Книгата „Български ритуали за късмет“ от Лилия Старева и среща с нея ще бъде представена в Културен център Тракарт. Разгадаването на късмета се прави от различни народи, на много, различни езици. Българите поднасят разбирането си за късмет в митологичния разказ, всекидневния и празничен опит и вярвания. Какво са късметите? Живи същества? Сбъднато наричане на орисници и божества, както и практики. /18ч. Входът е свободен/
По рождение ли се отрежда късметът за всеки, или идва постепенно с начина на живот? И ако второто е„да”, наистина ли всичко /за добро и лошо/ е в наши ръце? Какво означава добър или лош късмет – доброто за едни е лошо за други. А може би е променливо и относително понятие, което зависи единствено от това кой как го възприема в един или друг момент от живота си.
Можем ли да променим късмета си? Или да предизвикаме още мъничко от някъде?
На 22-ри февруари големият български писател Христо Карастоянов щеше да навърши 75 години. В „Алтер его“ не успяхме да отбележим конкретната дата по обективни причини, но затова пък ще направим това тази събота и то по малко по-нетрадиционен начин. Ще разговаряме за Дядото с известния поет, журналист, фотограф и сатирик Владислав..
Десетки пловдивчани присъстваха на традиционното посрещане на Баба Марта. На пл. „Стефан Стамболов“ деца към народно читалище „Кирил Дженев“ представиха пъстра фолклорна програма, а Баба Марта закичи с мартеници деца и възрастни. В ролята на Баба Марта се превъплъти Лена Райкова, която подчерта, че този празник е много древен и ние трябва да..
Никого няма да изненадам с наблюдението, че България е една от страните със съжителство и до днес на предхристиянските митологични вярвания и християнската вяра. Но как ни легитимира това? С проф. Мария Шнитер в дена на Баба Марта питаме: "Езичници ли сме?" И какво значи това?
1 милион и 900 хиляди лева ще инвестира тази година Фондация „Пловдив 2019“ в различни по мащаб проекти. От общо 43 проектни предложения, които са постъпили по отворена покана „Фестивали и големи събития“ експертното жури класира 25 от тях, което е двойно повече в сравнение с миналата година. Селекцията включва ключови събития, характерни за..
Проектът на Весела Ножарова носи заглавието „Частица от река” и прави връзка между Георги Божилов-Слона и съвременните автори. Ножарова спечели в конкуренцията на още два проекта на Моника Роменска и Пламена Рачева и Яна Костова. В проекта си „Частица от река“ Весела Ножарова, която е тазгодишният куратор на Националните есенни изложби,..