Спорът с БНР е за модела на финансиране

За повече прецизност  призова Иван Димитров – изпълнителен директор на „Музикаутор“ по повод на финансовия спор с Националното радио. По думите му,  този спор е за модела и начина, по който се образува  цената, която Националното радио трябва да плати. Сега то заплаща точно 1 %. от субсидията, която получава от държавата, за да звучи авторска музика. 

Истината е, че имахме неформална среща с генералния директор на Националното радио малко след встъпването му в длъжност, на която коректно се разбрахме „Музикаутор“ да изпрати официално писмо с мотивирано искане за среща и за да се даде достатъчно технологично време на новия управителен съвет да бъде информиран.  В рамките на 6 месеца предлагахме няколко работни срещи, на които не получавахме  обратна връзка от представителите на радиото и те твърдяха, че промяната на възнагражденията не може да бъде направена, докато не бъде променена субсидията.  Искахме да дадем максимално дълго време , в което  радиото да влезе в договорни отношения с институциите от които зависи финансирането, не прекратихме договора и предизвестието стана едномесечно. Националното радио до края на годината не реагира, имахме последна среща на 23 декември, когато за първи път бяха формулирани възможностите на радиото да заплаща определена сума и практически получихме предложението на 27-ми декември. Това е изключително нелеп спор, в който слушателите на Радиото страдат от липсата на музикално съдържание, подчерта Димитров.

Има решение на САС, което задължава „Музикаутор“ да договаря тарифата за Националното радио след  съгласуване с  АБРО и това се е случило.  Решението е депозирано в Министерство на културата напълно коректно. Известно е, че Радиото има лимит и не може да преформатира изведнъж бюджета си. И ако сме водили разговори през тези 6 месеца с ръководството на БНР, то е било единствено, за да се намери модел, който да доведе до постепенното нарастване и изравняване на възнагражденията на радиото спрямо авторите.

Никога не сме поставяли въпроса манипулативно в последния момент и в линковете към радиото може да се види, как сме отложили максимално във времето намирането на общ приемлив модел. Липсата на обратна връзка доведе до конфронтация. Националното радио в периодични спотове тиражира как ние едностранно сме наложили решението, но това не е така.  Необходимо е да има разрешение на автора да се ползва неговата музика. Ако музиката е ценна за БНР- повече от 52% от ефира е свързан с музика, защото сега искаме да  приемем музиката, а не и нейните автори?.

Бюджетът на Националното радио е формиран с определена целева субсидия, която никога не е била обект на разговори. Надявам се да има среща в СЕМ, това ще го коментираме официално и е редно да се случи, защото слушателите имат право да слушат разнообразна музика, а авторите –  производители на тази музика - справедливо възнаграждение. Мястото за тези разговори е СЕМ, защото това е логичното място, СЕМ е балансиран, мястото е публично. Спорът е търговски, но когато той касае защитата на авторските права, изисква той да бъде публично анонсиран.

От 2011 г. реално частните радиа направиха тарифата такава, че да се достигнат средни европейски нива в България. Тарифата на националното  радио, договорена през 2011 г., обаче остана статична. Частните радиа заплащат много повече. В Румъния процентът е  3,25, в Естония - 4,5,  Италия – 5, Гърция – 2,2, Испания – 3,6, а в България той е 1%. Нормално е да поискаме да се изравнят нивата.  Предложили сме модел за постепенно нарастване при оптимизиран бюджет на Националното радио, въпреки че той е изключителна тайна,ние не можем да го видим, въпреки че сме данъкоплатци и трябва да е публичен.  Разходът за съдържанието, което произвежда Националното  радиото – 50%,  е свързан с 1% от разхода на субсидията. За мене това е неспрадливо и нелогично.

Интервюто чуйте в звуковия файл.