колега – да купиш двигателя преди да си си купил колата. Второто нещо е да видим българското правителство, особено това на Орешарски, дали действително е защитило българския интерес адекватно както изискват съответните процеси.
Радио Пловдив: Обаче 324 хиляди лева на ден са лихвите, които се трупат върху тази сума ако тя не се плаща. Не е ли много опасно, твърде разточително да се чете и да се анализира съдебно решение, а пък то да генерира още разходи в бъдеще, пак от нашия джоб?
Методи Андреев: Четенето на съдебното решение става буквално за час, хайде да кажем за час и половина, че е по-сложна материята съответно от специалисти-експерти. Аз друг въпрос бих задал. Редно ли беше толкова време да се мотаем, па да го продаваме, пък да го предлагаме на иранците нещо, което ние самите не сме видели какво е то? Редно ли беше толкова време да не пратим експертна комисия, там, на място, ама не експертна комисия от хора, които обичат да ходят на командировки, експертна комисия със съответната експертиза, включително представители на Евроатом, хора, които да бъдат обективни, не такива като мен и като някой друг, който има някаква позиция по въпроса - обективни експерти, които разбират от такъв тип съоръжения, за да видят дали това, което е там съществува първо. То да не е приключило неговото производство, защото ако производството не е приключило тогава за какви лихви става дума моля? И защо са тези лихви? Вие знаете ли защо са тези лихви? Аз не знам. Някой казал, че трябва да плащаме лихви, ама за какво? Затова, че оборудването е произведено и ние не сме си го платили или за някаква друга причина? Ако не е произведено? Ами ако това оборудване, което е произведено, не е това, за което ние трябва да платим? Всичко е възможно в тоя свят, особено когато става дума за руснаци и за Русия.
Радио Пловдив: Обаче това дело не е отсега. Кой защити българския интерес пред женевския съд? Кой трябваше тези неща да ги чете?
Методи Андреев: Основно това дело е текло, доколкото аз съм запознат, при предишната тройна коалиция с премиер Орешарски. Ако си спомняте в медиите още тогава излязоха доста критични материали, че по онова време Министерството на енергетиката бавело някакви документи, не се държало отговорно. След това кои са адвокатските кантори, които са представлявали интересите на България? Те са абсолютно анонимни. Известни ли са, имали ли са успехи в подобни дела? Това са все въпроси, на които трябва да се получат отговори, но най-важният отговор е за какво сме осъдени. И за това, което сме осъдени е ли това, което ние си мислим, че то е произведено в Атомстрой, руския завод, или просто ние си мислим, че е произведено като ни обясняват, че е произведено – ние трябва да го видим! Не може да платим такава огромна сума ей така просто на ангро.
Радио Пловдив: Какво означава да бъде записано в този документ и в проекто-закона, който предстои да се гледа, да бъде защитен националния интерес искате това да бъде записано?
Методи Андреев: Националният интерес е да се плащаме, без да знаем какво. Вие трябва да питате журналистите- някой видял ли е това, което е произведено – тези прословути, митични реактори? Някой отишъл ли е да ги види? Това е основното. Ако те не са произведени тогава какво плащаме? Защото има и друго нещо. Ако питате хора, които са запознати с енергетиката как протичат тези процеси в Русия, трябва да знаете, че Русия никога не произвежда нещо преди то да е получило някакъв аванс, да е започнало някаква заплащане.
Радио Пловдив: Защо тогава беше спешно одобрен от Министерския съвет и гласуван на първо четене в парламента проекто-закон за държавна помощ за НЕК и за това плащане?
Методи Андреев: Пък да ви кажа честно и на ме ми струва малко излишна думата спешна, защото имахме време повече от месец и половина откакто чухме арбитражното дело. То може да бъде гласувано всеки един момент. Защо сме чакали месец и половина е по-коректният въпрос. И аз не мога да ви отговоря защо чакахме месец и половина, а не тръгнахме веднага успоредно с това да търсим кой да ни ги купи евентуално тези машини, тези реактори ако са произведени, успоредно с това да пратим хора да видят те съществуват ли и тогава вече да се говори за взаимни договорки, за търговски неща да се договарят. Така е правилно. След месец и половина хоп – спешно – точно по български.
