44-тото Народно събрание започва работа в условията на силна поляризация, което се отразява и на цялостния му рейтинг – 15% положителни срещу 39% отрицателни оценки, това показва последното проучване на Алфа рисърч, представено за Радио Пловдив от социолога от агенцията Геновева Петрова.
Предпазлив оптимизъм за политическото и икономическото развитие на страната на фона на сериозни предизвикателства пред региона и ЕС, в които Българя се опитва по-активно да заеме свое място.
Висок положителен рейтинг запазва президентът Румен Радев (57%), с което президентската институция следва традицията да е единствената с устойчива подкрепа. Това показва първото проучване на обществените нагласи на агенция "Алфа Рисърч" след старта на 44-тото Народно събрание и третия кабинет „Борисов", осъществено съвместно с Нова телевизия.
Проведено е в периода 12 – 22 юни 2017 г. сред 1024 пълнолетни граждани от цялата страна. Използвана е стратифицирана двустепенна извадка с квота по основните социалнодемографски признаци. Информацията е събрана чрез пряко стандартизирано интервю по домовете на анкетираните лица.
В проучването се очертават следните поважни тенденции: Правителството, както и премиерът, стартират с доверие, почти идентично с това на кабинета „Борисов 2“. Ключов е въпросът в каква посока ще се развие то през следващите месеци, за да гарантира подълъг живот на настоящото управление.
Персоналните оценки за министър-председателя се разделят на три почти равни групи (32% положителни, 33% неутрални, 35% отрицателни). С тази подкрепа Бойко Борисов остава най-одобряваният политически лидер, следван близко от Красимир Каракачанов (28%) и Корнелия Нинова (27%). Всички останали партийни лидери, както парламентарни, така и извънпарламентарни, запазват твърде ограничена обществена подкрепа.
Изключително слабо остава доверието в главния прокурор и съдебната система, което години наред гравитира около едни и същи ниска нива. Очевидно нито една от противостоящите страни не е успяла да убеди общественото мнение в своята кауза, в резултат на което се задълбочава усещането за липса на ефективно правосъдие и справедливост. Интересна динамика е налице в отношението към полицията, доверието към която нараства с почти 10 на сто в сравнение с края на миналата година. Предвид силната поляризация на общественото мнение към нейната дейност, обаче, е още рано да се говори за обръщане на тенденцията. Мнозинството от министрите остават непознати за широката общественост.
С най-висока популярност се ползва вицепремиерът Томислав Дончев, който освен, че привлича подкрепа от различни политически симпатизанти, бележи и своеобразен „рекорд“ по ниска степен на неодобрение (едва 1.5%), съвършено нетипична за отношението към политиката и политическото у нас. С добри позиции са още Лиляна Павлова, Красен Кралев, Красимир Каракачанов, Николина Ангелкова.
Доминиращата проевропейска ориентация на мнозинството от българските граждани, както и сътресенията в ЕС около Брекзит, накланят везните на общественото мнение в посока към по-силна интеграция на България в структурите на ЕС. 48% са убедени, че България не може да разчита на ускорено икономическо развитие и превръщането ѝ в част от т. нар. страни, движещи се на „първа скорост“, ако не влезе в Шенген и Еврозоната. 25% смятат, че не бива да се стремим към потясна интеграция с ЕС.
Въпреки преобладаващото желание за по-тясна европейска интеграция, са налице сериозни различия в общественото мнение по отношение присъединяването към шенгенското пространство (50% одобрение) и към Еврозоната (32% одобрение). Същевременно, твърде малко хора са убедени в това до каква степен покриваме критериите за членство в Шенген – 24% смятат, че се справяме с охраната на границата като външна на ЕС, 3% с утвърждаване върховенството на закона и правовата държава, 2% с борбата с корупцията.
Изводът, който се налага е, че освен усилията, които правителството полага да убеди европейските партньори в готовността ни за членство, ще трябва да извърши и реални действия в страната, за да спечели тези важни битки.
Мнозинството от българите са позитивно настроени към предстоящото европредседателство на България. Всеки втори е на мнение, че то е много важно и страната трябва максимално да се възползва от него. 20% виждат в него чисто формален акт, а 8 на сто – не смятат, че трябва да му се обръща внимание. Начинът, по който Българя ще определи приоритетите си и авторитетът, който може да извоюва в този период, ще играят важна роля не само пряко за отношението към председателството, но и дългосрочно за подкрепата към ускорена евроинтеграция.
Предстоящият летен сезон и възстановяващият се предпазлив оптимизъм водят до сериозен (в сравнение с период от преди 5 години) ръст както в намеренията за почивка, така и за ремонтни домашни дейности. Всеки трети планира почивка в страната, 11% в чужбина, 7% посещения на музикални фестивали и концерти, 4% по-активно спортуване.
За мащаба на чисто човешкия аспект на емиграцията през последните десетилетия говори фактът, че всеки десети българин очаква лятото, заради среща с деца/близки, които живеят в чужбина. Ремонтните дейности са втората група, която бележи ръст –
5% ще извършат по-големи обновления, а 14% по-малки подобрения в жилището си. 18% ще се занимават със селскостопанска работа, 7% със сезонна 6/26/2017 "Алфа Рисърч":
Тревожният и силно отличаващият ни от европейските страни факт е, че под 1% планират каквито и да било активности за повишаване на образованието или квалификацията
След серията тежки катастрофи в Пловдив през последните дни – сред които и трагичният инцидент на Околовръстното шосе, отнел живота на майка, баща и едното им дете – темата за пътната безопасност отново излезе на преден план. За причините и решенията e разговарът с осемкратния рали шампион на България и основател на Академията за безопасно шофиране..
Могат ли протестите да променят ситуацията в държавата? Въпросът идва след снощното бурното недоволство в София и днешния отзвук за преработка на проектобюдежета. А отговорите са някъде между силата на обществото и слабостите на политиците. Според психолога Пламен Димитров, когато говорим за сила и слабост, неизбежно се поражда конфликт. А..
На ресторант ще ни е по-скъпо през следващата година , прогнозира регионалният представител на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) за Пловдив Еньо Енев. По думите му секторът се присъединява към общото недоволство срещу проектобюджета за 2026 г., който според бранша не е приемлив. Енев подчерта, че за разлика от..
Професор Митко Димитров от Института за икономически изследвания на БАН анализира рисковете, свързани с новия държавен бюджет. Според него, ако бъде приет, България ще навлезе навлиза в опасна дългова спирала с очаквано увеличение на съотношението на дълга към БВП над 36%. Той критикува факта, че увеличението на разходите се финансира чрез нови заеми..
В отворено писмо Българската болнична асоциация (ББА) и Националното сдружение на частните болници заявиха, че категорично не са съгласни с предложените в проекта за бюджет на НЗОК за 2026 г. промени. Според тях механизмът за финансиране на заплатите на лекари и специалисти по здравни грижи чрез държавни трансфери през Касата е неправилен...