Земеделието като национален приоритет и тема на първия от серия дебати за общата селскостопанска политика на ЕС. На кръстопът ли е Общата селскостопанска политика на ЕС, какъв ще бъде изборът на България като реален участник в преговорите на ниво ЕС и в съответствие с изискванията на модерното земеделие - Светлана Боянова – председател на Института за агростратегии и иновации, организатор на форума с участието на над 30 браншови организации , експерти и министри от 6 държави –членки на ЕС
СВетлана Боянова: Зарядът на инициативата е много голям. Ние искаме да направим така, че българското земеделие в рамките на общата селскостопанска политика да е успешно. Защо провеждаме дебатите jсега? През следващата година предстои една законодателна процедура, която трябва да регламентира нашата селскостопанска политика след 2020 г. по нов начин и дали това ще бъде опростяване на политиката или ще бъде реформа, е въпросът, който трябва да си зададем на фона на предизвикателствата – Брекзит, Бяла книга за шесттe сценария на Юнкер, знаем и проблемите с имигрантската вълна. Въпросът е къде стои сега най.-важната и най-силно финансираната политика – земеделската. Затова сме поканили и тези гости от министерствата на земеделието на Австрия, на Естония, на Холандия, на Италия. И точно сега, защото следващата година, когато като държава трябва да отстояваме българската позиция за земеделие, България ще председателства Съвета на ЕС и трябва да е „по-обрана“, по-неутрална, за да намери компромис между страните членки. В същото време двете теми се застъпват и сега е точният момент да осъществим вътрешния български дебат с всички заинтересовани страни, заяви Светлана Боянова.
За да могат да бъдат единни в подхода си към дебата представителите на бранша обаче, те трябва да стъпят на единна основа. Ние може да имаме много различни подходи и интереси като начини на действие, но въпросът е, доколко те са ефективни към този момент. Когато преди 10 години се присъединявахме към ЕС, ние изпълнявахме договорени вече условия от старите страни-членки. Сега за първи път ще имаме възможност да заявим какво е правилно за нас да се развива на европейско ниво като политика в сектора. До края на годината трябва да постигнем единна позиция за бранша, защото земеделието е наша национална кауза.
За България ефектите от общата селскостопанска политика за 10-те години членство в ЕС са очевидни – имаме вече много повече обработваема земя, заетите в бранша са субсидирани, направиха се добри проекти по Програмата за развитие на селските райони. Въпросът обаче е, че каквото и да предприемем като промени по съществуващите вече пет сценария на ЕК, които ще се обсъждат през следващата година, е да успеем да изберем такъв модел на земеделието, че да сме печеливши, т.е. и без субсидии земеделците да произвеждат и да продават на добри цени, заяви още Светлана Боянова.
България има осезаем напредък в кръговата икономика и оползотворяването на ресурсите, въпреки че за много от гражданите това е почти невидимо. Зелената трансформация е плод на усилията на държавата, на бизнеса и на хората. Имаме доста съществен напредък . Това е оценката на Владимир Димитров , експерт "Индустрия и околна среда" в Българската..
Експертът по политически комуникации Арман Бабикян коментира за Радио Пловдив поредния неуспех да бъде избран председател на Народното събрание и ескалиращата политическата криза. Той подчерта, че липсата на реален диалог между политическите сили с различни цели прави трудно постигането на решения, които обществото да приеме. „Обществото или..
В първата ни рубрика за успешните образователни практики, реализирани по проекта „Успех за теб“ ще ви разкажем за ОУ „Васил Левски“ в село Караджово, община Садово. Проектът се изпълнява от Министерството на образованието и науката и се финансира със средства в размер на 105 млн. лв. от Програма „Образование“ 2021-2027, съфинансирана от..
Не виждам как при тази конфронтация, която отдавна не е по идеологически и политически причини, а е по междуличностни и интрументални причини, ще може този парламент да излъчи управляващо мнозинство, което да работи повече от три месеца. Това заяви в интервю за предаването „Точно днес“ на Радио Пловдив политологът и университетски преподавател..
"Българската държавност започва да прилича на тази медицинска диагноза, в която един по един започват да отказват различни органови системи". Такова сравнение направи социологът от "Алфа Рисърч" Боряна Димитрова след поредния неуспешен опит в парламента да бъде избран председател. Тя припомни, че в предишни разговори са дискутирани..