Политическото говорене би трябвало да бъде съдържателно. Независимо от това, за какво става дума, тези хора имат представителна функция и трябва да я изпълват със смисъл, когато комуникират с хора и институции. Това е тяхната работа. А във времена на избори политическото говорене трябва да е още по-интензивно, което означава – и по-съдържателно и да дава на хората, към които е адресирано, някаква ценна за тях информация. Когато едни хора са с представителна функция, едно от нещата, които трябва да спазват, е т.н. „бон тон“. Това заяви Радина Ралчева – пиар и председател на Българското дружество за връзки с обществеността.
По думите й, у нас системно се случва политиците да изглеждат обаче все по-отдалечени от нещата, за които говорят и - от хората, на които говорят. Доказателство за това бе и президентският дебат, в който не се случи абсолютно нищо. Тези хора не казаха на избирателите си нищо – само фрази, които не им говорят. На практика един дебат между кандидат-президенти трябва да бъде информативен за избирателите, за да могат хората да се ориентират, какво се случва на политическата сцена и кого да подкрепят. Това, което видяхме, беше изключително странно, заяви Радина Ралчева. Да имаш учтиво поведение, това е съвсем нормално, но това не означава да имаш сервилно, беззъбо и нищо не означаващо поведение пред аудиторията. Защото когато политиците говорят, те не представляват себе си, а партията, в по-широк смисъл – държавата и не им е позволено най-общо казано да използват груб език. Те могат да използват много инструменти на риториката, показващи отношение към темите, като ирония и т.н., но махленският език би трябвало да не е част от политическия начин на говорене. Словесната безнаказаност на българския политик е доста опасно явление, защото принизява представителността на българския политически живот и го свежда до общуване на маса. Тази безнаказаност издава пренебрежение и към хората, и към институциите, които политиците и партиите представляват, подчерта още Радина Ралчева
С всяка изминала година задачите на матурата по български език и литература стават по-лесни, коментира д-р Павлина Върбанова, създателка на образователната платформа за грамотност "Как се пише". Припомням, че на 21 май зрелостниците се явиха на държавния зрелостен изпит. Върбанова добави, че е възможно това да се прави с цел повишаване средния..
Повече от половината българи не се чувстват информирани за въвеждането на еврото, сочи проучване на агенция „Тренд“. Изследването е представително за пълнолетното население на страната, по поръчка на „24 часа", посветено на обществени нагласи спрямо основните институции, партии и актуални теми. Проучването е реализирано в периода между 12 и 18 май..
Напусна ни един много добър човек и писател - Валентин Георгиев. Той пое по пътя към вечността снощи след тежко боледуване. Валентин Георгиев беше програмен директор на ИК "Хермес", наш колега журналист, работил дълги години във вестник "Марица", писател, чиято дарба блесна още в студентските му години в ПУ "П. Хилендарски", където е завършил..
„Очевидно е, че се полагат усилия от страна на политиците за приемането на еврото от 1 януари 2026 година. Друг въпрос е до колко те се оценяват положително, или отрицателно, тъй като свикнахме да се разделяме, във всяко едно отношение. И всичко, което правим, да го подлагаме на съмнение. Виждате, застъпниците за приемането на страната ни в..
В навечерието на най-светлия български празник – 24 май – ви разказваме за издателя Христо Г. Данов или човекът, който дари книгата на българския народ. Освен основател на модерното книгоиздаване, книгопечатане и книгоразпространение той е бил и всеотдаен кмет на Пловдив. Името му е символ на наука и образование, на вяра в българина...
Променлива облачност; възможно е да превали
Слънце, облак, дъжд и гръмотевица