Приемственост в икономиката и външната политика има

Между разума в държавността и популизма на партийното лидерство настоящата седмица вече трасира поле за очаквания с политическа употреба. Законодателните инциативи,  конституционното право,  резките движения  на електоралните рейтинги,  встъпването и сбогуването с най-представителната власт са казуси, от които зависи  животът  на  българите, преодоляващи най-вече снега по места   и преживяващи  непредсказуема политическа зима. За политическия климат, в чийто контекст очакваме да се случат промените и новите партийни проекти – събеседник е Юлий Павлов – Център за анализи и маркетинг. 

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

00:00 / 00:00

• Интервю със социолога Юлий Павлов - Център за анализи и маркетинг

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Юлий Павлов: Законодателната активност на ГЕРБ в този момент е, първо, чист популизъм – да покажем на хората колко много работим и колко много енергия имаме и т. н. и все пак инициативата на ГЕРБ за въвеждане изцяло на мажоритарна система е с добре направена политическа сметка. Мажоритарната система, както е известно от опита на други държави, води до големи изкривявания, които в повечето случаи са в полза на най-голямата партия.  Разликата между първата и втората партия при мажоритарна система се увеличава значително спрямо пропорционалната. Разбира се, това би могло да им изиграе и лоша шега, тъй като има и обратните примери, когато при малка разлика загубилата политическа сила или загубилият кандидат всъщност получава повече места в парламента. Загубилият кандидат, загубилият народния вот всъщност печели повече представители в електоралната колегия. Така че и ГЕРБ си дават ясна сметка, че това не може да мине в Народното събрание, а то не трябва и да минава.

Изобщо не се коментира или много малко се коментира, че изборите няма да бъдат нелегитимни ако се проведат по досегашната система. Обратното е – те ще бъдат нелегитимни ако се проведат по коренно различна избирателна система. Има си правила в европейските демокрации, има си Венецианска комисия, която следи за спазването на тези правила. Сериозни промени не се правят по-късно от една година от следващите избори, а такива сериозни промени като смяна на избирателната система изобщо не се правят за следващите избори, а за по следващите избори. Така че ако сега се промени избирателната система това ще породи много силни съмнения в легитимността  на изборите.

Сред основните акценти в политическата ситуация, които ще повлияят на предстоящите избори на първо място не може да не повлияе служебното правителство. Така или иначе за голяма част от избирателите, макар и формално независим, Румен Радев е свързан с БСП. Те първи издигнаха кандидатурата му, после той беше регистриран от инициативен комитет, но кандидатурата му беше на БСП, макар и безпартиен той е свързан с БСП. И действията на служебния кабинет доколко ще се справи или доколко не могат да не повлияят на рейтинга на БСП. Дали тази инерция, която те набраха ще продължи и те ще продължат да си  покачват резултата предстои да видим. Засега първият анонс, който се очертава  като много вероятен, че служебен премиер ще бъде Огнян Герджиков е окуражителен. Това е един изключително разумен, принципен и почтен човек и ако той е служебен премиер това неминуемо ще донесе позитиви и на президента Радев, но и косвено на БСП. Тук се получава един парадокс – този кабинет едва ли ще бъде правен под диктовката на БСП, но впечатлението, с което ще остане голяма част от публиката е, че този кабинет ще бъде свързан с БСП. В политиката важни са не толкова реалностите колкото виртуалните реалности – това, което е в главите на хората, това имам предвид.

 Големите въпросителни пред бъдещия кабинет са на първо място дали ще запази икономическата стабилност, която цари в България, защото това,  че сме имали политическа стабилност през последните години изобщо не беше вярно. Ние имахме кабинет на малцинството, което всеки път трябваше да събира някаква ситуационна подкрепа от различни политически сили, но наистина от много време имаме политическа стабилност. Аз бих казал, че до голяма степен е благодарение на валутния борд, но така или иначе от 1997 г., това са вече 20 г., независимо какви правителства се сменяха леви или десни в България се запази една сериозна икономическа стабилност. Така че това е приоритетната задача, ако може дори да има леко повишение и ръст на брутния вътрешен продукт дори това може да се усети като лек, дори това може да се усети като позитивно.  И другото, разбира се, е да се запази умереният курс  във външната политика. 

Повече чуйте от звуковия файл.