След трите категорични „ДА“ на трите въпроса в националния референдум с въпроса „А сега накъде?“ – започва разговорът ни с проф. Михаил Константинов.
Няма съмнение, че това, което поиска референдумът ще стане факт, основните постановки ще влязат в сила - така решиха политическите сили и това е едно правилно решение – каза професорът с мотив, че волята на хората трябва да бъде уважавана.
Той обаче направи разяснения специално върху въвеждането на мажоритарната система на избор на депутатите, която ще е трудна и нееднозначна и за въвеждането на която ще се изисква доста дълго време. Според Константинов дори и веднага да се започне работа по коригиране на законите - тези система ще може да се приложи най- рано през май догодина.
Мажоритарната система е малко странна, най- близката аналогия е с избора на кметове. Така както избираме тях, така ще избираме и 240 народни представители.
Но дяволът и тук е в детайлите. Фактът, че от всички държави в ЕС само Франция, след Брекзит, остава с такава избирателна практика- трябва да ни говори нещо.
Ако се гледат положителните последици от въвеждането и – то един от тях е по- добрата връзка между народните представители и техните избиратели, но не е зле да се види как ще сработи това на практика.
Има доста минуси и опасни подробности - логично е опасението, че с пари и влияние богатите ще пратят своите депутати, каза Константинов.
Той прогнозира, че в българския парламент ще се формиат два големи блока – на ГЕРБ и на БСП, един регионален- на ДПС и още идин Блок „Мутри“. Като цяло големите ще премачкат всичко малко, така че „сбогом“ голяма част от класическите партии.
Опитът е най- ценното нещо в живота и за съжаление за него се плаща най- скъпо – заключи изборният експерт.
Междувременно при обявяването на окончателните резултати от допитването от ЦИК съобщиха, че 12 027 гласа не достигат за това референдумът да стане задължителен. В референдума са гласували 3 488 558 избиратели при необходими 3 500 585 гласа за това референдумът да стане задължителен. Трите въпроса обаче ще бъдат обсъдени от Народното събрание. След първото преброяване от ЦИК обявиха, че не достигат около 13 000 гласа за това референдумът да стане задължителен.
Цялото интервю с Михаил Константинов чуйте в прикачения звуков файл.
Тази седмица слушаме истории, разказани от журналиста от БНТ Пловдив Димитър Димитров. Репортер, който се чувства еднакво сигурен когато отразява инциденти, протести, избори, военни и исторически събития, но и когато говори с рибари и ловци, които го покоряват с колорит и автентичност. Идва от Велико Търново и остава в Пловдив, реализирал своето..
Балканите бойкотират големите вериги магазини. Протестът срещу високите цени и ниския стандарт на живот започна от Хърватия и премина в Босна и Херцеговина, Черна гора и Северна Македония. Бойкот се подготвя и в Гърция на 19 февруари, а у нас той е насрочен за идния четвъртък – 13 февруари. Какво се случва с цените в България? До какво ще..
Затварянето на дървопреработвателни предприятия, сред които и най-големият в региона завод за целулозна хартия в Стамболийски, води до криза в горския сектор и пазара на дървесина. Защо по-голямата част от дървесината вече се внася от други държави в Европа? Какво се случва в горския сектор у нас? Според проф. Васил Живков, председател на УС на..
Според ВМРО, съществува организирана престъпна група между държавата и големите търговски вериги. От организацията подчертават, че правителството има интерес от много високите цени на хранителните стоки в България. В интервю за Радио Пловдив по темата Александър Сиди от ВМРО беше категоричен, че "цените в големите търговски вериги у нас са..
Скъпи ли са храните в магазините? Възможно ли е и е в условията на пазарна икономика да има контрол върху цените? Какво мислят пловдивчани за инициативата за бойкот на магазините в определен ден, която започна от Хърватия и се разпространи в редица страни на Балканите, а у нас организации призоваха гражданите да се въздържат от покупки на 13 февруари в..
Разкъсана облачност
Облачно
Предимно облачно