Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Щастлив ли е българинът?

Българите са щастливи и оптимисти, но доста тревожни

Сочи изследването на Института за политика и Института за изучаване на човека и населението

Оптимистичният българин е на възраст 18-35 г. с висше или полувисше образование, без брак, семеен или живеещ на семейни начала в домакинство със собствени доходи, с едно или две деца. Дяловете на жените и  мъжете оптимисти са равни.

Нивото на оптимизъм е сравнително високо – 3,42 по 5-степенна скала. При подобно изследване преди близо 25 г. (през 1993 г.) оптимистите са били 2,67 по същата 5-степена скала.

Данните са от проучване на Института за политика, което проследява състоянията, влияещите върху психичното здраве на българите: щастие – оптимизъм – песимизъм – тревожност – удовлетвореност.

Очаквано, 39% от анкетираните казват, че понякога са щастливи. 52% обаче заявяват, че почти винаги и често преживяват щастливи моменти. Резултатът е изненадващ поне що се отнася до масовото мнение, че българите не се възприемаме като щастлив народ.

Хората, които по-често изпитват щастие, се самоопределят като привърженици на център-дясното. Важно е да отбележим, че това са по-млади  хора с  висше образование и по-високи нива на доходите.  На другия полюс са тези, които се идентифицират в център-лявото.  Те са основно над 60-годишна възраст, с по-нисък доход и по-ниско образование.  Т.е. факторите възраст, образование и доходи влияят върху личната интерпретация на състоянието на щастие.

Средната стойност на тревожността на българите е малко по-висока от средната – 2,3 по 4-степенна скала. Участниците в изследването заявяват, че понякога и често преживяват в състояние на тревожност. Хората с по-високо образование са по-малко тревожни и отбелязват по-ниски резултати по скалата. По-тревожни са хората, преживели развод, раздяла, загуба на съпруг или съпруга.

Макар и по-малка в сравнение с нивата на оптимизъм, удовлетвореността от живота също отбелязва умерени резултати – 2,89 по 5-степенна скала. Пикът на житейската удовлетвореност е при 46-55-годишните. Самотата е един от факторите, които понижават усещането за удовлетворение. Тя обаче не е свързана с наличието или липсата на деца.  Отново върху това състояние влияят степента на образование и сигурността – например броят  източниците на доход в домакинството.

Като цяло щастието, удовлетвореността, тревожността и оптимизмът се движат в положителния дял на скалите. Ясно се очертават по-негативни нагласи у хората с леви политически предпочитания, което може да се обясни с поколенческото различие (по-възрастни, с по-ниско образование и по-ниски доходи).

При изследването на Института, представено през май, e регистрирана висока степен на отчужденост от институциите и партиите. Ако към това се добавят индексите за самооценка от сегашното проучване, може да се направи извод, че отчуждението е защитен механизъм. 

Чрез затварянето в личния свят, хората преодоляват разочарованието от срещнатата несправедливост и необяснимите взаимоотношения във властта. Така предпазват психичното си здраве в нормалните стойности, които сегашното изследване регистрира.

Тези резултати поставят нов фокус върху разбирането на състоянията, които определят психичното здраве на българите. Те налагат и различна реалност, на която политическите партии трябва да отговорят.

Изследването е проведено от Института за политика и Института за изучаване на човека и населението сред 1200 души в 44 населени места.

Интервю с проф. Антоанета Христова, председател на управителния съвет на Института за политика, може да чуете в звуковия файл.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

Ключ в либерализацията на жп транспорта са субсидиите

Министър Красимира Стоянова предлага разделяна на жп мрежата у нас на 3 лота – 1.   София-Пловдив-Бургас 2.   София-Горна Оряховица-Варна 3.   Всички останали линии Разделението се прави с цел предстояща либерализация на жп транспорта у нас. „ Тези 3 лота не са най-ефективният начин за разделението на..

публикувано на 02.12.24 в 16:57

Институциите като мутри влизат да избиват животните

Какво се случва във Велинград, след направената втора проба на чума по овцете? Все още няма доказателства за чума, само се предполага нещо такова, БАБХ продължава да не дава никакви документи на хората!   Това заяви по Радио Пловдив Йордан Мицикулев – активист на партия „Величие“ в Пазарджик.   Той е сред организаторите на..

публикувано на 02.12.24 в 16:08

Чумата по овцете във Велинград е пример за немощ на БАБХ

В програма "Ден след ден разговор" с професор Дойчо Димов – дългогодишен преподавател по овцевъдство и козевъдство в Аграрния университет за установеното огнище на чума във Велинградско.  Проф. Димов каза, че гледа с тревога и внимание на събитие във Велинград, защото това е извънредно събитие. "Опасността там е да се ликвидират 1700 овце и това..

публикувано на 02.12.24 в 15:38
Анастасия Кирилова

Средните температури през декември ще са около нормите

Очакваме средномесечните температури да са близки до климатичните норми. По отношение на валежите – очакваме те също да са нормални за декември. Това заяви в интервю за Радио Пловдив Анастасия Кирилова, синоптих в НИМХ, която е изготвила месечната прогноза за декември. Най-ниските очаквани температури са между -10 и -5 градуса, а..

публикувано на 02.12.24 в 10:28

Важно е да ограничим влиянието на ДПС-НН и "Възраждане"

В програма "Точно днес" коментираме и възможните сценарии тази седмица в 51-то НС. Ще успеят ли депутатите да започнат работа по същество и да изберат председател? Темата коментираме със  Свилен Трифонов , депутат от коалиция „Продължаваме промяната-Демократична България“. Трифонов в началото коментира, че всички депутати от ПП-ДБ ще подкрепят..

обновено на 02.12.24 в 10:26