По специална покана на Детски отдел на Народна библиотека "Иван Вазов" - Пловдив, Юлия Спиридонова ще бъде специален гост на Младият Пловдив чете на 26 април, сряда в Профилирана хуманитарна гимназия "Св. св. Кирил и Методий" (16,30 ч. в Актовата зала). Училището е един от първите и постоянни партньори на Литературен фестивал Пловдив чете.
След като през 2015 г. Юлия Спиридонова написа две книги за деца – „Бъди ми приятел” и „Каква магия крие се в снега” (ИК „Кръгозор”), отново се връща към тийнейджърската си поредица. След „Тина и половина”, „Графиня Батори” и „Макс” (ИК „Кръгозор”) продължава с романа „Кронос”, който излезе на 24 март. Ето какво сподели тя за новата си книга:
Юлия Спиридонова за наркотиците и правилния избор
Значи не сте се отказали да пишете за тийнейджъри?
За нищо на света! Много обичам да пиша за читателите в тази възраст и не смятам да се отказвам. Също така не ми харесва мисълта, че трябва да се ограничавам – да бъда само детски автор или само писател на романи за тийнове.
Кога и как се роди идеята за образа на Кронос?
За първи път Кронос се появи в „Макс. Всичко на макс“. Така се получи, че когато излезе „Тина и половина“, читателите поискаха да напиша роман и за нейната приятелка – Графиня Батори. А след като излезе книгата „Графиня Батори“, момчетата поискаха и момчешка гледна точка – така се появи „Макс“. Тоест, това са книги, писани по поръчка на читателите. След като вече имаше три книги, аз реших, че с това поредицата приключва. Но не познах. Отново имаше много силен читателски натиск – хората искаха четвърта книга и това е. Получих и куп предложения за главен герой (тоест поръчки), но нито един глас за Кронос.
Защо избрахте темата за наркотиците?
И докато се чудех защо никой не харесва Кронос… Добре, де, не се чудех – ясно е защо никой не го иска, тоя нещастник. Та по това време случайно попаднах на ревю на една преводна книга – за едно момче, което било адски смотано и решило да стане яко, като взема наркотици. Да, ама накрая се оказва, че всъщност то си мислело, че взема дрога, а били някакви измислени хапчета, нещо безобидно. „Аха! – помислих си. Авторът се е шубелисал!“ Съжалявам, но точно това си помислих. Честно, не уважавам такава позиция – уж си тръгнал да пишеш за наркотиците, а накрая замазваш нещата.
В това време Кронос вече се беше настанил до мен и започна да разказва историята си. Сега ще разкрия една тайна – завърша ли една книга, се разделям с героя си и той тръгва сам по света. Най-трудно ми беше да се разделя с Кронос. Вероятно той е моят любимец. Но моля, не го казвайте на останалите ми герои – на гугулетата и Джиго, на Кръстьо частния детектив, на Иво и Кодо от „Страната на сънищата“ и в никакъв случай на Тина, Графинята и Макс!
Имате ли личен контакт с хора, употребяващи/употребявали наркотици във Вашето обкръжение от ученическите години?
Да, имах приятели, които се друсаха – в началото на 90-те. Тогава за първи път ми хрумна идеята, че мога да напиша книга за това. Обаче бързо прогоних тази мисъл, не вярвах, че някога ще се престраша да пиша. А още по-малко, че един ден ще стана писател.
Кой или какво може да спаси човек от зависимости?
Само любовта може да ни спаси. „Имаш ли любов, имаш всичко“ – така завършва и моята приказката за най-малките „Каква магия крие се в снега“. Любовта, приятелството, вярата – заради тях си струва да живееш. Семейството, добрите примери, хората с големи сърца, тези, които не се страхуват да бъдат себе си и го отстояват с действия, пречистващата сила на природата. В крайна сметка, това осъзнава и самият Кронос. Той винаги е мислил, че е недостоен за обич. Винаги му е било адски трудно да се довери. Този път обаче Кронос е влюбен и това променя живота му. След многобройните опити да откаже дрогата и също толкова многобройни провали, Кронос си връща вярата. Вече не е сам, вече има приятели (дори ако не броим Галоа, въображаемото другарче). Има майка. Има брат. А двама братя – това са цели двама титани!
Говори ли се според Вас достатъчно за вредата от наркотиците в училище?
Говори се, но въпросът е не колко се говори, а как. Сигурна съм, че романът „Кронос“ ще помогне на много млади хора да направят правилния избор. И знаете ли защо съм толкова убедена? Защото аз също вярвам в Кронос!
Минутите за култура са за артсъбитията в Пловдив, разговаряме с новия председател на Дружеството на пловдивските художници - Панайот Панайотов . Той разказва за голямата им графична изложба и за предстояща експозиция в Културния център на Радио Пловдив, в края на февруари. Дружеството на пловдивските художници представя второто издание на..
В предаването за книги на Радио Пловдив на 08. 02. 2025г. бяха представени следните заглавия: Рубрика „Напълно непознати“ (нови книги): Ирене Вайехо. Песента на стрелеца. 208 стр., ок. 4А, Колибри, 2025. Джераладин Брукс. Годината на чудесата. 288 стр., ок. 5А, Лабиринт, 2025. Лус Габас. Далече от Луизиана. 688 стр., 6А,..
Литературна среща „Вино и проза: Вечер с Ина Иванова“ организира читалище „Кемал Ататюрк“ в Пловдив. Събитието щесе проведе от 18 ч. в библиотеката на читалището на ул. „Д-р Георги Вълкович“ №3. На чаша вино почитателите на художествената литература ще имат възможност да се срещнат с утвърдената писателка и поетеса. Ина Иванова е..
В месеца на виното и любовта „Срещите” питат защо от векове, те - виното и любовта, вървят заедно? Наистина ли пробиват бронята, в която сме опаковани и някак си ни приближават до Твореца? Проф. Валери Стефанов и писателката Неда Антонова в ефира на Радио Пловдив.
„Изтокът среща Запада“ – така се нарича празничният концерт, посветен на Китайската Нова година, който ще се състои в неделя, 09 февруари, от 14.00 часа в Дома на културата „Борис Христов“ в Пловдив. Събитието е организирано от Министерство на културата и туризма на КНР и Посолството на КНР В България и в него ще участват китайски и..