Проектите, които представят исторически и археологически открития бутафорно, дразнят археолозите от години. Особено възмущение се поражда, когато те се отчитат попмпозно от администарациите, спечелили проекти, без дори да се вземе мнението на археолозите, реално работещи на терен.
В разговор с ръководителя на проучването на тракийската могила "Малтепе" доц. Костадин Кисьов прозира професионална обида от това, в което се постепенно се е превърнала идеята за музей на открито. Въпросният обект бе открит преди няколко дни.
Идея за музея на открито „Малтепе” е моя идея, която аз съм я лансирал още 2000 г. Даже тези дни ще се постарая да изровя в архива на музея и старата кореспонденция с кмета Дачев, така че мога да претендирам като един вид автор на тази идея. Аз съм давал сметка още от началото, че тази идея ще бъде много трудна за условията на България, където нещата са малко по-различни по отношение на опазване на паметниците на културата и финансиране в сравнение, да речем, със съседна Гърция и Турция, но това е друг въпрос- припомня Кисьов.
Ще започна отзад напред. След добре рекламираната и предполагам и добре платена реклама в медиите, главно в телевизиите, помпозното откриване с римски легиони, не знам защо римски, след като Ути Бъчваров готви глиган по стара тракийска рецепта, може би трябва да го попитаме откъде научи тази информация, тъй като ние нищо не знаем за старите тракийски рецепти, но след цялата помпозност и говорене по телевизиите, на другия ден след откриването на обекта, на могилата имаше двама от моите служители, от екипа ми които подготвят започването на разкопките и те разказаха, че в рамките на един са минали някъде около 10 – 15 коли, които са слушали тези репортажи и хората се вълнуват, само че центърът бил затворен и хората питали къде е музея, къде е този музей на открито, за да видим какво има.
Показали са им могилата и им казали „Ето, това може да видите на открито – една могила.” - такива каквито има навсякъде из полето из цяла България. Така че след тази реклама виждате какъв е резултатът още първия ден – затворен информационен център, интерес към някакъв музей на открито, който го няма.
Цялата трагедия всъщност е в това, че проектът беше направен без наше знание – без знанието на специалисти, без участието на специалисти, аз досега не знам кой е автор на проекта, проектът се казва „Музей на открито „Малтепе”. Ние в хода на изпълнението на проекта, тъй като бяхме записани като партньори, се постарахме да изчистим глупостите, които бяха написани от този автор на проекта – примерно, там трябваше да има фигури в естествен ръст на средновековни владетели. Писахме едно писмо, тъй като ние давахме консултации устно и писмено, че тези фигури трябва да отпаднат, тъй като те нямат нищо общо като хронология като типология със самата могила – тук имаме една тракийска могила и нищо общо няма там да се излагат такива мулажи и ред други подобни неща, т. е. ние се опитахме да коригираме този проект доколкото е възможно и в тази си насока не бяхме чути и това, което се опитахме да коригираме в положителна посока и това не беше изпълнено. И на практика сега какво имаме?
Сега имаме един посетителски център, в който са изложени, има там една зала, която е кръстен експозиционна част, експозиционна зала, което означава, че вътре трябва да има експонати, които да са свързани по някакъв начин с този музей на открито, т. е. предмети, свързани с древната история на Филипопол – на Маноле и на региона на Маноле, но вместо такива експонати там са изложени копия на такива експонати, които са от микенската епоха – гръцки находки, както и италиански находки, т. е. копия на такива предмети, които са свързани с други култури – както казах на гръцката и с италийската култура.
И в случая сега ние какво показваме? В случая ние какво показваме и каква информация даваме на тези хора, които ще дойдат в този посетителски център? Целта на музеите е да показват и да образоват, да дават информация на хората за това каква е била тяхната древна история, какво представляват тези артефакти, т. е. това е една образователна цел, а не да им се създават бутафории и всичко да се превръща в някаква атракция на много ниско ниво. В този смисъл не само моята реакция е такава, а и на заместник-председателя на БАН чл. кор. Васил Николов – той скоро имаше подобен случай някъде към морето с подобни атракции и т. н.
Аз имах срещи в София на най-високо ниво и разкопките ще минат под егидата на държавата и на този проект се слага край, въпреки че прочетох някъде, че кмета имал намерение още 2 млн да търси, не разбрах само кой му даде тия сметки, че трябват 2 милиона, така че община Марица няма да има вече отношение към този проект, това ще мине като проект към държавата и финансиране и проучване на могилата ще има.
На този етап, тази година проучванията ще продължат с финанси на Археологическия музей на община Пловдив.
Малко над 1 милион лева възлизат спестените средства от бюджета на Фондация „Пловдив 2019“ за миналата година, който е в размер на 3 милиона 618 хиляди лева. Изразходваните средства са малко над 2 милиона. Според отчета на фондацията изпълнението на бюджета е 56%. От общо 2 милиона и 600 хиляди лева бюджетна субсидия от Община Пловдив, са похарчени..
Станаха ясни номинациите за наградите „Икар“, връчвани от Съюза на артистите в България. Актьорът Явор Милушев получава наградата „Икар“ за изключителен принос към българския театър, съобщиха от актьорската гилдия. Призът „Икар“ за чест и достойнство се присъжда на 76-годишния актьор - ветеран в Пловдивската драма Стоян Сърданов. Пред..
В предаването за книги на Радио Пловдив на 22.02. 2025г. бяха представени следните заглавия: Рубрика „Напълно непознати“ (нови книги) Алеко Константинов. Бай Ганьо. До Чикаго и назад, пътеписи, разкази, фейлетони. 402 стр., ок. 7А, Фама+, 2025. Мика Валтари. Синухе Египтянинът. 600 стр., 7А, Изток-Запад, 2025. Владимир Зарев...
Изложба базар на мартеници, изработени от майсторките от Клуб „Българка“, ще се открие тази вечер от 18 ч. в читалище „Възраждане“. Проявата включва литературно-музикална програма с участието на приятели на читалището. Това е втора поред изложба, посветена на 1 март, като началото беше поставено миналата година. Клуб „Българка“ съществува..
Сега, когато футоролозите ни уверяват, че идва епоха, в която ще трябва да преизобретим себе си, в "Срещите" се връщаме към някои изконни човешки качества. Обединихме ги във въпроса: "Какво означава да принадлежиш към човешкия род днес?" Търсим отговорите с писателя Красимир Димовски и богослова Радослав Паскалев.