Политическото говорене би трябвало да бъде съдържателно. Независимо от това, за какво става дума, тези хора имат представителна функция и трябва да я изпълват със смисъл, когато комуникират с хора и институции. Това е тяхната работа. А във времена на избори политическото говорене трябва да е още по-интензивно, което означава – и по-съдържателно и да дава на хората, към които е адресирано, някаква ценна за тях информация. Когато едни хора са с представителна функция, едно от нещата, които трябва да спазват, е т.н. „бон тон“. Това заяви Радина Ралчева – пиар и председател на Българското дружество за връзки с обществеността.
По думите й, у нас системно се случва политиците да изглеждат обаче все по-отдалечени от нещата, за които говорят и - от хората, на които говорят. Доказателство за това бе и президентският дебат, в който не се случи абсолютно нищо. Тези хора не казаха на избирателите си нищо – само фрази, които не им говорят. На практика един дебат между кандидат-президенти трябва да бъде информативен за избирателите, за да могат хората да се ориентират, какво се случва на политическата сцена и кого да подкрепят. Това, което видяхме, беше изключително странно, заяви Радина Ралчева. Да имаш учтиво поведение, това е съвсем нормално, но това не означава да имаш сервилно, беззъбо и нищо не означаващо поведение пред аудиторията. Защото когато политиците говорят, те не представляват себе си, а партията, в по-широк смисъл – държавата и не им е позволено най-общо казано да използват груб език. Те могат да използват много инструменти на риториката, показващи отношение към темите, като ирония и т.н., но махленският език би трябвало да не е част от политическия начин на говорене. Словесната безнаказаност на българския политик е доста опасно явление, защото принизява представителността на българския политически живот и го свежда до общуване на маса. Тази безнаказаност издава пренебрежение и към хората, и към институциите, които политиците и партиите представляват, подчерта още Радина Ралчева
Режисьорът и университетски преподавател с богат изпълнителски и постановъчен опит в областта на сценичните и екранни изкуства Петър Одажиев гостува в рубриката в седмицата от 18-ти до 23 ноември. Той е завършил НАТФИЗ “Кр. Сарафов”, София, специалност кино и ТВ режисура. Впоследствие завършва магистратура по арт мениджмънт в Ню Йорк...
Все повече започва да се утвърждава идеята, че блокирането на политическия процес в България е заради т.н. "домова книга", това мнение изрази в програма "Ден след ден" политологът Георги Киряков. Според него целта е да не се възможност на хора различни, от лансирани от ГЕРБ и ДПС-Ново начало да бъдат министър-председатели. Каква е..
Румъния и България могат напълно да се присъединят към европейското Шенгенското пространство с отворени граници от януари 2025 г., съобщи унгарският вътрешен министър Шандор Пинтер на неформалната среща на вътрешните министри България, Бумъния, Австрия и Унгария в Будапеща. Окончателното решение ще бъде взето през декември. Юлиана Николова от Портал..
"При 20 години посетих лаборатория в Института по демографски изследвания "Макс Планк" в Германия, където работех. Там имаше много интересен експеримент - понеже хората живеем стотина години, а те искаха трябва да се изследват моделите на живот, на смъртност, зависимостите статистически и математически, изследваха зелени еуглени. Мисля си, че ние тук..
България я чака неизбежен режим на тока тази зима заради недостиг на електроенергия, това предупредиха от Българския енергиен и минен форум. Те изпратиха декларация до всички политически партии в 51-то Народно събрание с призива да не се допусне политическата криза да прерастне в енергийна. "Не ми се иска да се връщаме в 80-те години на ХХ век, но е..
Предимно облачно
Разкъсана облачност