Радио Пловдив: Не отваря ли тази тема нов политически дебат за АЕЦ – Белене по принцип, който да обслужи включително и кандидат-президентската кампания и който да ни струва в крайна сметка много пари още?
Методи Андреев: Този ваш въпрос съдържа един друг въпрос. Ние ще платим и с лихвите за четене, а няма ли някой все пак тази прокуратура да се сети по някое време пък да вземе сериозно да разгледа този толкова лесен според мене и сред много хора казус. Има двама човека, които са разписали въпросното допълнение № 5 по времето на министър Петър Димитров, който апропо в момента продължава да бъде на топло държавно местенце като председател на борда на държавно предприятие „Радиоактивни отпадъци”. И на тези хора кой им е позволил да пишат такъв особено важен документ? Ето, тези въпроси трябваше да зададем преди да зададем въпроса кога ще платим. И това трябва да го задаваме не аз и вие, а главният прокурор г-н Сотир Цацаров. А те мълчат като риби, в продължение на повече от шест години, и пълно мълчание като риби от страна на прокуратурата. Това е проблемът, за който ние трябва да говорим. Тя прокуратурата мълчи за много други неща в последно време, но да кажем, това си е особеност на българската прокуратура.
А иначе по това дали трябва да има Белене – категорично не трябва да има Белене! Аз го казах и от трибуната на Народното събрание – никога докато съм аз народен представител няма да гласувам такова решение и ще работя то да не се случи. Защото Белене е излишен, опасен за България проект, да не говорим, че той е корупционен, лобистки и обслужва определена политическа група, свързана с рубладжийските среди в България. По-опасното е чрез Белене да не купят нашата национална сигурност и тогава тя да стане частна сигурност на една корпорация, свързан с Русия. Това е по-опасното. Защото Белене, построена като частен проект може да бъде построена само от частен инвеститор, свързан с руски капитали и тогава те ще си купят и нашата национална сигурност. Е, това вече е много опасно за държавата.
В това е убеден юристът и журналист Мишо Гръблев, който в програма "Точно днес" коментира темата за споделеното родителство и желаните промени в българското законодателство, чиято цел е децата да растат с двамата си родители. В Деня на бащата той припомни, че бащите в днешно време имат все по-голяма роля в отглеждането и възпитанието на децата в..
Класическата иконография на Рождество Христово се оформя още през 5-6 век. Два са водещите аспекти в нея - божието въплъщение и претворяването, обновлението, което спасява целия свят, обяснява иконографът Елена Дигбоюшка. През годините тя се е сблъсквала с различни образци на изображението на Рождество Христово – едни икони са с повече..
"Коледа за мен е съчетание между духовното и земното. Съчетание между самото Рождество, което е един от основните камъни в християнството и земното, защото е имения ми ден. Преди всичко обаче Коледа за мен е миризма на горящ пън, студ навън и щастието, че сме всички заедно". Така описа своите усещания на 25 декември именика Христо Коликов,..
Кметът на Пловдив Костадин Димитров поздрави пловдивчани с настъпването на светлия християнски празник Рождество Христово. В обръщението си той пожелава на всички здраве, благоденствие и мир. "Коледните празници са време на топлина, споделени мигове и добрина. Време, в което се обръщаме към семейството и приятелите си, споделяме надежда и търсим..
Училището насърчава децата да са винаги прави, на всяка цена. Но ще им се налага да взимат решения в несигурна среда. В този епизод опитваме да дадем някои насоки за запълване на тази празнота в образованието и възпитанието на децата. В два последователни епизода гостува Весислав Илиев, който споделя опит като ментор от образователната програма за..