И политиците ни тероризират със страхове

Социалните мрежи тази сутрин осъмнаха с един знак, на който пишеше „Не на страха“ – знакът е лондонското метро  с този надпис.  На всички е ясно, че тези налудничави атаки от някакви вълци-единаци, които опитват да се самоубият заедно с още един куп невинни хора, всъщност имат целта да всеят страха, че винаги нещо може да им се случи. Затова масовият и порвият ни отпор е този, че ние няма да се поддадем на страха, защото е разбираемо каква е целта на терористите. 

Искам обаче да се обърна, колкото и странно да изглежда,  към една немалка част от политиците, които почти като терористи, но доста по-подмолно, използват същите тези страхове на хората с цел да гласуват за тях. Паралелът е доста близък. Но докато в първия случай при терористичните атаки нещата са по-ясни, тук – те са по-прикрити. Изхождайки от очакваната смяна на зимното с лятното часово време, миналата седмица напр. един сайт, а след него и други медии  публикуваха информация, че „Пирогов“ и другите големи  болници са готови да приемат много повече хора с инфаркти. Това си е фалшива новина, целяща да предизвика страх и съмнения у хората, които наистина имат сърдечни проблеми. Тези, които нямат сърдечни проблеми, просто са я пропуснали. Факт е, че хората се приспособяват към лятното часово време, милиони хора по света пътуват всеки ден, преминавайки десетки  различни часови зони и въпреки това не почиват от инфаркт. Причината за големия брой инфаркти при българите е друга, но това не е тема на този разговор, а  е илюстрация как се „хваща“ един факт – недоказан и се пуска  - темата е за страха.

Това обаче не се случва само в България. Миналата година в политическото пространство се случиха две почти невъзможни неща – Брекзит и победата на Тръмп в САЩ. Ако бях социолог, вероятно отдавна щях да си хвърля дипломата. Никой не позна. Това, което нямаше как да се предвиди, е, че играта със страха и особено играта с информацията идваща от социалните мрежи, заема огромни територии, включително и у нас в тази предизборна обстановка.  Представете си, че  сте си намерили работа – не много добра, не много заплатена, но сигурна. Представете си, че децата ви ходят на училище – не много сигурно, но общо взето се справят. Животът ви бавно и мъчително върви напред, сякаш става по-добър. И в същото време идват избори и идват хора, които искат да направят някакви други неща. Как да ви накарат да гласувате за тях, ако вие си харесвате живота? Ами единственият начин е,  като ви плашат. 

Това се случи в Англия миналата година, но там подготовката имаше много повече време. Англичаните би трябвало на практика наистина да се чувстват добре, тъй като те доскоро бяха финансов център на Европа. Оттам минаваха всички пари от целия свят за ЕС, инфлацията беше почти нулева, стандартът се вдигаше постоянно. Някой, за да си направи пиара и политическата кариера, трябваше да ги улаши. Това се случи и с Тръмп. Някои мои колеги –  само малка част, социални психолози, сещам се за полски психолог, който работи в Америка – Косницки,  бяха писали месеци преди  това, което стана в Англия и Америка, като предупреждаваха хората, че то е насочено срещу тях.  Факт е, че големите пиар агенции, които подпомагат тези политици, имат достъп срещу дебели суми, до всички наши данни, независимо дали си сърфирал в интернет или дали имаш или не богат  профил социалните мрежи, дали си пазарувал с карта в магазина или си теглил пари.  Тази информация попада в дигиталното пространство и може да бъде много лесно отсята. И ако преди политиците се заиграваха с големи групи от хора, сега това приканване става много по-фино и по-точно, дори на подсъзнателно ниво. Тези акции започват да действат там, откъдето ние не можем да контролираме информацията. Напр. преди месец се появи т.н. „син кит“. Какво е това?! Ако сте майка, която има  тийнейджър, който се заиграва с компютър дълго време и рови в социалните мрежи, тя със сигурност знае какво е това – някаква игра, която кара хората да се самоубиват. Децата масово  се смееха на това, а родителите здраво се уплашиха. Такива неща се пускат на части и редовно и те предизвикват мънички, леки сътресения, които се превръщат във вълна от страх. Следващата стъпка на това е несигурност. Когато тя дойде, някой ти казва изведнъж  „Изпитваш несигурност, а аз ти нося промяната“. Каква промяна носиш, няма значение, но важното е, че ще бъде различно.

Повече чуйте от звуковия файл.